Решение № 8290 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Сектор "Пътна полиция" (ПП) в Отдел Охранителна полиция (ОП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Благоевград, срещу Решение 2498 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 607/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение 1116р-4424/30.05.2023 г. на Началник Сектор ПП, в Отдел ОП при ОД на МВР - Благоевград, с което на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 59, ал.1 от АПК и чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/24.03.2000 г. е отказано извършване на регистрация на МПС марка/модел Тойота Ланд Крузер с четящ се номер (ИН) на рама JTEBZ29J200074165 и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Касационният жалбоподател Началникът на Сектор ПП в ОД на МВР Благоевград, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и като необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и приложимата нормативна уредба, като твърди, че в случая е изпълнен фактическият състав на забраната по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и необосновано спрямо доказателствата по делото съдът е приел обратното. Настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване друго, с което се отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба Д. Г. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Зотева, оспорва същата по подробни съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Поддържа твърдението, че административният орган не е извършил анализ на обстоятелствата с цел установяване на автентичния идентификационен номер и не е извършил в пълнота дължимата проверка за идентификация на ППС. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 17.05.2022 г. оспорващият е подал Заявление 231116017163 за за възстановяване след прекратена регистрация, промяна на номер, на МПС с рег. [рег. номер], на автомобил марка и модел Тойота Ланд Крузер 3.0 ТД, двигател 1KD1233267 и номер на рама JTEBZ29J200074165, с дата на първa регистрация 21.04.2005 г., към което е представено удостоверение от Министерство на вътрешните работи, сектор Пътна полиция с изх. 11160-18990/09.11.2022 г., съгласно което автомобил с рег. [рег. номер], марка и модел Тойота Ланд Крузер 3.0 ТД, двигател 1KD1266229 и номер на рама JTEBZ29J200074165 е собственост на Д. Г. Ч. от 20.11.2008 г. до 25.02.2022 г., Определение 108/31.10.2022 г., постановено по ч.н.д. 417/2022 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, с което е разпоредено връщане на Ч. на процесния автомобил с рег. [рег. номер], марка и модел Тойота Ланд Крузер 3.0 ТД, двигател 1KD1266229 и номер на рама JTEBZ29J200074165, Определение 107/26.10.2022 г., постановено по ч.н.д. 417/2022 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е отменено Постановление на прокурор в Районна прокуратура - Благоевград, с което отказано връщане на процесния автомобил. Производството е било спряно, съгласно уведомление изх. УРИ 111600-9697/17.05.2023 г., във връзка с извършвана допълнителна проверка за изясняване на всички обстоятелства от значение за процесния случай. Последвали са изготвянето на Справка с рег. 1116р-4317/25.05.2023 г. и докладна записка за извършена идентификация на МПС с рег. 1116р-4119/17.09.2023 г. Последвало е издаването на оспореното Решение 1116р-4424/30.05.2023 г. на Началник сектор ПП в Отдел ОП при ОД на МВР - Благоевград, с което се отказва регистрация на МПС марка/модел Тойота Ланд Крузер, с четящ се номер на рама JTEBZ29J200074165. Като основание за постановения отказ от административния орган е посочено, че е извършена идентификация на процесния автомобил, при която е установено, че има следи от заварки в областта на набития номер на рама, евротабелата на представеното МПС не е с оригиналните на завода производител нитове, както и че няма връзка с бордовия компютър на МПС, в което следва да са заложени установъчни данни за автомобила. Изложено е, че Ч. е предал автомобила на служители на РУ - Гоце Делчев в хода на предварителна проверка по преписка 8401/2009 г., извършена във връзка със съмнения за осъществени интервенции върху номера на рамата на процесния автомобил. При извършеното в хода на проведеното разследване трасологично изследване на процесния лек автомобил е установено, че номерът на рамата на лекия автомобил е изрязан и на негово място е залепена планка с друг номер, а именно JTEBZ29J200074165, като на този номер на рама отговаря автомобил, който е черен на цвят и с механична 6 - степенна скоростна кутия, а изследваният автомобил е с автоматична скоростна кутия и сребрист металик на цвят, като няма следи от пребоядисване в друг цвят, в резултат на което експертното изследване сочи, че не може да се установи оригиналният номер на рамата на автомобила, както и че бордовият компютър на автомобила не съдържа установъчни данни. Допълнително в оспореното решение са изложени съображения, че в Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 02.05.2023 г. по описа на Окръжна прокуратура Благоевград, с което отказано образуване на досъдебно производство, е посочено, че при извършените проверки правилно и законосъобразно наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че лек автомобил марка/модел Тойота Ланд Крузер е бил обект на престъпление и че не може да бъде установен идентификационният номер на автомобила, както и че четящият се номер на рама е заварен допълнително и този номер съответства на друг автомобил. С оглед изложените данни, а именно премахване на автентичния номер на рамата на представеното за идентификация МПС, на което е поставен друг номер, за който безспорно е установено в хода на образуваните проверки, че съответства на друг автомобил и невъзможността да се установи заводско набитият номер на рамата, което е установено както от органа, извършващ идентификацията, така и от назначената трасологична експертна справка и потвърдено в хода на наказателното производство 1920/2009 по описа на Районна прокуратура Благоевград, Териториален отдел /ТО/ Гоце Делчев, административният орган е възприел наличие на основанието на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/24.03.2000 г. и е отказал регистрация на процесния автомобил. От приложените по делото писмени доказателства от своя страна съдът е установил, че във връзка с придобиването на спорното МПС е представен Договор за покупко-продажба на МПС от 08.11.2008 г., както и че същото е било регистрирано по реда на ЗДвП за което е представено и Свидетелство за регистрация на МПС с рег. [рег. номер] от 20.11.2008 г. На 13.08.2008 г. с протокол за доброволно предаване същото МПС е предадено от Ч. на служители на РУ - Гоце Делчев в процеса на извършвана предварителна проверка по преписка 8401/2009 по описа на РУ Гоце Делчев поради съмнения за осъществени интервенции върху номера на рамата на споменатото МПС. На 26.10.2015 г. с Постановление вх. 1920/2009 г. по описа на Районна прокуратура Гоце Делчев е постановено предаване на процесния автомобил на ОД на МВР Благоевград за ползване според предназначението му, който автомобил е приобщен като веществено доказателство по наказателно производство 1920/2009 г. по описа на Районна прокуратура Гоце Делчев (досъдебно производство 597/2009 г. по описа на РУ - Гоце Делчев). На 28.09.2021 г. е издадено Постановление за прекратяване на наказателно производство 1920/2009 г. по описа на ТО Гоце Делчев при Районна прокуратура Благоевград (досъдебно производство 597/2009 г. по описа на РУ - Гоце Делчев при ОД на МВР Благоевград), с което е постановено и отнемане в полза на държавата на събрания и приобщен като веществено доказателство по делото лек автомобил марка/модел Тойота Ланд Крузер", с рег. [рег. номер], с четящ се номер на рама JТЕВ229J200074165 и номер на двигател 1KD1266229, намиращ се на съхранение в ОД на МВР Благоевград, което постановлението в частта на отнемане на автомобила е отменено с Определение 78/19.07.2022 г., постановено по ч.н.д. 249/2022 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, потвърдено с окончателно Определение на Окръжен съд 498/27.09.2022 г., постановено по в.ч.н.д. 730/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С влязло в сила Определение 107/26.10.2022 г., постановено по ч.н.д. 417/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев е отменено като незаконосъобразно и Постановление от 11.10.2022 г. на прокурор в Районна прокуратура Благоевград, Териториален отдел - Гоце Делчев за отказ за връщане на процесния автомобил, като районният съд е възприел, че са налице безспорни доказателства, че Ч. е негов собственик на процесния автомобил. С Определение 108/31.10.2022 г., постановено по ч.н.д. 417/2022 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев е разпоредено и връщането му на Ч.. Междувременно със Заповед ЗМФ-103/14.02.2022 г. Заместник министър-Председателят по Еврофондовете и Министър на Финансите същото МПС е предоставено на Министерство на вътрешните работи за нуждите на ОД на МВР Благоевград, описано като лек автомобил марка/модел Тойота Ланд Крузер, с рег. [рег. номер], с манипулиран номер на рама, отнет в полза на държавата с влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателно производство 1920/2009 г. по описа на Териториално отделение Гоце Делчев при Районна прокуратура Благоевград (досъдебно производство 597/2009 г. по описа на РУ Г. Д. при ОД на МВР Благоевград). На дата 18.02.2022 г. в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Благоевград със Заявление 221116006211 от Началник сектор УССД при ОД на МВР Благоевград е заявена административна услуга промяна на регистрацията, с причина промяна в данните на ПС, възстановяване след прекратяване при уведомление от ГФ - без ГО, промяна на собственост. Със Заповед 244з-524/25.02.2022 г. за възстановяване на идентификационен номер на МПС, марка/модел Тойота Ланд Крузер с рег. [рег. номер], с неустановен номер на рама, е разпоредено служебен ИН BG01000001 да бъде изписан/набит на предна дясна странична колона на купето и същият автомобил е регистриран в сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Благоевград, като е вписан собственик ОД на МВР Благоевград. На 09.11.2022 г. Ч. е подал до ОД на МВР Благоевград заявление за връщане на собствения му лек автомобил Тойота Ланд Крузер, ведно с приложени горепосочените влезли в сила определения на Районен съд Гоце Делчев. На 30.11.2022 г. в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Благоевград със Заявление 221116041356 на Началник сектор УССД при ОД на МВР Благоевград е заявена административна услуга промяна на регистрацията, с причина промяна в данните на ПС, към която е представен документ за подмяна на двигателя на МПС, издаден от официален представител на Тойота и е вписан нов двигател 1КD1233267. На 01.12.2022 г. в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Благоевград със Заявление 221116041500 от Началник сектор УССД при ОД на МВР Благоевград е заявена административна услуга промяна на номер на МПС, която е изпълнена и е поставен нов регистрационен номер [рег. номер]. Във връзка с заявление на Директора на ОД на МВР Благоевград е издадено Решение 1116р-3309/18.04.2023 г. на Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Благоевград, с което е възобновено административното производство по заявление 221116006211, на основание чл. 143, ал. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК и чл. 7, ал. 1 от Наредба I 45/24.03.2000 е отказано извършване на регистрация на лек автомобил Тойота Ланд Крузер с четящ се номер на рама JTEBZ29J200074165, разпоредено е поставеният нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство Тойота Ланд Крузер, а именно служебен идентификационен номер BG10000001, да бъде заличен, връчено на Директора на ОД на МВР Благоевград на 18.04.2023 г., като няма данни за обжалването му. Последвали са действия по служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил Тойота Ланд Крузер с четящ се номер на рама JTEBZ29J200074165 с рег. [рег. номер] на основание чл. 18б, ал. 1, т. 7 от Наредба I 45 и на основание Определение 108/31.10.2022 г. на Районен съд Гоце Делчев като собственик е вписан Ч.. С Протокол за приемане и предаване от 17.05.2023 г. процесният автомобил е предаден от ОД на МВР Благоевград на Ч., като същата дата същото МПС е оставено на отговорно пазене в Авторемонтна работилница на ОД на МВР Благоевград, съгласно Протокол за временно отговорно пазене от 17.05.2023 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на относимата нормативна уредба съдът приема, че административният орган не е извършил самостоятелно установяване в развилото се пред него административно производство на относимите факти с предвидените в АПК процесуални способи, което е квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Приема, че основният спорен въпрос който е следвало да бъде разяснен е дали може да бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, доколкото именно това е предпоставката за търсената регистрация. В тази връзка е установил, че административният орган е извършил непълен анализ, без да изясни всъщност фактическата обстановка по случая, без да установи всъщност невъзможност за установяване на ИН, поставен от производителя. Позовал се е на разпоредбата на § 2, т. 2 от ДР на Наредба I-45 от 24.03.2000 г., съдържаща легално определение на понятие идентификация, която е следвало да бъде сторена, но не е. Не са обсъдени данните от предходната регистрация на автомобила. Не е обсъдено, че няма данни автомобилът да е обявен за издирване и че не е констатирано несъответствие между данните по документите за регистрация и установените при физическата проверка на автомобила, с изключение на установените проблеми с идентификационния номер. Развити са и съображения, че невъзможността за установяване на поставения от производителя идентификационен номер, не е свързана единствено и само с това, той да не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован, при положение че производителят е задължен да поставя и на други места този номер а и законодателят не сочи, че валиден VIN номера е единствено поставеният на рамата. Този извод е подкрепен и с легалната дефиниция на идентификационен номер, дадена в § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП и с § 2, т. 9 от ДР на Наредба I-45/24.03.2000 г. В тази връзка съд е приел, че административният орган не е извършил в цялост дължимата проверка с цел идентифициране на процесния автомобил и възстановяване на автентичния идентификационен номер (номер на рама), нито е изпълнено изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба І - 45/24.03.2000 г., съгласно което при установяване на несъответствие в данните на ПС с тези по документите му, ПС, обявено за издирване, ПС със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN) или при установяване на съвпадение в идентификационния номер на представено за регистрация ПС с вече регистрирано в страната такова, случаят се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР. С горното е обосновава изводът, че оспореното решение на Началник сектор Пътна полиция в Отдел Охранителна Полиция при ОД на МВР Благоевград е издадено при неизяснена фактическа обстановка поради нарушаване на административнопроизводствените правила, което е довело и до неустановеност в производството визираната в закона пречка за регистрация на МПС неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, с което е обосновано и постановяването му в противоречие с материално правните разпоредби. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменя, като връща преписката на административния орган за продължаване на административното производство. Решението е правилно. Липсват конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок. На следващо място касаторът твърди, че съдебното решение е издадено в нарушение на материалния закон. С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба I-45/2000 г., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Така чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства в съвкупност се установява, че в зоната, предвидена за полагане на идентификационния номер е налице интервенция, изразяваща се изрязване на номерът на рамата и монтиране на планка с друго номер, съдържаща данни за идентификационен номер (JTEBZ29J200074165), отговарящ на друго МПС. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП въвежда забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/2000 г. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. Извън изложеното от първоинстанционния съд следва да се посочи, че относими към разглеждания правен спор, предвид датата на производство на разглежданото МПС (през 2005 г.) са и разпоредбите на Директива на Съвета от 18 декември 1975 година за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно задължителните регистрационни табели и обозначения на моторни превозни средства и техните ремаркета, тяхното разположение и метод на закрепване (76/114/ЕИО) (отменена с Регламент (ЕО) 661/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, последният също понастоящем отменен). В приложението към Директива 76/114/ЕИО ясно е посочено, че всяко едно превозно средство следва да е снабдено с регистрационните табели и обозначения, описани в следващите раздели (т.1.1), както и че регистрационна табела на производителя, чиито образец фигурира в допълнението към настоящото приложение, трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, върху част, която обикновено не подлежи на подмяна при употреба (т.2.1), като следва да съдържа информация вкл. и за идентификационния номер на превозното средство (т.2.1.3). Ясно е разписано в посоченото приложение и че идентификационният номер на превозното средство е фиксирана комбинация от знаци, приписана на всяко превозно средство от производителя. Неговата цел е да се гарантира, че всяко превозно средство може да бъде ясно идентифицирано за период от 30 години чрез посредничеството на производителя, без да има нужда да се прибягва до допълнителни данни, като едно от въведените изисквания към последния е той да е маркиран върху регистрационната табела на производителя, а също така и върху шасито, рамката или други подобни структури (т.3.1). Аналогична е правната рамка, дадена в последвалата общностна правна регламентация. В чл. 2, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕС) 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент (ЕО) 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (Регламент (ЕС) 19/2011, публикуван на 12.11.2011 г., отм. от 06.07.2022 г., виж чл. 18 във вр. с чл. 19 от Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (EС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) 78/2009, (ЕО) 79/2009 и (ЕО) 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (EО) 631/2009, (EС) 406/2010, (EС) 672/2010, (EС) 1003/2010, (EС) 1005/2010, (EС) 1008/2010, (EС) 1009/2010, (EС) 19/2011, (EС) 109/2011, (EС) 458/2011, (EС) 65/2012, (EС) 130/2012, (EС) 347/2012, (EС) 351/2012, (EС) 1230/2012 и (EС) 2015/166 на Комисията), бяха дадени легална дефиниция на понятието "задължителна табела на производителя", съгласно което, "задължителна табела на производителя" означава пластина или етикет, поставен(а) от производителя върху превозното средство, съдържащ(а) основните технически характеристики, необходими за идентификацията на превозното средство, и предоставящ(а) на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние (чл. 2, т. 1), съответно на идентификационен номер на превозното средство" (VIN), съгласно което идентификационен номер на превозното средство" (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозното средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство (чл. 2, т. 2). В Приложение I "Технически изисквания" на Регламент 19/2011, част А "Задължителна табела" бяха регламентирани изискванията към задължителните табели, като в приложение II "Изисквания за местоположението върху превозното средство", част А, бе посочено, че задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, подбрано така, че частта, върху която е поставена, да не подлежи на подмяна при употреба. В част Б бе посочено, че идентификационният номер трябва да се обозначи чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент, като могат да се използват и други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу подмяна или поправяне, както и че трябва да бъде на видно и леснодостъпно място от дясната страна на превозното средство, но подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден. Напълно аналогична е и сега действащото общностно право Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535 на Комисията от 31 март 2021 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на единните процедури и техническите спецификации за одобрение на типа на превозни средства и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общите им конструктивни характеристики и безопасност (относно датата на влизане в сила виж чл. 14). В съответствие със събраните по делото доказателства и формираните въз основа на тях фактически установявания, основателно съдът е приел, че тълкуваните от него правни норми, обосновават извод, че липсва изискване идентификационния номер да бъде поставен единствено чрез набиване на рамата. В тази насока са и относимите разпоредби на Директива 76/114/ЕИО, а и последващите такива на Регламент (ЕС) 19/2011 и сега действащия Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535. Такъв извод правилно е посочено, че не следва и от дефиницията на "идентификационен номер", дадена в § 6, т. 61 от ЗДвП и в § 2, т. 9 от Наредба І-45/2000 г., нито от т.3.1 от Приложението, част трета на Директива 76/114/ЕИО, съответно т. 2, част Б, приложение II на Регламент 19/2011 и/или Приложение II, раздел А от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни, при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. Съответен на установените фактически обстоятелства се явява и изводът на първоинстанционния съд за наличие на допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на чл. 35 АПК, доколко в хода на административното производство не са изяснени всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, който извод е подкрепен и с легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба I-45/2000 г. на понятието "идентификация". Особено показателен е и фактът, че независимо, че в процесния случай, има данни за наличието на оригиналните документи, с които автомобилът е бил регистриран за първи път на територията на РБългария (тези издадени от испанските власти), както и такива за липсата на външни вмешателства в двигателя на разглеждането МПС (а от него може да се съди най-малко за автомобила, на който първоначално е бил поставен при заводското му производство), както и че всъщност за моделите Тойота Ланд Крузер след 2005 г. производителят отбелязва номера на рамата на две места надлъжната греда зад предно дясно колело и на фабричната метална планка в двигателния отсег (така Постановлението от 18.07.2023 г. по пр.пр. 1419/2023г., л. 72 и сл.), нищо от това не е било обследвано. Всъщност противно на твърденията на касатора, невъзможността оригиналният идентификационен номер (VIN) на процесното МПС да бъде установен, не следва от приложените прокурорски постановления. Напротив от цитираното Постановлението от 18.07.2023 г. по пр.пр. 1419/2023г. на Зам. Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура гр. София, много ясно са видни пропуските в процесуалното поведение на разследващите органи, а междувпрочем и на наблюдаващия прокурор, в резултат на което именно бездействие този относим към настоящото производство факт е останал неустановен. Или посоченото прокурорско постановление, а и приложените съдебни актове, всъщност категорично оборват тезата на касатора, че в условията на пълно доказване е установен фактът, че автентичният идентификационен номер на МПС не може да бъде установен. Нищо друго не следва и от проведените от ОД на МВР Благоевград процедури по поставянето на нов идентификационен номер, респ. заличаването му, по реда на Наредба 8121з-1 от 02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС, в хода на което производство въобще не е било предмет на изследване е ли е на лице възможност за установяване автентичния идентификационен номер на автомобила, като целта на въпросното производство е била единствено и само регистрацията му по реда на ЗДвП с цел ползването му за нуждите на ОД на МВР - Благоевград. Или обоснован е изводът, че административният орган въобще не е извършил изискуемата се идентификация в обема, указан в цитираната разпоредба. Предвид горното, следва изводът, че административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по преписката доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е набит. Установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източници на информация за номера. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер. Тълкуването на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на който се позовава касаторът както в отказа си, така и в касационната жалба, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Както правилно е подчертал и съставът на Административен съд Благоевград законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието "идентификационен номер" (както и тази в Наредба І-45/2000 г.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/2000 г. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата. В съответствие с така установеното следва изводът, че Решението на Началника на Сектор "ПП" в Отдел ОП при ОД на МВР Благоевград е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.08.2023 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е в предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд