Решение № 1182 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2017 г.

Решение № 1182 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на "Искра-21" АД против решение № 692 от 9.08.2017 г. постановено по адм. дело № 355 по описа за 2017 г. на Административен съд София-област (АССО). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът в противоречие с приложимите разпоредби е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са обсъдени направените от дружеството възражения, че правните основания за издаването на акта за установяване на задължение по декларация (АУЗД) са непълни и неясни; че е налице разпоредителна част, с вменени задължения към адресата, като липсват мотиви и фактически основания за издаването му. Не е обсъдено, че таксата не е диференцирана по отделни услуги и липсва яснота за реда за изчисляването й. Не е доказан произходът и обхватът на вменените на дружеството задължения. Неправилен е направеният от съда извод, че след като през периода 2015 г. – 2016 г. на територията на община Правец е извършвана дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, то такава е извършвана и в района на процесния имот. Не е представена схема на местоположението на съдовете за отпадъци, от която да се вижда дали около процесния имот има такива и с какви съдове е захранен. Не са представени и маршрути за обслужването на съдовете за битови отпадъци. В заповедите на кмета на община Правец по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) липсва регламентация относно услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депо. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Правец, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С постановеното от АССО решение, съдът е отхвърлил жалбата подадена от "Искра – 21" АД, срещу акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 260-1 от 11.01.2017 г. издаден от главен специалист "ДП" - орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Правец, потвърден с решение № 1 от 21.03.2017 г. на началник отдел "МДТ" при община Правец и е осъдил "Искра – 21" АД да заплати на община Правец сумата от 1 810, 00 лв. разноски по делото. За да постанови решението си, съдът установил от фактическа страна, че съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 26 от 18.06.2008 г., "Искра - 21" АД е собственик на УПИ – ХІІІ - за хотел и търговска дейност с площ 524 кв. м. в кв. 19 по регулационния план на гр. Правец, ведно с построената в него пететажна масивна сграда - "Семеен хотел" - две звезди, със ЗП от 278 кв. м. и РЗП от 2 216, 15 кв. м. Дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия ДНИ с вх. № М 0834059 от 11.04.2008 г., отнасяща се за недвижим имот с партиден № М 0834059-11042008, представляващ земя и сгради, с адрес на имота 2161, гр. Правец, ул. "Ген. Гурко" № 4 А. Отчетната стойност на декларирания от дружеството имот в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ е в размер на 2 395 387, 24 лв. Дружеството е подало и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0834000456 от 29.06.2010 г. Генериран е партиден номер на имота № 121841032 с данъчна оценка за 2015 г. и 2016 г. в размер на 890 743, 96 лв. По делото е представена скица № 148 от 23.03.2017 г. на имота на дружеството. АУЗД № 260-1 от 11.01.2017 г. е издаден въз основа на извършена проверка по партидата на имота в регистрите на община Правец, при която е установено, че не са внесени дължимите суми за 2015 г. и 2016 г. за местни данъци и такси. С АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и заповед № 598 от 9.12.2011 г. на кмета на община Правец, въз основа на декларираните данни, послужили като основа за определяне на задълженията, е установен размерът на задълженията за данъци и такси по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 11.01.2017 г., както следва: 1) данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2015 г. – 4 790, 77 лв., внесена сума - 0 лв., дължима главница 4 790, 77 лв., дължима лихва - 663, 64 лв., общо – 5 454, 41 лв.; 2) ДНИ за 2016 г. – 4 790, 77 лв., внесена сума - 0 лв., дължима главница 4 790, 77 лв., дължима лихва – 177, 68 лв., общо – 4 968, 43 лв.; 3) такса битови отпадъци (ТБО) за 2015 г. – 10 779, 24 лв., внесена сума - 0 лв., дължима главница 10 779, 24 лв., дължима лихва – 1 493, 18 лв., общо – 12 272, 42 лв.; 4) ТБО за 2016 г. – 10 779, 24 лв., внесена сума - 0 лв., дължима главница 10 779, 24 лв., дължима лихва – 399, 73 лв., общо – 11 178, 97 лв., всичко ЗЗ, 874. 23 лв. Дружеството е оспорило АУЗД пред началника на "Местни данъци и такси" при община Правец, който с решение № 1 от 21.03.2017 г. го е потвърдил. Съдът е посочил, че с решения на общински съвет Правец с № 338 от 19.12.2014 г. и № 42 от 21.12.2015 г. е определен размерът на ТБО в община Правец за 2015 г. и 2016 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, чл. 62, чл. 63, чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ. Съгласно посочените решения размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия, включително и фирми на еднолични търговци за 2015 г. и 2016 г. е както следва: - такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 2 промила, - такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депо - 1 промил, - такса за чистота на териториите за обществено ползване - 1, 5 промила. Със заповед № З-698 от 30.10.2014 г., изменена със заповед № З-842 от 15.12.2014 г. и заповед № 3-748 от 30.10.2015 г. на кмета на община Правец, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени райони за извършване на услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за територията на община Правец за 2015 г. и 2016 г. Представени са договори № ОП-А-1 от 12.02.2010 г., (с анекс от 19.11.2010 г.) и № ОП-А-2 от 16.07.2010 (с анекс от 16.07.2010 г.) между община Правец и "Строителство, комунална дейност и услуги" ("СКДУ") ЕООД за извършване на дейността "сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Правец" и дейността "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Правец". Представени са договори № Д-74 от 16.02.2015 г., № Д-272 от 10.09.2015 г. и № Д-326 от 4.10.2016 г., сключени между община Правец и "СКДУ" ЕООД, за извършване на дейността "сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Правец" и дейността "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в община Правец". Представен е договор от 1.01.2015 г. сключен между община Правец и "Регионално депо за неопасни отпадъци" - Ботевград за извършване на услугата депониране и обезвреждане на неопасни отпадъци, генерирани на територията на община Правец, на обект "Регионално депо за неопасни отпадъци" - Ботевград, в местността "Могилата", землището на с. Трудовец, община Ботевград, със срок на действие от 1 година. Представен е и анекс на същия договор от 2.01.2016 г. за удължаване срока на действие на договора с една година. Представени на са месечни графици за сметоизвозване в община Правец, град Правец и селата - зимен сезон, летен сезон за 2015 г. и 2016 г. Представени са протоколи и актове за м. 01-12.2015 г. и м. 01-12.2016 г. за установяване завършването и заплащането на натуралните видове работа, съставени от община Правец и "СКДУ" ЕООД. Представени са справки за измервания - неанулирани, продавач "СКДУ" ЕООД, за периодите 1.12.2015 г. и 1.12.2016 г., където е извършено измерване и отчитане на отпадъците. Представени са протоколи за установяване на качеството на извършената работа и нейното заплащане за периодите м. 01 - 12.2015 г. и м. 01 - 12.2016 г. Приложени са разпечатки от история на сметка за извършени плащания към "СКДУ" ООД за 2015 г. - 2016 г. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, в което вещото лице, след обсъждане на представените по делото договори, протоколи, справки за измервания, е дало заключение, че община Правец е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района на процесния имот, както и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за района на процесния имот. Посочило е, че е съществувало е и е функционирало депо за битови отпадъци, където са депонирани събраните на територията на общината отпадъци. В заключението е изчислен размерът на ДНИ и ТБО - общо и за всяка услуга поотделно, за процесния имот за 2015 г. и 2016 г. Определен е размерът на дължимите лихви върху тези суми към датата на издаване на АУЗД. След обсъждане на приетите по делото доказателства, съдът е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че съгласно заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, ДНИ и ТБО са правилно изчислени. ТБО е начислена, съгласно решенията на Общински съвет – Правец, върху отчетната стойност на имота от 2 395 384, 27 лв. (която е по-висока от данъчната оценка), умножена с 4, 5 промила и е 10 779, 24 лв. и за 2015 г. и за 2016 г. Процесния имот, ведно с построената в него пететажна масивна сграда "Семеен хотел" се намира в зона, в която община Правец е извършвала услугите по чл. 62 от ЗМДТ през 2015 г. и 2016 г. Дружеството не е подавало декларация до община Правец за освобождаване от заплащане на ТБО за периода 2015 г. - 2016 г. Въз основа на представените по делото доказателства, включително договори, протоколи и справки за извършена работа и заключението на вещото лице, съдът е приел, че през периода 2015 г. - 2016 г. на територията на община Правец и в района на процесния имот е извършвана дейност по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, включително и за обектите с нежилищно предназначение. Посочил е, че съществува депо за битови отпадъци, което реално е функционирало и в което са депонирани битовите отпадъци, събирани на територията на община Правец през 2015 г. и 2016 г. Предвид изхода на спора и своевременно направено искане, съдът е присъдил на ответника разноски по делото в размер на 1 810, 00 лв., от които 1 460, 00 лв. - адвокатско възнаграждение и 350, 00 лв. - възнаграждение на вещо лице по съдебно-икономическата експертиза. Решението е частично неправилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за незаконосъобразност на решението, предвид обстоятелството, че съдът не е обсъдил твърденията на дружеството за немотивираност на акта. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеното в касационната жалба твърдение, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Видно от самия акт, в него е посочено правното основание за издаването му – чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Посочени са относимите нормативни актове - Наредба № 4 за определяне размера на местните данъци на община Правец; Наредба № 15 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Правец. Посочен е номерът на декларацията на данъчнозадълженото лице, партидният номер на недвижимия имот, неговият административен адрес, като и размерът на установените задължения на дружеството за ДНИ и ТБО за процесния имот за 2015 г. и 2016 г., както и дължимите лихви до датата на издаване на акта. С оглед изложеното неоснователни са доводите в касационната жалба за немотивираност на акта, съответно – за незаконосъобразност на съдебното решение. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество – която в случая не е налице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "Искра – 21" АД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за ДНИ и ТБО, като собственик на имот, описан в подадената от дружеството декларация. С АУЗД размерът на ДНИ е определен съгласно относимите разпоредби в ЗМДТ и Глава втора "Местни данъци" от Наредба № 4 за определяне размера на местните данъци на община Правец. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ предоставя право на общинския съвет да определи размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В изпълнение на това, в чл. 14 от Наредба № 4 за определяне размера на местните данъци на община Правец, данъкът върху недвижимите имоти е определен в размер на 2. 0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от посочената Наредба, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. В случая с АУЗД задълженията на дружеството за ДНИ за 2015 г. и 2016 г., за декларирания имот, са определени в размер на 2. 0 на хиляда върху отчетната му стойност и съгласно приетото заключение на изслушаната от АССГ съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) са в размер на 4 790, 77 лв. за всяка от двете години. В същия размер са установените с АУЗД задължения на дружеството за ДНИ. ТБО и за трите услуги е определена съгласно относимите разпоредби от ЗМДТ и Глава втора "Местни такси", Раздел І "Такса за битови отпадъци" от Наредба № 15 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Правец. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Видно от представените по делото заповед № З-698 от 30.10.2014 г., изменена със заповед № З-842 от 15.12.2014 г. и заповед № 3-748 от 30.10.2015 г. на кмета на община Правец, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2015 г. и 2016 г. се извършват във всички улици, площади, паркинги и имоти, намиращи се в ЗРП на гр. Правец, какъвто е и процесният имот. Размерът на ТБО за имотите на дружеството за 2015 г. и 2016 г. е определен в съответствие с решения № 338 от 19.12.2014 г. и № 42 от 21.12.2015 г. на общински съвет Правец с, съгласно които размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия, включително и фирми на еднолични търговци е както следва: - такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 2 промила, - такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депо - 1 промил, - такса за чистота на териториите за обществено ползване - 1, 5 промила, като таксата се събира върху по-високата между отчетната стойност на активите и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. В случая ТБО правилно е определена върху отчетната стойност на имота. Наред с това дружеството не твърди и не установява, че е заявило вид и брой на използваните съдове за притежавания от него недвижим имот. Доколкото отчетната стойност на притежавания от дружеството недвижим имот е в размер на 2 395 387, 24 лв., размерът на ТБО по трите компонента за всяка една от годините в процесния период възлиза на 10 779, 24 лв., от които 4 790, 77 лв. за компонента сметосъбиране и сметоизвозване, 3 593, 08 лв. за компонента почистване на териториите за обществено ползване и 2 395, 39 лв. за компонента обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай обаче, изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказано фактическото престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е неправилен. По отношение на дължимостта на ТБО, в частта по компонента сметосъбиране и сметоизвозване, делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално извършвана от общината по отношение на имота на дружеството за процесния период, е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, установяващи, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна по отношение на имота на дружеството, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да достигне до извод, че посочената услуга е реално предоставяна по отношение имота на дружеството в процесния период, съдът се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Безспорно е, че съдебната експертиза е доказателствено средство за попълване на делото с доказателства и макар вещото лице по принцип да може да установява конкретни факти, то поставените на вещото лице задачи не са за установяване на факти, за които са необходими специални знания. Напротив. Доказването на факта на престиране на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от общината става с договори, пътни листове, отчетни документи, други писмени доказателства, включително свидетелски показания, които изхождат от общината и нейния контрагент, комуто по силата на договор е възложено извършването на услугата. Именно тези доказателства, съотнесени към установените в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета райони на предоставяне на услугата биха могли установят по надлежния ред престирането на услугата. Но това не са факти, за доказването на които съдът се нуждае от специалните знания на вещото лице. Вещото лице не е използвало специално опитно правило, извлечено от науката, техниката, изкуството или друга област на човешкото знание и под това правило съдът да субсумира конкретно фактическо положение, за да направи по този начин заключение за един факт, който е от значение за решаването на делото. Вещото лице не е издирвач, събирач и разказвач на писмени доказателства. Той има друга функция. Видно от изложеното допусната по делото съдебна експертиза с поставените въпроси досежно престирането на услугите от общината е недопустимо доказателствено средство. Отделен е въпросът, че направеният от вещото лице извод, на база на представените по делото доказателства, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставяна по отношение имота на дружеството в процесния период, е необоснован. Представените по делото доказателства – договор № ОП-А-1 от 12.02.2010 г., (с анекс от 19.11.2010 г.) и договор № Д-74 от 16.02.2015 г. между община Правец и "СКДУ" ЕООД, както и месечни графици за сметоизвозване в община Правец – зимен и летен сезон за 2015 г. и 2016 г., установяват единствено, че е създадена организация за предоставянето на посочената услуга. Представените протоколи № 60, № 61, № 1 - № 23, за установяване качеството на извършените работи и за нейното заплащане за периода м. 01.2015 г. – м. 12.2016 г., подписани от представители на община Правец и на "СКДУ" ЕООД установяват осъществяването на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Правец, но не и по отношение на конкретния притежаван от дружеството недвижим имот. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща го да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Съдът е следвало, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК да даде конкретни указания на органа за установяване на реалността на извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за конкретния имот, което не е сторил. За доказване на реалното предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по делото са представени: протоколи № 01 – № 09 за установяване завършването и за заплащането на натуралните видове работи за периода м. 01.2015 г. – м. 09.2015 г., подписани от представители на община Правец и на "СКДУ" ЕООД, обхващащи в различните периоди извършени от дружеството дейности като: уборка на пешеходни зони; почистване от сезонни замърсители на тревни площи; ръчно метене на уличното платно и прилежащите тротоари от шума и сезонни замърсители; ръчно почистване на сняг и стъргане на лед по пешеходна зона, паркове и тротоари; ръчно метене и почистване на шума и други сезонни замърсители в междублоковите пространства, градинки, алеи и прилежащите територии и беседки; миене с водоноски; ръчно почистване на фугите по пешеходни зони; машинно косене на тревни площи; метене и събиране на окосена трева; почистване на улични оттоци; товарене и извозване на събраните отпадъци и др. Аналогично представените по делото актове № 02 – № 12 за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода м. 11. 2015 г. – м. 09.2016 г. и обобщени констативни протоколи за периода м. 01.2016 – м. 09.2016 г., подписани от представители на община Правец и на "СКДУ" ЕООД, обхващат в различните периоди извършени от дружеството дейности като: почистване и поддържане на кошчета за отпадъци и почистване на района около тях; ръчно метене на тротоари и улични платна, алеи, пешеходна зона на гр. Правец; почистване на тревни площи за обществено ползване, вкл. сезонни замърсители; почистване на прораснала трева; машинно миене; събиране и извозване на отпадъци и др. Извършването на аналогични дейности се установява и от актове № 01 – № 03 за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода м. 10.2016 г. – м. 12.2016 г. и обобщени констативни протоколи за периода м. 10.2016 – м. 12.2016 г. Представени са и извлечения за извършени плащания от община Правец към "СКДУ" ЕООД в процесния период. Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община. Предвид посочените доказателства АССО правилно е приел, че е установено реалното предоставяне на услугата по почистване на териториите за обществено ползване в процесния период. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото е установено, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава от представения по делото договор от 1.01.2015 г. сключен между община Правец и "Регионално депо за неопасни отпадъци" - Ботевград за извършване на услугата депониране и обезвреждане на неопасни отпадъци, генерирани на територията на община Правец, на обект "Регионално депо за неопасни отпадъци" - Ботевград, в местността "Могилата", землището на с. Трудовец, община Ботевград, със срок на действие от 1 година, както и от представения анекс на същия договор от 2.01.2016 г. за удължаване срока на действие на договора с една година. Количеството битови отпадъци, предадени от "СКДУ" ЕООД на Регионалното депо за неопасни отпадъци във всеки един от месеците в периода м. 01.2015 г. - м. 12.2016 г. се установява от представените по делото справки за измервания за процесния период. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД е законосъобразен и в посочената част. Неоснователно е направеното с касационната жалба възражение, че ТБО за посочената услуга не се дължи, предвид факта, че тя не е включена в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 от ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация фактът на невключване на услугата обезвреждане на битови отпадъци в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не може да обоснове недължимост на таксата, при доказаност по делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 от ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Дали кметът на общината ще посочи услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо в заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ или не е ирелевантно за дължимостта на таксата за обезвреждане. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От дружеството не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са правилно изчислени, а единствено се твърди немотивираност на акта, които възражения, както се посочи, са неоснователни. Предвид изложените съображения решението на АССО, в частта са която е отхвърлена жалбата на "Искра-21" АД срещу АУЗД, в частта по отношение на установените с него задължения за ТБО по компонента сметосъбиране и сметоизвозване, се явява неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено в посочената част и делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, с цел установяване на реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на притежавания от дружеството недвижим имот за 2015 г. и 2016 г. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която "Искра-21" АД е осъдена да заплати на община Правец разноски за сумата над 1 253, 08 лв. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, в останалата обжалвана част, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част на касационната жалба, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба, е основателно и настоящият състав следва да се произнесе по него, тъй като в посочената част делото се решава по същество. Предвид обаче факта, че от ответника по касация не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение