Решение № 7278 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2010 г.

Решение № 7278 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Софгетстрой" ЕООД - гр. Ловеч, като правоприемник на ЕТ "Софрони Гетов" - гр. Ловеч, подадено чрез пълномощниците адв. Михаил Екимджиев и адв. Катина Бончева, за отмяна на влязлото в сила решение № 95/02.04.2007 г., постановено по адм. дело № 18/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, потвърдено с решение № 10206/25.10.2007 г. по адм. дело № 4619/2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В искането се твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Излагат се съображения, че за търговеца са били налице всички основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит, поради което съдът неправилно е потвърдил данъчния ревизионен акт, с което това право му е отказано и по този начин е допуснато нарушение на правото на собственост по смисъла на конвенцията. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, предвид постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по съдебно дело "Булвес"АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Според искателя това решение установява правозащитен стандарт, който националният съд е длъжен да приложи и единственият способ за това в конкретния случай е чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Позовава се на чл. 46, § 1 от Конвенцията, който задължава държавата, след постановяване на решение срещу нея, да предприеме съответни генерални и индивидуални мерки, които целят възстановяване на ситуацията преди нарушението и на неблагоприятните последици от него. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, оспорва искането и моли да бъде отхвърлено. В писмен отговор, чрез пълномощника юрисконсулт Вася Василева излага подробни съображения, според които не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 95/02.04.2007 г., постановено по адм. дело № 18/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, в производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.), е отхвърлена жалбата на ЕТ "Софрони Гетов" гр. Ловеч, против данъчен ревизионен акт № 119/11.03.2004 г. на ТДД гр. Ловеч, потвърден с решение № 244/15.05.2004 г. на директора на РДД гр. Велико Търново. Това съдебно решение е потвърдено при касационното обжалване пред ВАС в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 131 - чл. 132 ДПК (отм.), вр. § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК , с решение № 10206/25.10.2007 г., поправено за явна фактическа грешка с решение № 12372/07.12.2007 г., двете постановени по адм. дело № 4619/2007 г. на ВАС, първо отделение. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна на решението е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. С извънредното производство за отмяна се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, поради което основанията за отмяна не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. В конкретния случай в искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. В искането за отмяна се поддържа, че с решението, чиято отмяна се претендира, е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - относно правото на собственост. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Р България със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн. ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. Допълнителен протокол към конвенцията /Протокол № 1/ е ратифициран и обнародван заедно със самата конвенция, а според чл. 5 от същия, разпоредбите на чл. 1, 2, 3 и 4 от протокола се считат за допълнителни членове на конвенцията. Следователно, конвенцията е инкорпорирана в националната правна система и се прилага с предимство пред вътрешноправните актове, които й противоречат, с изключение на Конституцията. При това не е необходимо приемането на специален вътрешноправен акт, който да възпроизведе клаузите на конвенцията, за да станат същите част от вътрешния правен ред. От изложеното следва, че твърдението за нарушение на ЕКПЧОС представлява по естеството си твърдение за нарушение на материалния закон и като такова би представлявало касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Нарушенията на материалния закон при постановяване на съдебния акт обуславят неправилност на този акт, поради което следва да се наведат в производството по касационно обжалване на същия. Решенията на тричленен състав на Върховния административен съд, постановени в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК не подлежат на инстанционен контрол. Същите са окончателни и могат да бъдат отменени само при наличие на някое от отменителните основания по чл. 239 АПК. Нарушението на материалния закон не представлява основание за отмяна по чл. 239 АПК, поради което твърдяното нарушение на ЕКПЧОС не представлява основание за отмяна на влезлите в сила решения. По същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид естеството на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Не е налице и конкретно посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, аргументирано с постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, по съдебно дело "Булвес"АД срещу България по жалба № 3991/2003 г., станало окончателно на 22.04.2009 г. Посоченото решение на ЕСПЧ е постановено по жалба по чл. 34 ЕКПЧОС от търговското дружество "Булвес"АД против България и с него е установено нарушение на правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията във връзка с отказа на право на данъчен кредит по ДРА, издаден против дружеството, който е бил потвърден при обжалването по административен ред и по съдебен ред пред две съдебни инстанции пред националните съдилища. С решението на жалбоподателя е присъдено и съответното справедливо обезщетение за имуществени вреди и разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други прави субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице, при това след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 35 от конвенцията, считано от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция. В конкретния случай не е представено решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на ЕКПЧОС по отношение на искателя в настоящото производство "Софгетстрой" ЕООД - гр. Ловеч, като правоприемник на ЕТ "Софрони Гетов" - гр. Ловеч, също така не се и твърди наличието на такова решение. Настоящият състав не споделя становището на искателя, че за наличие на основание по чл. 239, т. 6 АПК е достатъчно да е налице решение на ЕСПЧ, с което е признато нарушение на ЕКПЧОС от страна на държавата при сходен правен спор, между други страни. Тълкуването на разпоредбите на конвенцията, което е направено от ЕСПЧ в неговите решения, следва да бъде прилагано от националните правозащитни органи, доколкото конвенцията представлява част от вътрешното ни право. Наличието на такова решение обаче не може да послужи като основание за отмяна на вече влязло в сила решение между други страни и с друг предмет, макар и сходен, тъй като сред основанията за отмяна не съществува такова основание. Поради това, че производството за отмяна е извънреден, извънинстанционен способ, процесуалноправните разпоредби, които регламентират предпоставките за неговата допустимост и основателност, не могат да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия. Неоснователно искателят се позовава на решения на съда на Европейските общност /сега Съд на Европейския съюз/, тъй като към възникване на фактическия състав по конкретния правен спор, Р България не е била чл. на Европейския съюз. Общностното право не е приложимо за този случай, а решенията на СЕО /СЕС/ не са задължителни за националните съдилища в страната към този момент. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,