Решение № 12505 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2009 г.

Решение № 12505 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гери и Хари" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя Хари Христов Къналян, срещу Решение № 365/26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 222/09. по описа на Административен съд, гр. Пловдив (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 28938-0031562 от 05.01.2009 г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на проверката нарушението му не е доказано по безспорен начин, като не са посочени и мотиви за налагане на максималния срок на ПАМ. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив не взема становище по жалбата. Представителя на Върховна административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС е била Заповед № 28938-003 1562 от 05.01.2009 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на "Гери и Хари" ЕООД е наложена принудителна административна мярка: запечатване на обект - автосервиз, находящ се гр. Пловдив, ул. "Марица" № 93А, за срок от един месец на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до същият обект. Направеното с жалбата искане да се спре предварителното изпълнение на обжалвания акт е оставено без разглеждане от АС и в тази си част с характер на определение, решението е влязло в законна сила, поради липса на частна жалба от търговеца. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че в хода на извършена на 26.09.2008 г. проверка в обект - автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Марица" № 39 А, стопанисван от "Тери и Хари" ЕООД, гр. Пловдив, за което е съставен и Протокол за извършена проверка (ПИП) № 1862/26.09.2008 г. от проверяващите органи е установено, че видно от показанията на монтирания и въведен в експлоатация в обекта ЕКАФП, към момента на проверката разчетената касовата наличност е нула, като същевременно е установена фактическа наличност в касата - 50 лева, която разлика (пари в повече в касата) е приета, като такава от извършени продажби, нерегистрирани в ЕКАФП. Въз основа на констатациите е издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0031562-27063 от 03.10.2007г, с който е възприета констатацията при извършена оперативна проверка на 26.09.08 г. в търговския обект на дружеството обективирана в ПИП № 1862/26.09.2008 г., което е довело до извода, че проверяваното дружество не е осигурило регистрирането и отчитането на всяка извършена от него продажба, чрез издаване на фискална касова бележка от монтирания и въведен в експлоатация в обекта ЕКАФП, което е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно с обжалвания административен акт на основание чл. 186, ал. 3, , във връзка с чл. 186, ал. 1 т. 1, б. "а" от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка: запечатване на обект - автосервиз, находящ се гр. Пловдив, ул. "Марица" № 93А, стопанисван от "Тери и Хари" ЕООД, за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта. За да приеме наличието на описаното нарушение съдът е приел, че в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за установяване на противното от установеното в хода на проверката. Приел е, че наложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като не е административно наказание и няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, а чрез нея единствено се реализира диспозицията на правната норма и в този смисъл предприемането й не се обвързва с наложеното в производството по ангажирането на административно-наказателната отговорност на лицето наказание. Решението е правилно. Въз онова на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактически констатации, съдът е достигнал да законосъобразни правни изводи. Безспорно установено е, че на 26.09.2008 г. е извършена проверка в обект - автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Марица" № 39А, стопанисван от "Тери и Хари" ЕООД, гр. Пловдив, за резултатите от която е съставен Протокол за извършена проверка № 1862/26.09.2008 г. от който се установява, че от показанията от монтирания и въведен в експлоатация в обекта ЕКАФП, към момента на проверката разчетената касовата наличност е нула, като същевременно е установена фактическа наличност в касата - 50 лева, която разлика (пари в повече в касата) е приета, като такава от извършени продажби, нерегистрирани в ЕКАФП. В издадения АУАН № 0031562-27063 от 03.10.2007 г., е възприета констатацията при извършена оперативна проверка на 26.09.08 г. в търговския обект на дружеството и деянието е квалифицирано като нарушение на чл. З, ал. 1 , във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на така установеното е издадена и обжалваната пред АС заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Като е потвърдил ПАМ, съдът е приложил правилно закона, тъй като жалбоподателят не е опровергал извършването на нарушението, описано в мотивите на заповедта за налагане на ПАМ. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства за установяване на твърденията в касационната жалба, че установената фактическа наличност от 50 лева извън разчетната касова наличност представляват негови собствени средства. Представеното в хода на касационното обжалване решение от 18.06.2009 г. на Пловдивски районен съд, постановено по нах. д. № 551/09 г. не следва да бъде обсъждано, тъй като няма данни за влизането му в законна сила. В тази насока са неоснователни и доводите в касационната жалба, че нарушението не е доказано от АО. От приетите по делото дневен финансов отчет от ФУ и Отчет на фискалната памет на въведеното в експлоатация в обекта ФУ за периода 01.01.2008 г. до 25.09.2008 г. безспорно се установява, че касовата наличност по показанията от ФУ е нула. От друга страна безспорно е установено от представения и попълнен на място и без възражения от представляващия проверяваното лице Въпросен лист, че фактически в касата е била налична сумата от 50,00 лева. При липса на доказателства за произхода на така установените фактически налични парични средства в касата на дружеството в процесния обект, правилно е било прието, че същата е в резултат на осъществени и нерегистрирани с ЕКАФП продажби - като констатираното правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и чл. 118 от ЗДДС. Последното правилно е прието от АС, че налага на извода, че е осъществен и фактическия състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, административният орган при налагането на ПАМ е действал при условията на обвързана компетентност, т. е. при наличие на установено нарушение, той не е имал възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи. Административният орган, в конкретния случай не е имал възможност и за избор на продължителността за затваряне на обекта, тъй като срокът за това е визиран в самия закон. Досежно довода за липсата на мотиви в обжалваната ПАМ за налагане на максималния срок на запечатване на обекта, АС правилно е приел, че са изложени мотиви, във връзка с конкретния обект, обемът на реализираните в него обороти и констатираното нарушение. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение