Решение № 2763 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. Манасиева против решение 1133/21.06.2023 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 382/2023 г., с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2048-0122529/02.03.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на съда за липса на мотиви относно срока за прилагане на мярката. Твърди, че при определянето на срок от 14 дни са съобразени принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и целите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Мярката е съобразена с вида на нарушението, вида и характера на извършваната дейност и невъзможността за проследяване на реализираните обороти. За неправилни счита и изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение на кумулирането на санкции с оглед издадения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, предвид липсата на събрани доказателства за наличието на друга санкция към момента на постановяване на оспорваното решение. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендира присъждането на разноски. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на другата страна. Ответникът Хотел Мениджмънт Банско ЕООД, гр. Банско, чрез адв. Е. Ядков оспорва касационната жалба като нередовна и неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да се остави в сила, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представя се копие от наказателно постановление 706787-F697026/12.06.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол и преводно нареждане от 01.08.2023 г. Претендира разноски съгласно представен списък. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника по касация за нередовност на касационната жалба, като подадена от лице, извън кръга на лицата по чл. 32 ГПК. Съгласно чл. 17, ал. 3 АПК пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. В случая касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП е приподписана от процесуален представител по чл. 32, т. 3 ГПК - М. Манасиева, главен юрисконсулт в отдел Обжалване при ТД на НАП, гр. София, съгласно пълномощно 1342-1/21.06.2023 г., т. 12 /л.7 от делото/. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Благоевград е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2048-0122529/02.03.2023 г.на началник отдел Оперативни дейности гр. София, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект рецепция в хотел Вихрен Роял Палас, находящ се в гр. Банско, [улица], стопанисван от Хотел Мениджмънт Банско ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил административния акт като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправните изисквания и целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че на 19.02.2023 г. в 12:30 часа е извършена оперативна проверка на търговски обект, рецепция в хотел Вихрен Роял Палас, при която органите по приходите са констатирали, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /Наредба Н-18/13.12.2006 г./, дружеството не е издало фискална касова бележка за извършено на 17.02.2023 год. в 09:23 часа плащане с банкова карта, през използвания в търговския обект ПОС-терминал на обща стойност 3 531.83 лева. При извършена на 20.02.2023 г. справка в информационната система на НАП за периода 16.02.2023 г. - 18.02.2023 г. от страна на органите по приходите е установено, че продажбата не е отразена, като регистрирана и отчетена. От страна на Хотел Мениджмънт Банско ЕООД е представена фактура 1000002024/19.02.2023 г. на обща стойност 3 562.52 лева, от съдържанието на която е констатирано, че на 17.02.2023 г. са платени с дебитна карта 3 531.83 лева и на 19.02.2023 г. са платени в брой 30.69 лева, за което на 19.02.2023 г. е издаден фискален бон. Направен е извод, че дружеството не е изпълнило задължението си на 17.02.2023 г. да регистрира и отчете извършената продажба на услуга в търговския обект на стойност 3 531.83 лева, чрез издаване на фискална касова бележка. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА 0122529/19.02.2023 г. /стр. 19-24/. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Р. Черганова и Д. Рупчев служители на Хотел Мениджмънт Банско ЕООД. При тези факти, съдът е приел, че дружеството е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., както и че към момента на извършване на плащане с банкова карта не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискана касова бележка за сумата от 3 531.83 лева. С тези съображения е обосновал извод, че са изпълнени предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Приел е, че срокът на мярката е неправилно определен. Според съда определеният срок не е мотивиран с конкретни обстоятелства и същият не е съразмерен на извършеното нарушение, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложените от административния орган съображения са общо формулирани формални изявления и нямат характер на същински мотиви като фактически и правни основания относно целите на мярката в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване на защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. От посочените мотиви по никакъв начин не става ясно как е определен срокът, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Съдът е констатирал и нарушение на принципа за съразмерност чл. 6, ал. 2 АПК - определеният срок на мярката не е обоснован, като се засягат права и законни адреси на нейния адресат, в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага. Във връзка с издадения АУАН и постановеното от Съда на Европейския съюз решение по дело С-97/21, първоинстанционният съд е изложил съображения, че спрямо фактите по конкретния случай, запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел - обезпечаване събирането на ДДС и същата се явява допълнителна тежест, която надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно като краен резултат. Неправилно съдът е приел, че принудителната административна мярка запечатване на търговски обект се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че в случаите по ал.1, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. В конкретния случай, от представените по делото доказателства е установено, че Хотел Мениджмънт Банско ЕООД не е издало фискален бон за полученото на 17.02.2023 г. плащане на стойност 3 531.83 лева за продажба на услуга, извършено с банкова карта чрез ПОС терминално устройство, а е издало фискален касов бон 00027770010 на 19.02.2023 г. на обща стойност 3 562.52 лева, от които плащане с дебитна/кредитна карта 3 531.83 лева и плащане в брой 30.69 лева. В мотивите на оспорената заповед като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка запечатване на търговски обект рецепция в хотел Вихрен Роял Палас за срок от 14 дни е посочено, че дружеството като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не регистрира и отчита всяка продажба на услуга в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство (ФУ), при извършване на плащането. Така установеното нарушение на изискванията за издаване на документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС към момента на плащането, не представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 б. а ЗДДС в приложимата й редакция, след изменението с ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г. След посочената нормативна промяна, мярката се прилага единствено за нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС изразяващо се в неиздаване на съответния документ. Други нарушения на реда и начина на издаване на фискални касови бележки, включително и неспазване на изискването за издаването им при извършване на плащането, не представляват основания за запечатване на търговския обект съгласно чл. 186, ал.1, т.1 б. а ЗДДС. С оглед на изложеното, крайният извод на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че определеният срок на принудителната административна мярка от 14 дни не е мотивиран в съответствие с изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Изложените от органа по приходите съображения във връзка с продължителността на мярката са изцяло бланкетни и не съдържат каквито и да било конкретни факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението и дейността на задълженото лице. Нормативният характер на задължението за издаване на фискални касови бележки, без конкретни обстоятелства от търговската дейност на лицето във връзка с неизпълнението му, не може да обоснове тежестта на нарушението, за което се прилага мярката и нейната продължителност. Като мотиви за определения срок не могат да служат и бланкетни съображения за създадена организация в търговския обект за отклонение от данъчно облагане. Допуснатото от органа по приходите нарушение на изискванията за мотивиране продължителността на мярката засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на самостоятелно основание, както е приел и първоинстанционният съд. Изводите на съда за несъответствие на приложената мярка с принципа за пропорционалност, съгласно тълкуването, дадено в решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21 се подкрепят от представените в касационното производство писмени доказателства - наказателно постановление 706787-F697026/12.06.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол за наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на Хотел Мениджмънт Банско ЕООД за същото нарушение и платежно нареждане за заплащането й. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева, платено по банков път адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.07.2023 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то съответства на обема на осъществената адвокатска защита, както и на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,