Решение № 30 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5601/2007 г.

Решение № 30 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5601/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Г. И. Ж. от гр. В. обжалва решението на В. окръжен съд, постановено на 21.06.2007 г. по гр. д. № 702/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационна жалба С. Р. Д. и Д. Р. Д. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за установяване по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на кв. Владиславово на гр. В. не принадлежи на ответниците Г. А. Я. Ч., Я. А. Ч. и Ж. А. Ч. С обжалваното решение, постановено на 21.06.2007 г. по гр. д. № 702/2007 г. В. окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на С. Р. Д. и Д. Р. Д., че Г. Д. Ж.,А. Я. Ч., Я. А. Ч. и Ж. А. Ч. не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на В., СО "Б.", представляващ имот № 42 по ПНИ на местността, с площ от 600кв.м., при граници: имоти №№ 3* и 9501. Прието е, че ответниците по иска са наследници по закон на Д. Т. И., на която по реда на ПМС № 21 от 1963 г. през 1967 г. е предоставен за ползуване имот в м. "Б.", за който обаче не е установено да е идентичен с процесния. С оглед на това е прието, че наследниците на Д. Т. И. не са имали право да изкупят по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ този имот и не могат да се легитимират като негови собственици. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 188 ГПК (отм.). Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване, че в нарушение на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) доказателствата, представени с цел установяване идентичността на имота, и по-специално показанията на разпитаните по делото свидетели за настъпилите в хода на времето промени в границите на имота, не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. Показанията на разпитаните по делото свидетели за настъпилите в периода от 1967 г. до 2005 г. промени в съседите на имота не са обсъдени от въззивния съд. Изводите за липса на идентичност между предоставения за ползуване през 1967 г. на Дафина Т. И. имот с процесния са основани единствено на констатациите за несъвпадане на съседите на имота, посочен в препис - извлечението от протокол № 15 на ИК на ОНС В. от 18.10.1967 г. и в заповед № 0584/27.07.2005 г. на зам.-кмета на Община В., с която въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е определено наследниците на Д. Т. И. да придобият право на собственост върху процесния имот, т. е. на самото обстоятелство, което е обусловило правния спор. Обсъдена е само несъстоятелността на твърденията на ответниците по иска за допусната грешка в името на зетя на единия от съседите на имота по причина, че същото се основава само на предположение, както и твърдението, че името на наследодателката на ответниците по иска погрешно е посочено като Д. И. в качеството й на съсед на едно от лицата, чиито наследници пък са посочени като съседи на процесния имот в заповед № 0584/27.07.2005 г. Процесуалният закон не предвижда забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един недвижим имот, вкл. чрез проследяване на настъпилите в течение на определен период от време промени в неговите съседи. Релевантните в подобна хипотеза факти не са сред изброените в разпоредбата на чл. 133 ГПК (отм.). И след като страната, в чиято тежест е да установи идентичността, е ангажирала такива доказателства и същите са били събрани по предвидения в закона ред, съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с писмените доказателства и да обоснове извода си за осъществяването на правно значимите факти на тази цялостна преценка. Необсъждането на част от събраните доказателства води до несъобразяване осъществяването на релевантните към спора факти, данни за които се съдържат в тези доказателства, което в настоящия случай представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.), тъй като именно констатацията за липса на идентичност е обусловила крайния извод на съда за липсата на предпоставки за придобиване правото на собственост от наследниците на ползувателя по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за настъпилите в периода от 1967 г. до 2005 г. промени в съседите на предоставения на Д. Т. И. за ползуване имот, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели, да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и по този начин да се прецени установена ли е идентичност между описания в препис- извлечение от протокол № 15/18.10.1967 г. на ИК на ОНС - В. имот, предоставен за ползуване по реда на ПМС № 21 от 1963 г. на Дафина Т. И. и имота, описан в заповед № 0584/27.07.2005 г. на зам.-кмета на Община В., за който е определено наследниците на Дафина Т. И. да придобият право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение