Решение № 540 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2015 г.

Решение № 540 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., гр. С., ул. "Г. М. Д." № 52Б и на M. U., L. P. LLLP, Съединени американски щати, съдебен адрес гр. С., к-с "Южен парк" бл. ..., ет. ... срещу Решение № 3973 от 8.06.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 12410/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Решение № 199 от 7.07.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, в частта, с която на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения е заличена регистрацията на марка, регистров № 55141 М. Б. - Вселена, за услугите от клас 41 - развлечение и културна дейност.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - председателят на Патентното ведомство, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и неправилно разпределил доказателствената тежест. Не отчел, че на доказване подлежи положителният факт на използване на марката на пазара във връзка с конкретни стоки и услуги. Член 27, ал. 1 ЗМГО не санкционира бездействие на притежателя на по-ранната марка в случай на чисто регистърен конфликт на права, а в случай на реална конкуренция и сблъсък на права.

Неправилен счита извода на съда за липса на спор относно използването на марката и то конкретно за услугите от клас 41 на Международната квалификация на стоките и услугите (МКСУ). Счита за правилен извода в оспореното Решение № 199, че притежателят на марка, регистров № 55141, не е доказал знанието на притежателя на по-ранната марка на използването на марка, регистров № 55141, и не се е противопоставил на това ползване. С оглед на това фактическият състав на чл. 27, ал. 1 ЗМГО счита за недоказан от лицето, което претендира осъществяването му, и съдът е следвало да разгледа спора по същество.

Неправилни и неясни счита мотивите на съда за неосъществяване на състава на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, изложени obiter dictum. Неправилен счита извода на съда, че процесните марки не са сходни. Съдът не отчел, че е налице сходно семантично съдържание, като фактически извършената дейност не се преценява. Неправилно съдът определил "активните" и "пасивните" потребители на услугите и съответно различният кръг на тези потребители по отношение на двете процесни марки. Не отчел, че потребители на сравняваните услуги от клас 41 са най-широк кръг лица, а сходството на марките и идентичността и сходството на услугите от клас 41 е достатъчно основание да се приеме, че съществува вероятност от объркване на потребителите.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила Решение № 199. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. И..

1. Касационният жалбоподател - M. U., L. P. LLLP, Съединени американски щати, счита обжалваното решение за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 27 ЗМГО. Излага подробно релевантната нормативна уредба и фактите по делото и прави извод за недоказаност на фактическия състав на чл. 27 ЗМГО.

Счита, че представените по делото публикации сами по себе си не доказват реално и в достатъчна степен използване на атакуваната марка по отношение на регистрираните услуги от клас 41 и по отношение на процесния период. В противоречие с принципите на правото счита приетото от съда разпределение на доказателствената тежест. Несъответен на доказателствата по делото е и изводът на съда, че притежателят на по-ранната марка е знаел за използването на регистрираната марка. Излага доводи досежно правният субект, който според закона е необходимо да знае за използването. Прави анализ на доказателствата по делото и счита за неправилен извода на съда досежно недобросъвестното заявяване.

Неотносим към предмета на спора счита въпроса за отмяната на регистрацията на търговска марка, регистров № 1640Y М. Б. В.. Излага фактите досежно отмяната на регистрацията на марка, регистров № 1640, и сочи, че настоящият спор касае искане за заличаване въз основа на сходство на атакуваната марка с действаща по-ранна национална регистрация на марка, регистров № 2728У M. U..

Сочи, че в жалбата си до съда притежателят на марка, регистров № 55141, не оспорва факта, че не са налице основания за приложение на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Излага подробно релевантните факти, прави анализ на фактите и обосновава извод за наличие на сходство между двете марки. Налице е сходна семантика, поради което дори и при изписването на различни езици е налице сходство във висока степен като цяло.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди Решение № 199. Касаторът се представлява от адв. Ю. В. и адв. Н. Д., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационните жалби - М. С. Х., счита същите за неоснователни. Позовава се на тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на общото събрание на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2012 г. и счита, че председателят на Патентното ведомство не само не взел предвид служебно известни му факти, но и след като приел, че доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата по чл. 27, ал. 1 ЗМГО е негова, не му указал, че за определени факти и обстоятелства не сочи доказателства.

Сочи, че касаторите в хода на съдебното производство оспорили приемането на каквито и да било доказателства за използване на процесната марка с твърдение, че не оспорват факта на използването й в релевантния период. Поради това неправилни счита доводите на касаторите относно недоказаността на ползването на марка, регистров№ 55141.

Несъответен на обективната истина счита довода на касаторите за необоснованост на извода на съда за липса на недобросъвестност на притежателя на марка, регистров № 55141. Счита за правилен извода на съда за липсата на сходство между двете марки. Изводите на касаторите за смислово сходство между двете марки се основават на неправилното им заключение досежно разбирането от потребителите на смисъла на думите "Miss" и "Misis".

Неверни счита и доводите на касаторите свързани със статута на официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Счита за неоснователен довода на касатора M. U., L. P. LLLP за неотносимост към предмета на спора на факта на отмяна на марка, регистров № 1640Y, поради нейното неизползване. Отмяната на марковата регистрация, покриваща напълно предмета на спора, независимо по чия инициатива е била осъществена, обективно показва, че услугите, осъществявани под нея, не са били предоставяни на територията на страната в релевантния период.

Моли съда да остави без уважение касационните жалби. Ответникът се представлява от адв. Р. К., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Неправилен е изводът на съда, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Неправилен е изводът на съда за липса на фонетично сходство на двете марки, което да въвежда потребителя в заблуждение. Съдът не отчел доминиращото значение на думите Universe/Вселена и изникващата у потребителя асоциация за конкурс за красота. Фонетичното сходство на думите "мис" и "мисис" имат предназначение да насочат потребителя към условията на конкурса. Това създава вероятност от объркване у средно информирания потребител най-малкото, защото поради сходството на марките и сходството на услугите може да се направи връзка на конкурса "М. В." с по-ранната търговска марка.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. M. U., L. P. LLLP е притежател на марка, регистров № 2728У M. U., словна, дата на заявяване 22.01.1993 г., дата на регистрация 15.11.1993 г., действие на регистрацията 22.01.2023 г., за услуги от клас 41: услуги, свързани с организиране на конкурси за красота, шествия за красота, карнавални шествия.

1. М. С. Х. е притежател на марка, регистров № 55141, М. Б. - Вселена, словна, дата на заявяване 29.07.2004 г., дата на регистрация 21.06.2006 г., действие на регистрацията до 29.07.2024 г., за услуги класове 35, 39, 41, 42, 44 и 45. Регистрираните услуги от клас 41 са образование, обучение, развлечение, спортна и културна дейност. Публикация за регистрираната марка е направена в бр. 7 от 2006 г. на официалния бюлетин на Патентното ведомство.

1. В периода 1991 г. - 1998 г., 2000 г. - 2007 г., 2009 г. и 2012 г. M. U., L. P. LLLP предоставя на български юридически лица лиценз за провеждане на национален конкурс за избиране на участничка в конкурса за красота M. U.. В периода 1991 - 1998 г. лицензията била предоставена на "И." ЕООД с управител В. П., впоследствие И. П., в периода 2000 г. - 2002 г. - на "Б. С. М." ЕООД, в периода 2003 г. - 2007 г. - на "М. Б. О." ЕООД. Въз основа на лицензията са провеждани конкурси за красота с наименование "M. U. B./М. В. - България".

1. В периода 2004 г. - 2010 г. М. Х. регистрирала марки: "М. Б. - Глоуб" (дата на заявка 29.07.2004 г.), "М. Б. - Свят" (дата на заявка 29.07.2004 г.), "М. Б. - Галакси" (дата на заявка 16.09.2005 г.), "М. Б. - Обединени нации" (дата на заявка 24.07.2006 г.), "M. G.", "М. С. - България", "M. W.", "М. Г. - България", "M. B. - Earth", "М. Б." (дата на заявка 23.11.2006 г. за словна и 24.04.2009 г. за комбинирана) за услуги клас 41 - развлечение и "M. U." за услуги клас 44 и 45.

1. М. Х. учредила, заедно с други лица, между които и И. П., сдружение "Феймъс" - юридическо лице с нестопанска цел в частна полза, което, inter alia, имало за предмет и организирането на конкурси за красота поне от 2006 г. (приложение 33 към жалбата на г-жа Христова до съда, от което е видно, че конкурсът за красота е под марката M. U.).

1. На 20.02.2012 г. Окръжният съд в гр. В., Р. Л., по иск на M. U., L. P. LLLP задължил "Pramogy akademija", PI, да прекрати ползването на "знаците "Mrs. Universe" и "M. V." при извършване на услуги, свързани с провеждане на конкурси за красота. В решението е посочено, че M. U., L. P. LLLP сключил "лицензно споразумение с М. Х., която е подала молба за регистриране на търговска марка в Европейската общност с името "M. U." (№ 006018469) на 19.06.2007 г. Към момента тази общностна марка е валидна. "

1. На 18.04.2012 г. отдел "Опозиция" на Службата за хармонизация на вътрешния пазар постановила Опозиция № В 1 513 822, с която признала за основателна опозицията на M. U., L. P. LLLP срещу заявлението за регистриране на марка на Съюза № 7 199 854, словна, Mrs. B. U., притежавана от М. Х., въз основа, inter alia, на регистрацията на негова марка, № 1 882 877, словна, M. U..

1. На 19.02.2013 г., с Решение № 51, председателят на Патентното ведомство, по искане на "И." ЕООД и на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО отменил регистрацията на марка, регистров № 1640Y, М. Б. - Вселена, за услуги, класове 35 и 41, в т. ч. развлечения, организиране на конкурси за красота, поради неизползване в периода 31.07.2007 г. - 31.07.2012 г.

1. На 13.09.2013 г. M. U., L. P. LLLP подало в Патентното ведомство искане за заличаване на марка, регистров № 55141, М. Б. - Вселена, на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗМГО. В заявлението е посочено, че марката M. U. има над 300 регистрации в над 100 държави, в т. ч. две регистрации като европейска търговска марка, ползва се повече от 60 години и конкурсът за красота се провежда в над 80 държави.

1. На 25.04.2014 г. М. Х. представила в Патентното ведомство възражение по направеното искане за заличаване. Основните доводи са: интензивното използване на марка, регистров № 55141, започнало на територията на страната още през 2007 г., марката не е била оспорвана, поради което е налице хипотезата на чл. 27 ЗМГО.

1. На 29.05.2014 г. M. U., L. P. LLLP представило становище по възражението. Възражението на г-жа Христова било просрочено и не следвало да се взема предвид. Приложението на чл. 27 ЗМГО изисква притежателят на по-ранната марка да е знаел за използването на атакуваната марка. Член 27 ЗМГО не се прилага при недобросъвестна заявка за регистрация. Г-жа Х. твърдяла, че от години е ангажирана с организирането на конкурси за красота, поради което като специалист в областта е била наясно кой е собственикът на марката M. U.. Като съуправител на Сдружение "Феймъс" г-жа Х. сътрудничила с лицензополучателя на M. U. за България - И. П.. Това правело заявяването за регистрация недобросъвестно.

1. На 7.07.2014 г., с Решение № 199, председателят на Патентното ведомство разпоредил, на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО заличаване на марка, регистров № 55141 М. Б. - Вселена за услугите от клас 41 - развлечение, културна дейност и отхвърлил искането за заличаване на регистрацията на марката за останалите услуги, за които е регистрирана. Мотивите на органа са:

а) по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО:

сходство на услугите - услугите на по-ранната марка, свързани с организирането на конкурси за красота, шествия за красота и карнавални шествия са вид развлекателна дейност и се включват в общото понятие развлечение, за което е регистрирана по-ранната марка; те могат да имат културни измерения, поради което са сходни на услугите културна дейност; по отношение на останалите услуги не е налице сходство;

сходство на знаците - не е налице визуално сходство между двете словни марки; налице е фонетично сходство между елементите Мисис и Miss; налице е висока степен на смислово сходство;

обща преценка за вероятност от объркване на потребителите - марката M. U. се ползва с известност в световен мащаб като един от двата най-мащабни и престижни конкурси за красота в света; ползва се и в България; сходството на услугите, на знаците и известността на по-ранната марка определят възможността потребителите да направят връзка между марките и да приемат, че услугите, означавани с тях, имат общ търговски произход.

б) по чл. 27, ал. 1 ЗМГО:

марката М. Б. - Вселена се използва от началото на 2007 г. във връзка с организирането на конкурси за красота; притежателят на марката М. Б. - Вселена не е доказал, че M. U., L. P. LLLP знаел за това използването на марката и го търпял за период от пет години;

в) по чл. 12, ал. 3 ЗМГО:

молителят не доказал наличие на опасност марката да престане да се възприема от потребителите като знак за търговски произход във връзка с услугите, за които е придобила репутация, както и че е налице несправедливо облагодетелстване от известността на марката.

1. М. С. Х. оспорила Решение № 199 в частта, с която е заличена марка, регистров № 55141 за услугите от клас 41 - развлечение и културна дейност.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че Решение № 199 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби. Във връзка с приложимостта на чл. 27 ЗМГО органът неправилно възложил доказателствената тежест за знанието от притежателя на първата марка на използването на атакуваната марка на нейния собственик. Считано от публикуването в официалния бюлетин на Патентното ведомство на регистрираната марка, всяко трето лице следва да се счита за уведомено относно нея - чл. 49 ЗМГО. С оглед на това доказателствената тежест за незнание от M. U., L. P. LLLP на факта на активно използване на марката М. Б. - Вселена е на M. U., L. P. LLLP, не на г-жа Х..

Приел, че по делото няма доказателства за недобросъвестност при регистрацията на атакуваната марка, като в същото време е безспорно, че регистрацията на марка, регистров № 1640Y, М. Б. - Вселена/M. B. - Universe, собственост на M. U., L. P. LLLP с Решение № 51 от 19.02.2013 г. е заличена поради неползване поне от 31.07.2007 г. до 31.07.2012 г., което косвено води до извод за липса на реална конкуренция от страна на притежателя на атакуваната марка към момента на използването й - 2007 г.

Според съда изведеният от органа извод за недобросъвестност на г-жа Х. при регистрацията на марка, регистров № 55141, въз основа на наличието на бизнес отношения между г-жа Х. и M. U., L. P. LLLP, не доказва знание у заявителя (M. U., L. P. LLLP) за съществуването и използването на по-късно заявената марка. Последното представлява едностранно и непълно тълкуване на фактите по преписката.

Съдът приел за неправилен извода на органа за фонетично сходство на двете марки най-малкото поради изписването им на различен език - български и английски, както и поради броя на думите, от които са съставени. Неправилен приел и извода за наличие на смислово сходство на двете марки, тъй като става въпрос за специфична дейност, която има активни - участниците в конкурса за красота, и пасивни потребители. Активните потребители обективно се различават по взаимно изключващ се критерий, а пасивните потребители получават достатъчен обем предварителна информация, от която могат да направят съществената отлика между двата конкурса.

Въз основа на горното съдът направил извод за незаконосъобразност на Решение № 199 и го отменил.

Този извод на съда е неправилен и необоснован.

V. По съществото на спора:

Касторите твърдят, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока - постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите обаче, които сочат в подкрепа на твърдяните пороци, са относими към пороците необоснованост и нарушение на материалния закон. Доводът, свързан с разпределението на тежестта на доказване не е относим за съдебно производство, а за преценката на съда за спазването на правилото за разпределение на доказателствената тежест от органа в хода на административното производство, поради което не е довод, относим към порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Други доводи, които да могат да бъдат отнесени към порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторите не сочат. С оглед на това съдът приема, че е сезиран с твърдение за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Тъй като доводите на касаторите в подкрепа на твърдяните пороци са относими за отделните елементи на фактическия състав на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО съдът ще ги разгледа съвместно при преценка правилността на изводите на съда досежно елементите на фактическия състав, при осъществяването на който е законосъобразно заличаването на регистрацията на търговска марка.

Безспорно по делото е, че M. U., L. P. LLLP притежава регистрирана в България търговска марка, регистров № 2728У M. U., словна. Безспорно е, че г-жа Х. притежава търговска марка, регистров № 55141, М. Б. - Вселена, словна. Безспорно е също, че марката, регистров № 55141, се явява по-ранна по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО по отношение на марка, регистров № 55141, както и че двете марки са регистрирани за услуги клас 41 - организиране на конкурс за красота, съответно развлекателна и културна дейност.

1. По приложимостта на чл. 27, ал. 1 ЗМГО (отм.):

Правното основание, на което органът постановил заличаване на регистрацията на марка, регистров № 55141, М. Б. - Вселена, е чл. 26, ал. 1, 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, но в хода на административното производство притежателят на марка, регистров № 55141, направил възражение по чл. 27, ал. 1 ЗМГО. Съгласно тази разпоредба, когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, няма право да поиска заличаване на регистрацията на основание на по-ранната си марка по отношение на услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

Така формулирана правната норма регламентира т. нар. в заглавията на чл. 54 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2008/95) и на чл. 27 ЗМГО "ограничение в резултат на бездействие" (институт на ограничения на права). За да е налице този институт е необходимо първо, по-късната марка да е регистрирана в страната, второ, заявката за тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я използвал в страната, четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за използването на по-късната марка след нейната регистрация и пето, притежателят на по-ранната марка да е търпял в срок от пет последователни години използването на по-късната марка.

а) регистрация на по-късната марка в страната:

Безспорно по делото е, че по-късната марка - регистров № 55141, е регистрирана в страната (виж т. III. 2.), т. е. първият елемент на фактическия състав на чл. 27, ал. 1 ЗМГО е налице.

б) заявката за по-късната марка да е направена добросъвестно:

Вторият елемент е заявката за по-късната марка да е направена добросъвестно. Националният законодател не е дал легална дефиниция на понятието "добросъвестно направена заявка за регистрация на марка". Такава дефиниция не се съдържа и в Директива 2008/95, която чл. 27 ЗМГО транспонира, но директивата борави с понятието "недобросъвестност" в следните хипотези: "заявката за регистрация на марка е подадена недобросъвестно" - чл. 3, (2), (г), "към датата на заявката заявителят е действал недобросъвестно" - чл. 4, (4), (ж), "заявката за регистриране на по-късната марка е подадена недобросъвестно" - чл. 9 и съображение 12. Последното - чл. 9, е възпроизведено в чл. 27 ЗМГО.

В съответствие с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза и с принципа на равенство, разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки, за определяне на нейния смисъл и обхват, получава самостоятелно и еднакво тълкуване в Съюза (решение от 27.06.2013, M. D., С-320/12, EU: C: 2013:435, т. 25). В съответствие с това в посоченото решение Съдът на Европейския съюз е дал тълкуване на понятието "недобросъвестност" в чл. 4, (4), (ж) Директива 2008/95. В т. 36 на решението Съдът сочи, че: "за наличието на недобросъвестност трябва да се направи цялостна преценка, като се имат предвид всички относими фактори в конкретния случай, които са налице към момента на подаване на заявката за регистрация, каквото между другото е обстоятелството, че заявителят е знаел или е трябвало да знае за използването от трето лице на идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока".

Общ принцип на правото на Съюза и на държавите членки е, че употребата на думи и изрази в един нормативен акт е с един и същ смисъл, освен акт не е посочено изрично друго. С оглед на това и поради липсата на посочено друго в Директива 2008/95 няма правно основание съдържанието на понятието "недобросъвестна заявка за регистрация" да има различно съдържание в рамките на един и същ нормативен акт - Директива 2008/95. Нещо повече.

Режимът на марките в Съюза е самостоятелна система, състояща се от съвкупност от норми, които от една страна регламентират марката на Съюза, а от друга - сближаването на националните законодателства в областта на марките. С оглед на това Съдът на Европейския съюз приема, че трябва да съществува единно понятие за недобросъвестността, както за Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26.02.2009 г. относно марката на Общността (Регламента № 207/2009), така и за Директива 2008/95. Поради това, тълкувайки недобросъвестността по смисъла на Директивата, Съдът препраща и към даденото тълкуване на същото понятие в Регламент № 207/2009 (решение от 27.06.2013, M. D., С-320/12, EU: C: 2013:435, т. 36).

В решението, към което Съдът препраща в решението си M. D. - решение от 11.06.2009 г., Lindt & Sprьngli, EU: C: 2009:361, т. 53, Съдът сочи, че националната юрисдикция е "длъжна да вземе предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката за регистрация на знака като марка на Общността, и по-конкретно:

обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена;

намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак, както и

степента на правна защита, от която се ползва знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена. "

Как горното тълкуване на правото на Съюза и с оглед на това на чл. 27, ал. 1 ЗМГО се отнася към фактите по делото?

От доказателствата по делото е видно, че към датата на подаване на заявката за регистрация на по-късната марка - 29.07.2004 г., нейният притежател - г-жа Х., е знаела за използването от M. U., L. P. LLLP на марката M. U. не само на територията на страната, но и в света. М. M. U. се ползва със световна известност повече от 60 години, а на територията на страната е известна от 1991 г.

М. M. U. е използвана в световен и в национален мащаб за услуги, идентични с услугите, за които е регистрираната по-късната марка - развлекателни услуги и в частност организиране на конкурси за красота. Г-жа Х. е твърде сериозно професионално ангажирана с провеждането на конкурси за красота, което значи, че тя е информирана не на нивото на средния потребител на услугата, а професионално. Това изключва възможността г-жа Х. да не е знаела за съществуването на марката, за нейното използване и за услугите, за които се използва, още повече, че съвместно с управителя на "И." ЕООД, дружеството, което е лицензирано за провеждане на конкурсите за красота M. U. в периода 1991 г. - 1998 г., г-жа Х. има съвместен бизнес с предмет именно организиране на конкурси за красота.

Г-жа Х. е била наясно и с начина, по който марката M. U. се използва в провежданите в България конкурси за красота - с добавяне на името на страната, т. е. M. U. B./М. В. -България. Именно под това название са провеждани всички конкурси за красота от 1991 г. в България. Като професионалист в областта на конкурсите за красота и при отчитане на броя на регистрираните от г-жа Х. марки за услуги с предмет организиране на конкурси за красота, обосновано се налага извода, че притежателят на по-късната марка е напълно наясно с характера и обема на защита, която търговската марка дава на своя притежател. Още повече, че правата на маркопритежателя са доста добре известни на г-жа Х., тъй като видно от доказателствата по делото (л. 668 - 669), самата тя имала проблеми с недобросъвестно използване на нейни марки за конкурси за красота.

Наред с това следва да се посочи, че процесните марки са словни и са за услуга, т. е. те не са обективно ограничени от технически или търговски фактори, които да налагат избраната марка. В случая е налице пълна свобода на избора на марката. Този факт, съотнесен към избраната от г-жа Х. словна марка - М. Б. - Вселена, при по-ранна словна марка M. U., и при отчитане на доста доброто познаване на целта на търговската марка и предназначението, което тя има - да отличи една услуга от друга, сочи на намерение най-малкото да се заобиколят правилата за регистриране на марка.

То сочи и на намерение да се попречи на притежателя на по-ранната марка да ползва марката си по желания начин и с желаната цел - да отграничи предоставяната от него услуга от другите услуги със същия предмет - организиране на конкурси за красота, предлагани от други лица. Намерението да се попречи на притежателя на по-ранната марка се доказва и от факта, че не г-жа Х. е ползвала марката си преди регистрацията за процесните услуги, а притежателят на по-ранната марка, в продължение на повече от 60 години в повече от 100 страни, в т. ч. и в България за период повече от 10 години към датата на подаване на заявлението за регистрация на по-късната марка, е ползвал марката, при това твърде печелившо. Следователно подадената заявка не е с цел да се запази един вече утвърден и печеливш бизнес, а точно обратното - да се ограничи възможността за развитие на този бизнес и да се извлекат изгоди от този факт.

Видно от изложеното правилен е изводът на органа, че заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. Неправилен е изводът на съда за добросъвестност на заявителя на по-късната марка поради отмяната на 19.02.2013 г. на друга марка на заявителя на по-ранната марка, а именно марка, регистров № 1640Y, М. Б. - Вселена/M. B. - Universe, регистрирана за услуги клас 41, в т. ч. развлечения, организиране на конкурси за красота. Първо, става въпрос за друга марка, не за процесната по-ранна марка. Преценката за наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 1 ЗМГО се прави по отношение не въобще на регистрирани на името на притежателя на по-ранната марка марки, а точно и само спрямо конкретната по-ранна марка. И второ, отмяната на тази марка е за неизползване в периода 31.07.2007 г. - 31.07.2012 г., т. е. много след подаването на заявлението за регистрация на процесната по-късна марка - 29.07.2004 г. Законодателят в чл. 27, ал. 1 ЗМГО изисква не да не е била налице конкуренция между две, които и да са марки, на притежателя на по-ранната и на притежателя на по-късната марка, а заявката за регистрация на по-късната марка да е подадена недобросъвестно.

в) Притежателят на по-късната марка да я използвал в страната:

Правилен е изводът на съда, че притежателят на по-късната марка я използвал в страната в процесния период. В хода на административното производство притежателят на по-късната марка - М. Б. - Вселена, представил доказателства за ползването на марката в релевантния период - 13.09.2013 г., датата на заявката за заличаване на регистрацията, - 13.09.2008 г., т. е. пет години назад. Вярно е, че представените доказателства се ограничават до извадки от интернет показващи избраните за М. Б. - Вселена през процесния период, л. 15 - 23, но в хода на съдебното производство двамата касатора изрично декларирали, че "използването на марката е без значение за спора, ние не оспорваме използването на марката". Едва с касационните жалби поддържат довод за недоказаност на използването на по-късната марка в процесния период, поради представянето като доказателства единствено на извадки от интернет.

За да се прецени налице ли е реално ползване на по-късната марка в процесния период е необходимо да се отчете факта, че става въпрос за услуга, т. е. марката не е за стока, по отношение на която може да се иска представянето на материални носители носещи наименованието на марката. Наред с това, следва да се отчете и факта, че услугата се предоставя само веднъж годишно, т. е. нейното ползване обективно е ограничено във времето. Безспорно е, че услугата предполага значима рекламна кампания, което значи възможност за представяне на доказателства за нейното осъществяване. Такива доказателства по делото не са представени. От представените публикации в печата за проведени конкурси за красота само две (л. 780 и 782) са относими към предмета на спора.

Но отчитайки изключителната публичност на услугата, факта, че по делото са представени само победителките в конкурсите за красота в процесния период и само две публикации в печата за проведените конкурси в процесния период, в конкретния случай не може да обоснове извод за недоказаност на използването на марката при процесуалното поведение на касаторите и при факта, че в оспореното Решение № 199 органът приел, че "марката М. Б. - Вселена се използва от началото на 2007 г. във връзка с организирането на конкурси за красота". Първоинстанционният съд не може да постанови съдебно решение, с което да утежни положението на жалбоподателя - г-жа Х., а касационната инстанция извършва проверка на първоинстанционното съдебно решение въз основа на установените от него факти - чл. 220 АПК. С оглед на това съдът не обсъжда доводите на двамата касатори относно недоказаността на ползването на по-късната марка - М. Б. - Вселена.

г) Притежателят на по-ранната марка да е знаел за използване на по-късната марка след нейната регистрация:

Четвъртият елемент на фактическия състав на чл. 27, ал. 1 ЗМГО е знанието на притежателя на по-ранната марка за използването на по-късната марка след регистрацията. Съдът приел, че органът допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като възложил доказателствената тежест на този факт на притежателя на по-късната марка. Този извод на съда е неправилен поради три принципни причини.

Първо, ако се приеме за правилен извода на съда, че доказателствената тежест на процесния факт е на притежателя на по-ранната марка, това значи, че той трябва да докаже отрицателния факт, че не е знаел за използването на по-късната марка. Отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Следователно, с оглед на установено в националното право правило за подлежащите на доказване факти, изводът на съда е неправилен.

Второ. Основен принцип в правото е, че всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения - чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случая, г-жа Х. прави възражение за приложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗМГО, което, ако се докаже, би било изцяло в неин интерес, защото автоматично ще доведе до недопустимост на искането за заличаване на регистрацията на собствената й марка.

И трето. В контекста на горното правило следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗМГО е изключение от визираното в чл. 26, ал. 1-3 ЗМГО правило за заличаване на регистрацията на една марка. Основен принцип на националното, а и на правото на Европейския съюз, е, че този, който се позовава на изключение от общото правило, следва да представи доказателства, които обосновават неговото приложение (виж mutatis mutandis решение от 19.06.2014 г., Oberbank, С-217/13 и С-218/13, EU: C: 2014:2012, т. 69).

С оглед на горното органът правилно разпределил доказателствената тежест като възложил именно на притежателя на по-късната марка задължението да докаже фактическия състав на чл. 27, ал. 1 ЗМГО.

Неправилен е и извода на съда, че от факта на публикуване в официалния бюлетин на Патентното ведомство на решението за регистрация на марка, регистров № 55141, М. Б. - Вселена, следва автоматично извод за знанието на притежателя на по-ранната марка за използването на по-късната марка след нейната регистрация. Безспорно е, че публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство има уведомително действие по отношение на третите лица. Поради това се презумира, че с публикуването на решението за регистрация третите лица са информирани за регистрацията на съответната марка.

Но въпросът не е третите лица, и в частност притежателят на процесната по-ранна марка, дали е информиран за регистрацията на марката. Не фактическата регистрация на марката е елемент на фактическия състав на чл. 27, ал. 1 ЗМГО, а фактическото използване на регистрираната марка, защото само фактическото използване на марката е предмет на закрила, т. е. релевантен факт. Това тълкуване е съответно и на посоченото в чл. 9, (1) Директива 2008/95 и на тълкуването, дадено на тази разпоредба от Съда на Европейския съюз (виж решение от 22.09.2011, Budvar, С-482/09, EU: C: 2011:605, т. 48).

Наред с това в посоченото решение Budvar - т. 33, изрично Съдът е посочил, че чл. 9 Директива 89/104 "напълно хармонизира условията, при които притежателят на по-късната марка може, в случай на ограничения в резултат на бездействие, да запази правото си върху тази марка" (чл. 9 от Първа директива на Съвета от 21.1.2.1998 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с търговските марки - 89/104/ЕИО, е идентичен със съдържанието на чл. 9 Директива 2008/95, а съгласно чл. 17 (2) Директива 2008/95 позоваванията на отменената директива, т. е. на Директива 89/104, се считат за позовавания на настоящата директива). Това значи, че държавите членки трябва да се придържат именно към посочения от Съда смисъл на разпоредбата на чл. 9 Директива 2008/95 при прилагане на транспониращото я национално законодателство.

В случая, притежателят на по-ранна марка, декларирал, че узнал за използването на по-късната марка в резултат на опозиция, вх. № 70-00-13535 от 28.12.2012 г., подадена от г-жа Х., в качеството й на притежател на процесната по-късна марка, която се явява по-ранна на заявката за регистрация на марка № 121 786 M. U. B., подадена от M. U., L. P. LLLP.

Задължение на притежателя на по-късната марка е да докаже, че това твърдение не би могло да отговаря на обективната действителност. Г-жа Х. твърди, че тъй като M. U., L. P. LLLP имал представител по индустриална собственост в страната, то очевидно е знаел за използването на по-късната марка. Този довод е неоснователен. Наличието на представител по индустриална собственост законодателят не е превърнал в необорима презумпция за знанието на притежателя на по-ранната марка за използването на по-късната. Имал ли е или не притежателят на по-ранната марка представител по индустриална собственост и какъв е характерът и обемът на техните отношения е ирелевантно за относимия факт - знанието за използването на по-късната марка от притежателя на по-ранната.

Следва също така да се посочи, че в 2010 г. и 2011 г. M. U., L. P. LLLP не е предоставял на български юридически лица лиценз за провеждане на национален конкурс за избиране на участничка в конкурса за красота M. U.. Това сочи, че най-малкото в този период M. U., L. P. LLLP обективно би могъл и да не знае за използването на по-късната марка - М. Б. - Вселена.

Притежателят на по-късната марка - г-жа Х., не е ангажирала доказателства за знанието от M. U., L. P. LLLP на ползването на нейната по-късна марка - М. Б. - Вселена. В хода на административното и на съдебното производство се е ограничила до поддържането на довод за знание въз основа на публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство, но както бе посочено по-горе, не знанието за регистрацията, а за използването е релевантният факт.

д) Притежателят на по-ранната марка да е търпял в срок от пет последователни години използването на по-късната марка.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, за да е налице "търпимост" по смисъла на чл. 27 ЗМГО, съответно чл. 9, (1) Директива 89/104 и чл. 9, (1) Директива 2008/95, е необходимо "лицето, което търпи, (да) показва пасивност, въздържайки се да използва средства, с които разполага, за да поправи даденото положение, за което знае и което не е непременно желано. С други думи, понятието "бездействие" (в заглавието на разпоредбите) предполага, че лицето, което търпи, не предприема действия при наличието на положение, на което би могло да се противопостави" (виж решение от 22.09.2011, Budvar, С-482/09, EU: C: 2011:605, т. 44).

В случая, тъй като видно от гореизложеното от петте елемента на фактическия състав на чл. 27, ал. 1 ЗМГО два са доказани - регистрация на по-късната марка в страна и използване на по-късната марка в страната, но два - заявката за по-късната марка да е направена добросъвестно и притежателят на по-ранната марка да е знаел за използването на по-късната след регистрацията й, са недоказани, обективно не би могло да е осъществен и петият елемент - притежателят на по-ранната марка да е търпял в срок от пет последователни години използването на по-късната марка. Това прави извода на съда за приложимост на ограничението на чл. 27, ал. 1 ЗМГО неправилен, постановен в нарушение на материалния закона.

При липса на основание за приложимост на чл. 27, ал. 1 ЗМГО, т. е. при липса на процесуална пречка за допустимост на производството за заличаване на регистрацията на по-късната марка, съдът следва да извърши проверка за правилността на съдебното решение относно приложимостта на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

1. По приложимостта на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО:

Съгласно посочените разпоредби регистрацията на една марка се заличава, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходство на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Видно от съдържанието на разпоредите, за да е законосъобразно постановеното заличаване на регистрацията на една марка, е необходимо, както правилно приел и съдът, кумулативно да са налице: а) идентичност или сходство с по-ранна марка; б) идентичност или сходство на услугите и в) вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че тази национална разпоредба е съответна на чл. 4, (1), (б) Директива 89/104, съответно на чл. 4, (1), (б) Директива 2008/95, както и на чл. 52, (1), (б) във вр. с чл. 8, (1), (б) Регламент № 207/2009. Изложеното по-горе досежно единната система на правото на Съюза по отношение на търговските марки - националните и европейските, и с оглед на това необходимостта от установяване на единен смисъл на употребените понятия, е относимо и досежно основанията за заличаване на регистрацията на марка, поради което не е необходимо да бъде повтаряно отново. С оглед на това приложима и по отношение на заличаването на регистрацията на една марка е практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на относимите разпоредби на Директива 2008/95 и тази по тълкуване на относимите разпоредби на Регламент № 207/2009.

2.1. Приложимост на чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗМГО:

а) Идентичност или сходство с по-ранната марка:

От съпоставката на двете словни марки - M. U. и М. Б. - Вселена, е видно, че те не са идентични. С оглед на това проверката е за сходство на двете марки.

Преценката на сходството на марките изисква да се направи анализ на фонетичното, визуалното и смисловото (концептуалното) сходство.

Видно от двете марки, като словни, те се състоят от думи - по-ранната марка от две думи, а по-късната - от три. Доколкото думите в двете марки са изписани на кирилица и на латиница, то безспорно двете марки нямат визуално сходство.

Съдът приел, че изписването на думите в двете марки на кирилица и на латиница води до липса и на фонетично сходство. Вярно е, че думите "Universe" и "България - Вселена" имат различно фонетично звучене. Но определено фонетично сходство има между думите "Miss" и "Мисис". И двете думи са съставени от едни и същи три букви "m/м", "i/и" "s/с" при това звучащи еднакво на кирилица и на латиница. Еднаква е и последователността на подредбата на буквите като наличието на два звука в повече в думата "мисис" не е води до отчетливо различно фонетично звучене, още повече, че началото и на двете думи звучи идентично. Макар двете думи да са на различен език става въпрос за думата "Miss", която се произнася дори и от потребителите, които не знаят английски по начин, който е фонетично сходен с произнасянето на българската дума "Мисис". Следователно между двете марки е налице определена степен на фонетично сходство - ниско, поради което изводът на съда за пълна липса на фонетично сходство е неправилен.

Липсата на фонетично и визуално сходство, според съда, довело и до липса на смисловото сходство между двете марки. Този извод е неправилен. Преди всичко следва да се посочи, че всеки от трите отделни анализа за сходство има свое собствено основание, база, критерии, въз основа на които се извършва, поради което от извода за липса на фонетично и/или визуално сходство не може да се изведе автоматично извод за липса и на смислово сходство.

Критерий за преценка на смисловото сходство на две марки е семантиката на употребените думи, т. е. съдържанието им. Видно от съдържанието на думите, които съставляват двете марки, е, че имат едно и също смислово значение. По ранната марка - M. U., за българския потребител значи само и единствено М. В.. По-късната марка - М. Б. - Вселена, за българския потребител значи само и единствено М. В.. За българския потребител на процесната услуга, предоставяна въз основа на по-късната марка, думата България има само описателен характер. Тя не носи някакво отделно, самостоятелно значение, което да прави коренно различна в смислово отношение по-късната марка от по-ранната. За българския потребител смисловото значение на по-късната марка се определя от думите "Мисис" и "Вселена". По своето значение тези две думи са абсолютно идентични на двете думи от по-ранната марка. Впрочем, видно от представените от г-жа Х. доказателства за ползване на марката, твърде често тя е представена именно така - М. В., а не М. Б. - Вселена.

Следователно, в смислово, концептуално отношение, между двете марки е налице висока степен на сходство.

б) Идентичност или сходство на услугите:

И двете марки са регистрирани за услуги клас 41 - организиране на конкурси за красота, шествия за красота, карнавални шествия, за по-ранната марка, и развлечение и културна дейност - за по-късната марка. Така формулираният предмет на услугите показва идентичност на предназначението на услугите - конкретно посочените три вида услуги, предмет на по-ранната марка, по своето предназначение са такива за развлечение и културна дейност. Впрочем, видно от доказателствата по делото, по-късната марка, е използвана единствено във връзка с организирането на конкурси за красота. С оглед на това, безспорно, става въпрос за една и съща услуга, което значи идентичност на услугите.

в) Вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

При установената идентичност на услугите, липса на визуално сходство, ниска степен на фонетично сходство и висока степен на смислово сходство, за да се прецени налице ли е основание за заличаване на регистрацията е необходимо да се провери наличието на третия кумулативен елемент - вероятността от объркване на потребителите, т. е. "значението, което е оправдано да се придаде на различните елементи, като се държи сметка за категорията на съответните стоки и услуги и за условията, при които те се търгуват" (решение 12.07.2007, Shaker, С-334/05Р, т. 36 и цитираната там практика).

Според установената практика на Съда на Европейския съюз вероятността от объркване "представлява рискът потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (т. 33 от цитираното решение Shaker и цитираната там практика). Наред с това вероятността от объркване "следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай" (пак там, т. 34).

Трайна е също практиката на Съда на Европейския съюз, досежно цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалната, звукова или концептуална прилика между съответните марки. Тя (приликата) "трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка на техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като цяло и не се впуска в изследване на различните й детайли" (т. 35).

Как горното се отнася към фактите по делото?

От доказателствата по делото е безспорно, както правилно приел и органът, че по-ранната марка - M. U., е марка със световна известност. Тя е известна и на средния български потребител, който има определен интерес към този род услуги, защото се предлага на българския пазар от 1991 г., т. е. достатъчно дълго време, за да бъде разпознаваема при отчитане на световна й известност.

Както бе посочено по-горе, при установеното високо смислово сходство и при установената описателност на думата "България" в по-късната марка, определено отличителни, и за двете марки, са думите "M. U." и "М. В.". Именно тези две думи във всяка от марките са решаващи за средния потребител при преценка на произхода на услугите, още повече, че в случая става въпрос за идентични услуги - организиране на конкурси за красота. Вярно е, както твърди ответникът по касационните жалби и както приел съдът, че между думите "Miss" и "Мисис" има смислова разлика и би могло определено да се приеме, че средният потребител ще направи разликата. Но тази разлика не води до извод, че средният потребител няма да приеме двете услуги като произхождащи от един и същ икономически субект.

Напротив. Концептуалната еднаквостта (идентичност) на думите "Universe" и "Вселена" е такава, че прави решаващо възприемането им като предоставяни от един икономически субект. Различието между "Miss" и "Мисис" само доутвърждава разбирането за единен произход на двете предоставяни услуги. Логично е за средния потребител под наименованието Universe/Вселена да има конкурс за красота както за омъжени, така и за неомъжени жени и тези два конкурса да са продукт на един икономически оператор, защото обединяващото - Universe/Вселена, е по-силно от различното - Miss/Мисис. Р. в случая показва системност, последователност. Общото впечатление, създадено в паметта на средния потребител, е определено за обвързаност между двете услуги, не за техния различен и разграничен произход. Няма нищо, което в общото (цялостното) възприемане и на двете марки да позволява на средния потребител да ги разграничава като предоставяни от различни икономически субекти. Налице е вероятност от объркване на потребителите, която включва и възможност за свързване с по-ранната марка.

Видно от горното по отношение на процесните марки са налице елементите на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Съдът като направил извод за липса на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон и необосновано.

2.2. Приложимост на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО:

Доказаността на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО прави правилен изводът на органа за приложимост на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО. Доказаността на релевантния факт - регистрацията на по-късната марка в противоречие с чл. 12 ЗМГО, прави законосъобразно приетото от органа правното основание за постановеното заличаване на регистрацията на марка, регистров № 55141. Съдът, като не ценил правилно доказателствата по делото, направил неправилен правен извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО.

Видно от изложеното обжалваното решение е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът следва да го отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна и касаторите не сочат доводи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, а за тяхното спазване, по аргумент на чл. 218, ал. 1 АПК, съдът не следи служебно, съдът следва да реши делото по същество. С оглед на гореизложеното обжалваното Решение № 199 не само е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбата на М. С. Х. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора - председателят на Патентното ведомство, искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди М. С. Х. да заплати на Патентното ведомство, юридическото лице, в чиято структура е органът - касатора, направените поделото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението съдът определя на 500, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. К. M. U., L. P. LLLP не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд