Решение № 528 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2017 г.

Решение № 528 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Модена 2002"ООД, със съдебен адрес: гр. П., ул. "4- ти януари", № 36, ет. ..., ап. ..., срещу решение № 49 от 13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 425 по описа на Административен съд - П. за 2016 г. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001615003728-091-001/09.12.2015 г. и ревизионен акт за поправка на РА № П-16001615219451-003-001 от 14.12.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП- П. и потвърден с решение № 50/03.02.2016 г. при обжалването по административен ред. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно според касатора, не е възприето от органите по приходите посоченото основание за бракуване по чл. 28, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ и е увеличен финансовия резултат на дружеството. Този извод на данъчната администрация е споделен от съда, като не са съобразени констатираните факти, че наличните стоки не са годни за продажба. Възразява се срещу изводите на съда, че документално не могат да се проследят бракуваните стоки по вид и количество, тъй като по делото са представени протоколи за брак, които съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството/ЗСч./. Поддържа се твърдение, че стоките с изтекъл срок на годност не могат да бъдат предмет на последващи продажби, поради което в случая е налице и хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, като срока на годност е определен по фирмените стандарти. Установено е със свидетелски показания, че негодните обувки са преброени и оставени на съхранение при търговеца, тъй като унищожаването им би довело до допълнителни разходи. Въз основа на горните твърдения се приема, че са установени основания по чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО, поради което неправилно с РА са начислени задължения за корпоративен данък и като е възприел мотивите на приходната администрация съдът е постановил неправилно решение, чиято отмяна се иска. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции. Ответникът- Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П., оспорва касационната жалба, като намира че същата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Според изложеното в депозирания отговор по касационната жалба решението е правилно и законосъобразно. Ревизираното дружество не е спазило изискванията на закона, като не е водило отчетност даваща възможност да се проследи завеждането и изписването на стоките, няма разграничение коя стока и по каква причина е негодна. Тези обстоятелства обосновават липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО. Правилно и законосъобразно е отхвърлена жалбата на "Модена 2002"ООД, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1745.64 лв. Възразява срещу размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като е определено над минимума определен с Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, дава заключение за допустимост на касационната жалба. По същество изразява становище за нейната неоснователност. Не са налице достатъчно доказателства, с които касаторът да обоснове, че при бракуване на процесните стоки, с приложените протоколи за брак са спазени изискванията на нормативен акт или фирмен стандарт. Първоинстанционното решение не страда от пороците наведени обжалването, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверка. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение, АС- П. е приел, че РА № Р-16001615003728-091-001/09.12.2015 г. и ревизионен акт за поправка на РА № П-16001615219451-003-001 от 14.12.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП- П. и потвърден с решение № 50/03.02.2016 г. на Директор на Дирекция ОДОП - П., е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. На "Модена 2002"ООД е извършена ревизия за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., като са установени задължения за корпоративен данък, в едно със лихвите за забава върху тях. За 2013 г. е увеличен счетоводния финансов резултат на ревизираното лице със сумата от 363 391.27 лв., представляващи стойността на бракуваните стоки съгласно протокол № 1/18.10.2013 г. Данъчните органи са приели, че не са доказани основания по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО. Определена е нова данъчна печалба в размер на 229 305.24 лв. и е начислен корпоративен данък в размер на 22 930.52 лв. За 2014 г. финансовият резултата на дружеството е увеличен със сумата от 115 112.06 лв., като сумата представлява стойността на бракувани стоки съгласно протокол № 1/19.12.2014 г. Отново е прието, че залежаването повече от пет години на стоките и загубата на търговският им вид не попада сред основанията по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО. Приета е данъчна печалба в размер на 109 325 лв. и е начислен корпоративен данък в размер на 10 932.50 лв. АС- П. е приел, че правилно финансовият резултат на дружеството бил увеличен с отчетените като брак разходи за 2013 и 2014 г., тъй като стоките не са бракувани по установения ред. Според решаващият състав, законодателят изисква това да става въз основа на реални и обективни критерии, които са документално доказани. В конкретния случай според мотивите на решението липсват документи, които да удостоверяват брака на стоково-материални запаси. Не са събрани доказателства, от които да се налага друг извод, освен този до който са достигнали и органите по приходите, че не са налице хипотезите на чл. 28, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗКПО. Обобщените протоколи за брак, на които са позовава "Модена 2002"ООД, не са надлежни счетоводни документи, поради което осчетоводения като разход от действието брак не попада в изключенията предвидени от закона, като не се признават за данъчни цели. С тези мотиви АС- П., е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт, като е приел че е неоснователна. Решението е правилно постановено и настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Не намират опора в доказателствата по делото твърденията на касатора поддържани и пред първоинстанционния съд, че са налице надлежно съставени документи. Приложените по делото два броя протоколи за брак съдържат описание на бракуваните стоки по артикул, наименование, брой, стойност в лева и митническите декларации, с които са доставени, но същите няма как да бъдат съпоставени с залежалата стока на търговеца и да бъде констатирано, кои са описаните стоки в тези протоколи. Изрично вещото лице е посочило в своето заключение, че "бракуваните обувки най- вероятно се доближават до броя на описани в протоколите за брак, но точно сравнение не може да бъде направено". Това е основанието на което е отказано прилагането на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО- липсата на документи, от които да се направи извод, че по отношение на описаните в протоколите за брак стоки са налице визираните в правната норма предпоставки. Не е възможно да се проследи завеждането и изписването на стоките, по конкретна партида, като тази констатация на съда е направена въз основа на приетата по делото експертиза. Безспорно е между страните, че стоките са негодни за употреба, това обстоятелство е признато дори от данъчната администрация, но бракуването им не е оформено документално така, че да послужи за намаляване на финансовия резултат на дружеството. При така оформената документация липсва възможност стоките по видове и количества и с оглед техния срок на годност, да се проследят конкретно за всеки артикул. Задължение на търговеца е било, така да поддържа счетоводството си и реда в складовите си помещения, че да може безпротиворечиво и ясно да се установи кои стоки и в какви количества са предмет на протоколите за брак. И едва след това да се прецени по отношение на тях коя от хипотезите на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО е налице. В представените протоколи № 1/18.10.2013 г. и № 1/19.12.2014 г. лаконично е вписано, че "стоките са негодни за продажба и подлежат на унищожаване", но не е посочено въз основа на какво е направено това заключение. Не са представени доказателства за спазване при бракуването на изисквания установени с нормативен акт или такива, които утвърждават фирмен стандарт. Дори не се поддържат твърдения в този смисъл в производството пред АС-П.. За фирмен стандарт се говори едва при касационното обжалване, но не са представени доказателства такъв да е утвърждаван от управителите на "Модена 2002"ООД. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗКПО разходите за материални запаси, произтичащи от брак, не се признават за данъчни цели и се третират като данъчни постоянни разлики, като изключение от общото правило е предвидени в чл. 28, ал. 3 ЗКПО, но тези изключения, не се признават само по твърдения на лицето, а следва надлежно да бъдат установени с документи, което в конкретния случай не сторено. Твърденията на ревизирания търговец са, че бракуваните стоки са технологичен брак или са с променени физико-технологични свойства и са с изтекъл срок на годност, не са доказани документално. Само описанието на стоките в протокола за брак, без в него да са налице данни за осъществяване на твърдените обстоятелства, не е достатъчно за да се приеме, че е налице изключението по чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗКПО за неприлагане на ал. 2 на същата разпоредба. Тъй като с тези разпоредби се установява изключение от общото правило, същите следва да се прилагат стриктно и при наличие на надлежно установени основания. По тези съображения настоящият състав намира, че решението на АС- П., с което жалбата на "Модена 2002"ООД срещу РА № Р-16001615003728-091-001/09.12.2015 г. и ревизионен акт за поправка на РА № П-16001615219451-003-001 от 14.12.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП- П. и потвърден с решение № 50/03.02.2016 г. на Директор на Дирекция ОДОП - П., е отхвърлена е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждание в размер на 1309.23 лв. определен по реда на чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.