Решение № 1841 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2011 г.

Решение № 1841 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 731/18.02.2011 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 12 състав, постановено по адм. д. № 4369 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е обявен за нищожен РА № 800444/13.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Благоевград, в частта му за установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05 и м. 06. 2006 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 06, м. 08, м. 10. 2007 г. - общо в размер на 21 978,80 лв. и съответните лихви за забава върху сумите за същите данъчни периоди, по жалба на "Амони" ЕООД - Благоевград, ул. "Васил Левски", 3, вх. "В", ет. 5, ап. 13, притежаващо ЕИК 101046585. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева.

В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че АПВ не могат да се приравнят на РА и разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК не е приложима относно данъчни периоди, за които има издадени АПВ по ДОПК. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 110, ал. 2, изречение трето ДОПК, според която с проверка не се установяват данъчни задължения.

Съгласно чл. 129, ал. 3, изр. второ ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., издаденият АПВ не е пречка за издаване на РА, с който задълженията за данък и осигурителни вноски да бъдат установени. В конкретния случай производството е инициирано от приходен орган със ЗВР № 800444/30.05.08 г., тоест след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, поради което няма пречки за издаване на РА, определящ задължения за периоди, за които са издадени АПВ.

Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "Амони" ЕООД я е оспорил с доводи, изложени в подробен писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С решение № 7386/03.06.2010 г. по адм. д. № 684/2010 г. състав на ВАС е отменил решение № 96/18.11.2009 г. по адм. д. № 2991/09 г. на АССГ, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на спора по делото е непризнато право на данъчен кредит и установените с РА вследствие на това задължения за ДДС за доставки, по които са издадени фактури от "Лестрейдинг" ООД за данъчни периоди м. 05, м. 06. 2006 г.; м. 01, м. 03, м. 04, м. 06, м. 08, м. 10.2007 г. Административният съд е съобразил констатациите от РД № 800444/24.09.08 г. за възстановен ДДС в следния размер:

• 4 217,13 лв. за д. п. м. 05.2006 г., с АПВ от 30.06.2006 г.;

• 6 197,56 лв. за д. п. м. 06.2006 г., с АПВ от 09.08.2006 г.;

• 5 931,59 лв. за д. п. м. 01.2007 г., с АПВ от 13.03.2007 г.;

• 14 392,35 лв. за д. п. м. 03.2007 г, с АПВ от 24.04.2007 г.;

• 6 754,47 лв. за д. п. м. 04.2007 г., с АПВ от 31.05.2007 г.;

• 5 668,14 лв. за д. п. м. 06.2007 г., с АПВ от 09.07.2007 г.;

• 7 019,26 лв. за д. п. м. 10.2007 г., с АПВ от 07.12.2007 г.

Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че всички АПВ са издадени и са влезли в сила преди 19.12.2007 г. Позовал се е на трайната съдебна практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ДОПК преди изменението му с ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г. В случая данъчната ревизия е възложена от Атанас Кехайов, заемащ длъжността началник сектор "Ревизии и проверки" при отдел "Контрол" в ТД на НАП - Благоевград, който е издал и ЗОКО. В съдебното решение са формулирани мотиви, според които издаденият преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК акт за прихващане или възстановяване представлява индивидуален административен акт, породил права за възстановяване на данъка. Това означава, че процесната ревизия е трябвало да бъде възложена при наличието на основанията и по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Обстоятелството, че оспорения РА е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК не дерогира приложението на разпоредбата на чл. 134 от същия кодекс.

Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Спорът е правен и на него административният съд е дал отговор при правилно приложение на закона.

Наличието на влезли в сила преди 19.12.2007 г. АПВ е факт, отразен в ревизионния доклад, поради което той е признат от органа по приходите. Възлагането на процесната ревизия, независимо от факта, че е след датата на изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, не налага извод за валидност на оспорения РА. Константна е съдебната практика, че до 19.12.2007 г. издадените и влезли в сила АПВ представляват индивидуални административни актове, ползващи се със стабилитет. С тях е признато и реализирано правото на възстановяване на парични суми, което обстоятелство трябва да бъде съобразено при възлагане на последващата ревизия за същия период от време, обхванат от АПВ.

Процесната ревизия е можело да бъде възложена при наличието на основанията по чл. 133 и по реда на чл. 134 ДОПК, което в случая не е направено. Ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки" при отдел "Контрол" в ТД на НАП, а не от компетентния териториален директор.

При липсата на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, решението на Административен съд София - град, като правилно, трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение