Решение № 2912 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9280/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Земляци ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, [улица], [адрес], подадена от процесуалния представител адв. М. Стоянова, против решение 216/22.06.2023 г., постановено по адм. дело 819/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че решаващият съд е следвало да отмени АУПДВ, тъй като е постановен в противоречие с разпоредбите на Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Твърди, че не са взети предвид настъпилите форсмажорни или изключителни обстоятелства, поради които ангажиментът е прекратен. Посочва, че производството в случая е образувано с писмо от 28.02.2022 г. и е недопустимо едновременното прекратяване на ангажимента и издаването на АУПДВ. В касационната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Стара Загора е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с 01-2600/982#7 от 20.10.2022 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 2, б. в от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 AПK, чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, е прекратен ангажиментът на Земляци ООД мярката за кампания 2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 7 243,28 лв., представляващо 20% от изплатената до момента на прекратяването сума. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 след подадени заявления. В резултат на извършените проверки за четирите кампании от 2016 г. до 2019 г. са му изплатени 36 216,41 лв. Административната кореспонденция между страните е разгледана в констативната част на съдебното решение. Дружеството е уведомило ДФЗ - Разплащателна агенция с писмо вх. 02-240-2600/4833 от 15.05.2020 г., че във връзка с промяната на Наредба 4 не може да изпълни поетия ангажимент. В писмо от 20.05.2020 г. административният орган е уточнил, че промяната на чл.11а, ал. 4 от Наредбата се отнася само до нови кандидати и тези, които желаят да продължат ангажимента си през шеста година. В случай, че Земляци ООД не изпълни задълженията си за последната година ще бъдат предприети действия по прекратяване на ангажимента и възстановяване на получените средства. Предвид установеното неподаване на заявление за плащане за кампания 2020 г., с писмо от 28.02.2022 г. е изпратено уведомление за откриване на производството по издаване на акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Преди издаване на процесния АУПДВ от жалбоподателя са подадени писмени възражения от 28.02.2022 г. и от 11.08.2022 г. Административен съд Стара Загора е преценил оспорването като процесуално допустимо, но неоснователно по изложените в неговото решение мотиви. От предмета на правния спор между страните е изключен фактът, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2020 г. Поради това решаващият съд е приел, че е възникнало фактическото основание за приложение на нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. в редакцията към ДВ, бр. 32 от 2022 г., съгласно която ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Наведените възражения от жалбоподателя за немотивираност на акта, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, са отхвърлени като неоснователни от съда. В обобщение съдът е извършил проверка за валидността на АУПДВ, приемайки че с оглед на представените доказателства (заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022) и разпоредбите на чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП, актът е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на изискванията за съдържание и форма. В хода на административното производство не са установени нарушения, обосноваващи отмяната на АУПДВ на някое от основанията по чл. 146 АПК. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствата по делото. Съгласно касационната теза, промяната в критериите за допустимост по чл. 11а, ал. 4 от Наредба 4 (изм. ДВ, бр. 38 от 2020 г.) е довело до невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент от Земляци ООД. От своя страна дружеството е подало своевременно уведомление до ДФЗ за това през 2020 г. Приложението на чл. 15, ал. 5 от Наредбата води до прекратяване на поетия ангажимент и не се изисква частично или пълно възстановяване. От друга страна касаторът счита, че производството по прекратяване на ангажимента е образувано преди измененията в чл. 15 от Наредбата с ДВ бр. 32 от 2022 г. и е следвало да продължи по стария ред и да бъдат издадени два отделни административни акта. Не се оспорва обстоятелството, че Земляци ООД не е подало заявление за подпомагане за 2020 г., което е било установено от администрацията на ДФЗ при извършена административна проверка. В съответствие с останалите факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че поетите дългосрочни задължения по програмата е следвало да бъдат приключени след изпълнението на последната 2020 г. В съдебното решение са изложени последователни правни изводи относно законосъобразното приложение на чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 5 от Наредбата с АУПДВ. Съгласно текста на първата от посочените разпоредби, ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 (в случая 20% на осн. чл. 15, ал. 4, т. 2, б. в , което не се оспорва), когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. Административният съд е дал съответстващ на приложимия закон отговор в тази насока. Констатирането на фактическите основания на практика води до приложение на двете диспозиции с един адмистративен акт ангажиментът да бъде прекратен и земеделският стопанин да бъде задължен на възстанови получената финансова помощ. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не се нарушават процесуалните права на адресата и конкретно правото му на защита. В § 21 от ПРЗ е предвидено, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в Държавен вестник". Процесуалният характер на нормата води до неоснователност на наведеното възражение. В случая липсва законово задължение или изискване към административния орган да упражнява предоставените му правомощия с два отделни административни акта. Това положение отговаря напълно на принципите на бързина и процесуална икономия съобразно чл. 11 АПК. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика на ВАС, изразена в решение 787 от 31.01.2022 г. по адм. д. 4874/2021 г., решение 4817 от 15.04.2021 г. по адм. д. 11381/2020 г., решение 1068 от 27.01.2021 г. по адм. д. 8686/2020 г., решение 637 от 19.01.2021 г. по адм. д. 7697/2020 г. и други. Оплакванията по втория пункт също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. се явява неприложима, тъй като определението е точно дефинирано, но пред административния орган и по делото не са доказани форсмажорни, нито изключителни обстоятелства съгласно § 1, т. 9 от ДР на Наредбата. Измененията в законовата и подзаконовата уредба не са сред изчерпателно изброените хипотези, още повече, че звучи абсурдно задължението за уведомяване до ДФЗ относно актуалната редакция на нормите. Жалбоподателят е бил запознат изрично с писмо от 20.05.2020 г., че промяната на чл.11а, ал. 4 от Наредбата се отнася само до нови кандидати и тези, които желаят да продължат ангажимента си през шестата година. След проверката по заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. С оглед изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски, а от ответната страна не е обективирана подобна претенция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: