Решение № 208 от 2.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 185/2009 г.

Решение № 208 от 2.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 185/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения С. И. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 1095/2008 г. по описа на П. районен съд, отменяване на постановената присъда № 545 от 21.11.2008 г. и оправдаване по повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание, осъденият редовно призован не се яви. Служебният защитник С. К. И. устно и в писмено становище поддържа искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура моли да се остави без уважение направеното искане. Доводите за съществени процесуални нарушения не се оправдават по делото, авторството е доказано и квалификацията е законосъобразна. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено от лице осъдено за престъпления от общ характер, в шестмесечния срок от влизане в сила на съдебния акт по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С горната присъда П. районен съд е признал осъдения С. И. К. за ВИНОВЕН в това, че на 25/26.12.1996 г. в землището на гр. П., в съучастие като съизвършител с подсъдимите Д. Б. А., Ф. Ф. А. и М. И. К. е отнел от владението на Н. А. Н. чужди движими вещи - 6 броя овце, всяка на стойност от по 100 000 (сто хиляди) неденоминирани лева, на обща стойност 600 000 (шестотин хиляди) неденоминирани лева, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК и чл. 2, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ГЛОБА в размер на 10 лева. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила след изтичане на 15-дневния срок от обявяването й. В искането се поддържа, че обвинението срещу К. не е доказано по несъмнен начин, тъй като свидетелите по делото не дали показания срещу него. В мотивите си съдът не е обосновал на базата на кои доказателства е приел, че обвинението срещу него е доказано. Не е изложил съображения имало ли е общност на умисъла между подсъдимите, приемайки формата на съучастие. Не било ясно от мотивите колко деяния са извършили подсъдимите по делото и кои от деянията по обвинението са дело на неизвестни извършители. Недопустимо, съдът е дал вяра на показанията на св. Е, който възпроизвел направени от осъдения самопризнания. Така формулирани доводите сочат на касационния основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК, които предвид производството по възобновяване представлява основание за възобновяване на делото по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. След проверка на доводите и материалите по делото, настоящият състав намери искането за НЕОСНОВАТЕЛНО: Присъдата е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила. Инкриминираното срещу К. деяние е извършено през 1996 г. Установено е, че 6-те броя овце-предмет на кражбата са били собственост на св. Н. Н. Последният е разпитан на досъдебното производство/л.90 сл. д. 25/1998 г., както и в съдебно заседание проведено на 26.09.2008 г. От показанията му е видно, че овцете са откраднати от неговата сая, намираща се зад тиловата база на МВР, където отглеждал стадо от 80 броя овце. Свидетелят е пояснил, че саята е масивен строеж- от бетонови колони, бетонови тухли и железобетон, оградена с мрежа, през която са проникнали подсъдимите. На следващия ден, той установил кражбата на овцете, а в напоителен канал близо до неговата сая, открил заедно със св. Е. сержант в полицията, изоставената кожа на една от неговите овце, както и извадените й вътрешности. Тези показания са съответни на показанията на св. Г. Е., пред когото подсъдимите, включително и осъденият К. са дали обяснения и признали кражбата. На досъдебното производство осъденият К. в присъствието на защитник е признал извършената през 1996 г. кражба, като е заявил, че предвид изминалото време (разпитан на 20.11.2007 г.) не се спомня подробностите. В този смисъл са депозираните обяснения на съучастника в кражбата- подс. Ф. А. (от 18.04.2008 г. на дос. пр. л. 177), както и в съдебно заседание на 27.06.2008 г. В последните, подс. А. е посочил, че е участвал в кражбите на овце и кози, като заявява, че подс. С. К. е участвал в една от кражбите, но не си спомня в коя. От данните по обвинението е видно, че срещу Ст. К. е повдигнато обвинение за участие с подс. Ф. Ф. по два пункта-кражба на овце, и кражба на коне. По последното обвинение С. К. е признат за невиновен и оправдан, от което следва, че участието в една от кражбите, за което обяснява подс. Ф. А. е именно това в кражбата на овцете. В съответствие с посочените доказателства, съществуващи в материалите по делото и приобщени по реда на чл. 283, ал. 1 НПК, първоинстанционният съд е обосновал правилния извод, че С. К. е съучастник с Д. А. Ф. А. и М. К. в извършената кражба на 25 срещу 26.12.1996 г. на 6 броя овце. В този смисъл авторството на деянието по отношение на Ст. К. е доказано в съответствие с чл. 303, ал. 2 НПК, поради което постановявайки осъдителна присъда срещу него, съдът не е допуснал нарушение на закона. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на процесуалните правила. Доводът, че неправилно съдът е ценил показанията на св. Е. е несъстоятелен. Обстоятелството, че дадените пред него обяснения от подс. Ст. К. са потвърдени и от обясненията на последния депозирани на 0.11.2007 г. потвърждават тяхната правдоподобност . От друга страна, участието на Ст. К. в кражбата е установено и от обясненията на подс. Ф. А. Следователно, отчитайки и показанията на св. Е. съвкупно с останалите гласни доказателства, съдът не е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване процесуалните права на осъдения Ст. К. В рамките на събрания доказателствен материал и обстоятелството, че деянието е извършено през 1996 г.съдът е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК като е произнесъл съдебния си акт след внимателна проверка на всички доказателства относими към предмета на обвинението. Инкриминираната срещу Ст. К. престъпна дейност е описана в мотивите на л. 3 - гърба, като е конкретизирана датата на деянието - "вечерта на коледа - 25.12.1996 г.". Съучастническата дейност също е мотивирана - същата вечер е взето решението да отидат до саите и да откраднат животни, които да заколят по случай Новата година. За да се уважи искане за възобновяване на наказателно дело, следва да се установи, че по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. Проверката извършена от настоящия въззивен състав не констатира нарушения на закона и процесуалните правила, поради което прие, че предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК не са налице. В този смисъл искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 426 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение