Решение № 460 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2020 г.

ВАСI отделение14.01.2021 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 824/2.07.2020 г., постановено по адм. дело № 432/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Стената пропърти мениджмънт" ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на Националната агенция за приходите ОСЪЖДА "Стената пропърти мениджмънт" ООД, представлявано от Т. Стратиев да заплати на Националната агенция за приходите, разноски в размер на 400 /четиристотин / лв. за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване

Мотиви

Решение № 460 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против Решение № 824/2.07.2020 г., постановено по адм. дело № 432/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Отделно от това, в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ и са изложени мотиви относно продължителността на наложената мярка предвид тежестта на извършеното нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Стената пропърти мениджмънт" ООД - гр. Варна, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на "Стената пропърти мениджмънт" ООД на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на обект - рецепция на хотел "Стената" в к. к. Пампорово, общ. Смолян, и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни С обжалваното решение на АС - Варна е отменил обжалвания административен акт, като е приел от фактическа страна, че при извършена оперативна проверка на 6.01.2020 г. в 12, 50 ч в търговския обект - рецепция на хотел "Стената" в к. к. Пампорово, служители на НАП са установили, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издадени от работещото в обекта фискално устройство, да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредба № Н-1-8/13.12.2006 г. на министъра на финансите. По-конкретно проверяващите са установили, че издадените фискални касови бележки не съдържат количество и стойност по видове закупени услуги и номер и дата на фактурата, които са задължителни реквизити според изискванията на посочените две разпоредби. От това е направен извод за неспазване на начина за издаване на съответни документи за продажба, което е нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, и констатираното нарушение е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС за прилагане на принудителната мярка. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. За да отмени обжалваната принудителна мярка, съдът е приел, че същата е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Според мотивите на оспореното решение, липсва предпоставката за налагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. I, буква а) от ЗДДС, изразяваща се в "неспазване на установения ред или начин за издаване на съответен документ за продажба", доколкото в самия протокол от извършената проверка и в акта за установяване на административно нарушение е отразено изрично, че фискални касови бележки са издавани и липсват констатации за несвоевременно или не по установения ред или начин издаване. Според първоинстанционния съд, вмененото на дружеството нарушение е, че не е осигурило фискалните касови бележки да съдържат задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредбата. "Ред или начин" на издаване на касовите бележки означава спазване на определена процедура и последователност на действията от извършване на продажбата и получаване на плащането до регистриране на продажбата и издаване на съответния фискален документ от определен вид. Този "ред или начин" не може да бъде приравнен на "съдържание" на фискалния документ, съответно липсата на реквизит на касовата бележка е несъставомерна по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС. Решението е неправилно. Страните не спорят по фактите. Правилно съдът е приел за доказано от фактическа страна неизпълнението от страна на касатора на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба със съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, а именно – количество и стойност по видове закупени услуги и номер и дата на фактурата. Спорен по делото е въпросът дали нарушението на задължението за издаване на фискален бон с предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредбата съдържание е основание за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект за срок до 7 дни. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. определя задължителните реквизити, на които следва да отговаря фискалната касова бележка от фискално устройство, в това число количество и стойност по видове закупени услуги и номер и дата на фактурата– т. 7 и т. 15. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от "Стената пропърти мениджмънт" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, като издадените касови бележки от работещото в обекта фискално устройство не съдържат данни относно количество и стойност по видове закупени услуги и номер и дата на фактурата. Неправилни са изводите на административен съд Варна, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, поради което не следва да се счита за обществено опасно. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. И законът, и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изискват издаване на фискална касова бележка с необходимото съдържание. Това съдържание е регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Наредбата, както и в Приложение № 1 към нея, раздел ІII. "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство", като в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба Н-18/2006 г. Издаването на фискален документ, който не съдържа нормативно определените реквизити, представлява нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Описаната в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. При това положение незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неправилна е преценката за срока на запечатването на обекта, респ. забраната за достъп до същия. Този срок, е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на извършваната дейност, като обстоятелството, че е определен към минимума свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Настоящият касационен състав, не приема посоченото от първоинстанционния съд, че ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, Административен съд - Варна е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и на негово място да се постанови друго с което да се отхвърли жалбата на "Стената пропърти мениджмънт" ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-9-0379651/10.01.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на Националната агенция за приходите Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като му се определи възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

2