Решение № 7893 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2011 г.

Решение № 7893 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВРЗ Вола" ЕАД - гр. В., представлявано от управителя Е. М., против решение № 579/19.03.2011 г., постановено по адм. дело № 479/2010 г. по описа на Административния съд - гр. В. Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 060900563/26.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РА за поправка 060900563/30.04.2010 г., в частта потвърдена с решение № 238/31.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. В. Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът необосновано е достигнал до извода, че не е възникнало право на данъчен кредит по процесните доставки, след като не е доказана кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките. Допуснал е също процесуално нарушение, като не е обсъдил всички доказателства по делото и неправилно е приложил нормите на ЗКПО. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. В. Търново, с представеното по делото писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата като е приел, че по процесните фактури не е доказано осъществяването на реални доставки, а това е законова пречка за възстановяване на ДДС и съответно увеличаване на данъчната основа по ЗКПО. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. В. Търново, е отхвърлена жалбата на "ВРЗ Вола" ЕАД - гр. В., против Ревизионен акт № 060900563/26.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РА за поправка 060900563/30.04.2010 г., в частта потвърдена с решение № 238/31.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. В. Търново. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 4432,92 лева. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалвания пред него РА е издаден от оправомощен орган определен на основание чл. 192, ал. 2 ДОПК, със ЗОКО № К 900563/1.02.2010 г. издадена от н-к сектор "Ревизии" при ТД на НАП - гр. В. Търново, в рамките не неговата компетентност със заповед № 4/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП. Ревизионният акт е издаден в определения по чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок, в предвидената форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. Процедурата е съобразена с приложимите процесуални норми и не са налице процесуални нарушения засягащи законосъобразността на акта. С него законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от "Стомет" ЕООД - гр. С. и "Интер Енерджи 2005" ЕООД, поради това че не е установено реалното осъществяване на доставки по тези фактури. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 9/28.04.2008 г., издадена от "Стомет" ЕООД - гр. С., с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС в размер на 2000 лева, с предмет на доставката "изготвяне на маркетингово проучване върху транспортните услуги в ЕС", съдът е посочил, че съгласно писмено обяснение от управителя на дружеството, предходен доставчик по фактурата е "Атина трейд" ЕООД, което дружество е извършило маркетинговото проучване. Не са били представени обаче доказателства за извършването на доставката, а при проверка в информационната система на НАП е установено, че "Атина трейд" ЕООД е включило в дневника си за продажби и СД за м. 04.2008 г. фактура с № 614/07.04.2009 г., издадена на "Стомет" ЕООД с предмет на доставката "услуги", данъчна основа 10 000 лв. и начислен данък 2000 лева. В хода на ревизионното производство а и при административното и съдебното обжалване на РА от жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства за извършване на доставката. В частност съдът е приел за недоказано по делото извършването на въпросната продажба на услуга към "ВРЗ Вола" ЕАД от дружеството, сочено за неин доставчик. Отбелязано е от съда, че действащият от 1.01.2007 г. ЗДДС не изоставя правилото, че подлежат на облагане действително извършените доставки на стоки и услуги, а не издадените фактури. Тоест основополагащ момент за възникване правото на приспадане на данъчен кредит продължава да е реалното фактическо получаване на доставка, във връзка с която е бил платен данък, който само при това условие ще подлежи на приспадане. Липсата на доставка изключва правото на приспадане на данъчен кредит - извод, който недвусмислено се налага при тълкуването на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предвид това съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, според които достатъчно основание за възникването на правото на данъчен кредит е спазването на установените в закона формални изисквания относно документирането и отразяване за данъчни цели на доставка в съответните декларации и регистри, и липсата на изброените в чл. 70 от закона ограничения при приспадане на данъчен кредит. В случая както прекият доставчик "Стомет" ЕООД, така и другото лице на което е превъзложена услугата не са представили доказателства както за последващото възлагане, така и за действителното му извършване, включително и за направените във връзка с това разходи, както и за получаването на договорения резултат - изготвен от "Атина трейд" ЕООД доклад или анализ, което прави въпросните твърдения голословни. В тази връзка съдът е приел за основателно позоваването от страна на администрацията на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, вр. с т. 7.2. от СС 18 "Приходи", доколкото от "Стомет" ЕООД не са били представени доказателства за извършените и отчетени от него разходи по изпълнението на процесната услуга, което също е индиция, че документираната в издадената от него фактура № 9/28.04.2008 г. доставка, фактически не е била извършена. По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер общо на 97 654,85 лв. за данъчни периоди м. 08.2008 г. и м. 10.2008 г., по фактури № 16/22.08.2008 г. и № 23/30.10.2008 г., издадени от "Интер Енерджи 2005" ЕООД - гр. С., съдът също е приел, че липсват доказателства за реалност на тези доставки. Предмет на доставката по фактура № 16/22.08.2008 г. е "плащане по договор за производство на метални конструкции - поръчка спецификация от 28.07.2008 г.", с данъчна основа 240 274,25 лв. и ДДС - 48 054,85 лв., по фактура № 23/30.10.2008 г. предмет на доставката е "производство на въздуховод 0,2-06 ВТ 07 ВТ 08", данъчна основа 248 000,00 лв. и ДДС - 49 600,00 лева. В хода на ревизията до "Интер Енерджи 2005" ЕООД - е било отправено ИПДПОЗЛ изх. № 18-23-03-21/17.09.2009 г., с което са били изискани фактурите за процесните доставки, доказателства за извършени плащания и начисляването на данъка, такива за основанията, фактическото изпълнение и осчетоводяването на доставките, за наличието на материална база и човешки ресурси за извършването им, справка за направените във връзка с това разходи и тяхното счетоводно отчитане, както и фактури и договори от предходни доставчици. При извършените две посещения на адреса доставчикът не е бил открит. Представените от "ВРЗ Вола" ЕАД - гр. В., писмени доказателства са обсъдени от съда който е приел, че те също не доказват реалното осъществяване на доставките. От процесуалния представител на ответника е извършено оспорване автентичността и верността на съдържанието на почти всички частни документи, издадени от този доставчик, представени в хода на ревизионното производство, включително автентичността на подписите, положени за него в процесните фактури, в договора от 02.07.2008 г., поръчките-спецификации и офертите към тях, както и в протокола за приемане на монтажни работи от 30.10.2008 г. Съдът е открил производство за проверка на истинността им и след преценка на така представения доказателствен материал е счел за законосъобразен извода на приходната администрация, че по отношение на процесните фактурирани от "Интер Енерджи 2005" ЕООД - гр. С. доставки, не се установява наличието на визираните в закона материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. По делото липсват данни за наличие на необходимия собствен персонал от страна на доставчика за извършване на монтажните работи, отразени в протокола за приемане на предварителен монтаж на метални конструкции по чертежи от 22.08.2008 г. От друга страна, по делото не се твърди и не се установява въпросният доставчик да е сключвал договори с подизпълнители. Не е доказана също така и материалната обезпеченост на "Интер Енерджи 2005" ЕООД във връзка с фактурираните услуги. Съдът е обсъдил, че съобразно договора за поръчка, услугите е следвало да бъдат извършени с материали на възложителя и е приел, че предаването на такива материали, които са безусловно необходими за извършването на фактурираните монтажни работи, не се установява да е извършвано. Освен това съдът приема, че не е доказано и предаването на резултата от извършените услуги, фактурирани от "Интер Енерджи 2005" ЕООД. В договора от 2.07.208 г., раздел VI, чл. 16, ал. 2 изрично е посочено, че предаването на изпълнените работи да се извърши с двустранен констативен протокол, в който се описва извършената работа, количество и качество на извършената работа и вложените материали, наличие на недостатъци. Протоколът за приемане на предварителен монтаж на метални конструкции по чертежи от 22.08.2008 г., освен че е с недоказана истинност то и чисто формално като съдържание не отговаря на посочените изисквания. Дори и да се цени като годно доказателство според съда недоказано по делото остава предаването на резултата от сделката - извършените услуги, отразени във фактура 23/30.10.2008 г. на "Интер Енерджи 2005" ЕООД. В тази връзка са обсъдени и доводите на жалбоподателя касаещи последващите доставки такива от "ВРЗ Вола" ЕАД към "Тотема Инженеринг" ЕАД, като подизпълнител по договор от 16.11.2006 г., сключен между "Хитачи Паур Европа ГмбХ" и "Тотема Инженеринг" ЖСК, както и от извършените от "Тотема Инженеринг" ЕАД доставки към Германия, установяващи се от представените в съдебното производство международни товарителници, проформа фактури и паркинг листове. На първо място е констатирана липсата на идентичност в предмета на тези доставки, а освен това е прието, че и наличието на такива последващи доставки също не доказва спорното обстоятелство в настоящото производство, а именно дали въпросните услуги са били извършени от лицето, издало процесните фактури. Предвид това, съдът е счел, че събраните по делото доказателства не установяват по категоричен начин реалното изпълнение от "Интер Енерджи 2005" ЕООД на фактурираните от него продажби. По отношение жалбата срещу частта от ревизионния акт, с която на "ВРЗ Вола" ЕАД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 1.08.2007 г. до 31.10.2007 г. и от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г., в размер общо на 11 349,09 лв. за част от доставена му ел. енергия по фактури, издадени от "ЧЕЗ Е. Б." АД - гр. С., съдът е приел, че законосъобразно и в тази част е отказано това право. Основание да бъде извършен този отказ е установеното в хода на ревизията обстоятелство, че част от помещенията и машините, собственост на жалбоподателя, фактически се ползват от "ВРЗ Вола Еко" АД, без на това дружество да е фактуриран наем и изразходвана ел. енергия. Установено е, че между "ВРЗ Вола" ЕАД и въпросното дружество е имало сключен договор за наем на помещения и машини от 20.10.2006 г., прекратен по взаимно съгласие с анекс от 1.08.2007 г. С оглед на това е било прието, че от страна на жалбоподателя е налице безвъзмездна доставка на услуга - отдаване под наем, поради което с РА върху наемната цена на имуществото (съгласно посочения договор) е бил начислен косвен данък, в която му част ревизионния акт не е обжалван. Също така е прието, че част от ел. енергията доставяна от "ЧЕЗ Е. Б." АД е използвана от жалбоподателя за последващо извършване на доставки, несвързани с дейността му, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказване право на данъчен кредит. Относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗКПО, съдът е приел, че и в тази част РА е законосъобразен, а жалбата неоснователна. Правилно е извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за 2007 г. с данъчната основа по фактура № 2/5.01.2007 г. издадена от "Алфа Браво" ЕООД - гр. С., за 25 000 лева. Предмет на посочената фактура е авансово плащане по договор за реклама от 5.01.2007 г. Съгласно този договор доставчикът се задължава да организира и да следи за излъчването на рекламен видеоклип, популяризиращ дейността на "ВРЗ Вола" АД, като клиент на възложителя в програмата на кабелен оператор RN "Канал 0", за срока от 1.02.2007 г. до 28.02.2007 г. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "Алфа Браво" ЕООД - гр. С., при което е бил представен договор от дата 9.01.2007 г. със същия предмет, сключен между него като възложител и "Некста" ЕООД - гр. С., като изпълнител. При извършена насрещна проверка на "Некста" ЕООД - гр. С., е представен договор за предоставяне на рекламно време, сключен между него и ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Г. С." - гр. Б., на дата 20.12.2006 г., съгласно който изпълнителят се задължава да предоставя ежемесечно на възложителя рекламно време в програмната схема на телевизионен канал RN "Канал 0", в максимален обем до 30 минути за едно денонощие, в рамките на периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г., срещу ежемесечно възнаграждение в размер на 300 лева. От органите по приходите е била извършена насрещна проверка и на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Г. С." - гр. Б., като с ИПДПОЗЛ изх. № ИТ-00-5614/1.12.2009 г., освен другите доказателства за реалното осъществяване на фактурираната от него услуга, са били изискани копие от рекламния видеоматериал на магнитен носител и справка за неговото излъчване по дни, часове и данни за излъчилата го медия. В отговор едноличният търговец е представил копия от договора за предоставяне на рекламно време, сключен с "Некста" ЕООД, от заявката за излъчване на рекламни клипове в програмната схема на RN "Канал 0" за периода 1.02.2007 г. - 28.02.2007 г. и от издадената от него фактура № 252/20.03.2007 г., както и писмени обяснения, че за излъчената реклама телевизията издава спецификация, която удостоверява периода и броя на излъчванията и която следва да е в притежание на рекламираното лице, като същото важи и за самия рекламен клип. При преценяване на посочените по-горе доказателства, съдът е намерил за неопровергани изводите на приходната администрация по отношение непризнаването на разхода по сделката, сключена от жалбоподателя с "Алфа Браво" ЕООД - гр. С. и документирана с посочената по-горе фактура. Приел е, че по делото липсват доказателства, безспорно установяващи извършването на фактурираните услуги, макар и да се явява доказано възлагането на поръчката както и последващото превъзлагане на поръчката от "Алфа Браво" ЕООД - гр. С. на "Некста" ЕООД - гр. С. и в последна сметка, на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Г. С." - гр. Б.. След като не е доказано изпълнението на посочените договори, който факт всъщност е от значение за разглеждания спор, правилно е коригиран финансовия резултат от приходната администрация на основание чл. 16, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В случая недоказан е именно фактът на изпълнението на услугата организиране и следене за изпълнението на телевизионна реклама от страна на "Алфа Браво" ЕООД - гр. С. или по-точно от крайния доставчик ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Г. С." - гр. Б., както и не е доказано създаването на рекламен видеоклип за "ВРЗ Вола" АД. По делото не е доказано създаването на рекламен видеоклип, а и предоставянето или изготвянето на такъв клип не е било упоменато като задължение на нито една от страните по посочените по-горе договори. Според съда от съдържащите се по делото доказателства не се установява някоя от договарялите страни или рекламираното лице да са разполагали към момента на договорите с технически и кадрови потенциал за изработването на такъв клип, като съдът е посочил, че това се изразява в наличието на определена професионална снимачна техника, както и на хора със специфични знания и умения - режисьор, оператор, озвучител, евентуално актьори и т. н. Ето защо съдът е намерил за недоказан основния факт по делото - самото изготвяне на рекламен видеоклип, индиция за което е и обстоятелството че такъв не е бил предоставен нито в хода на ревизионното производство, включително и при извършените на изпълнителите насрещни проверки, въпреки изричното му изискване, нито при административното и съдебно обжалване на ревизионния акт. Това обстоятелство обективно осуетява изследването на въпроса дали действително е организирано и извършено излъчването на рекламния видеоклип, тъй като нито органите по приходите нито съдът са имали някаква представа какво всъщност представлява той, за да бъде евентуално сравняван с излъчените клипове по съответния телевизионен канал и от там да се проследи неговото излъчване, което всъщност е било и предметът на договорената услуга. В тежест на жалбоподателя е било да установи действителното извършване на заплатената от него услуга, като предпоставка за признаване на разхода за нея, съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици. Тъй като обаче не са били ангажирани такива доказателства то е прието за правилно преобразуването на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи в размер на 25 000,00 лв. на основание чл. 16, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В случая е прието наличието на тази хипотеза, доколкото чрез заплащането на услуга, за която няма доказателства да е била извършена, жалбоподателят е извършил неоправдан икономически разход, намаляващ финансовия му резултат. Прието е за приложима и разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Легалното определение на термина "документална обоснованост" е дадено в чл. 10 от ЗКПО като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Следователно не се признават такива счетоводни разходи, за които задълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция. По тези съображения съдът е приел, че в случая фактура № 2/05.01.2007 г. издадена от "Алфа Браво" ЕООД - гр. С., не отчита вярно описаната в нея стопанска операция, а именно извършване на услуга, поради което е налице и второто сочено от приходната администрация основание за извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя с непризнатите счетоводни разходи за данъчни цели. В мотивите съдът е обсъдил и извършеното увеличение на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2007 г. със сумата 27 032,14 лв., представляваща отчетените разходи за електроенергия, която фактически е ползвана от "ВРЗ Вола Еко" АД. Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността на данъчнозадълженото лице. Предвид факта, че ползването на такава енергия от "ВРЗ Вола Еко" АД през процесния отчетен период и нейната стойност не се спорят от жалбоподателя и очевидното обстоятелство, че извършените за нея разходи не са свързани с независимата икономическа дейност, то съдът е счел за правилни изводите на органите по приходите относно наличието на посоченото основание за коригиране на отчетения от задълженото лице финансов резултат. По същите съображения е прието за правилно и извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2008 г. със сумата 36 631,52 лв., също представляваща отчетен разход за електроенергия, ползвана от "ВРЗ Вола Еко" АД. По отношение извършеното увеличение на финансовия резултат на "ВРЗ Вола" ЕАД - гр. В. за 2008 г. със сумата 10 000,00 лв., представляваща данъчната основа по фактура № 8/28.04.2007 г., издадена от "Стомет" ЕООД - гр. С., с предмет "придружаване на бизнес група и организиране на срещи". При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на дружеството, от същото са били представени дневник за продажби за м. 04.2008 г.; банково извлечение за плащане по фактурата, извлечения от счетоводни регистри и оборотна ведомост за периода от 1.01.2008 г. до 30.04.2008 г. Съгласно дадените в придружителното писмо обяснения от управителя на дружеството, услугите по организираните бизнес срещи са осъществени благодарение на управителя на "Стомет" ЕООД - гр. С. - Д. И. Т., на база негови контакти. По делото съдът правилно е приел, че липсват каквито и да било данни които да конкретизират въпросните мероприятия, не са представени и никакви доказателства за действителното им провеждане (напр. за командировки, договаряне ползването или наемането на подходящи зали, места за нощуване и т. н.), нито за документирани и отчетени разходи във връзка с фактурираната услуга. Такива доказателства не са били ангажирани и при административното и съдебно обжалване на РА. При така установеното правилни се явяват изводите на приходната администрация и съда, че фактура № 8/28.04.2007 г., издадена от "Стомет" ЕООД - гр. С., с получател дружеството - жалбоподател, е съставени при липса на реално осъществени услуги. Предвид това и в съответствие с разпоредбите на чл. 16, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с отчетените за нея разходи е бил увеличен финансовия резултат на "ВРЗ Вола" ЕАД за 2008 г. Съдът е приел за законосъобразно и извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2008 г. със сумата 492 594,25 лв., представляваща данъчните основи по фактура № 8/28.04.2008 г. издадена от "Стомет" ЕООД и фактури № 16/22.08.2008 г. и № 23/30.10.2008 г., издадени от "Интер Енерджи 2005" ЕООД - гр. С.. За да бъдат извършени корекциите на финансовия резултат е било прието, че неправилно е отчетено като разход заплащането на стойността по посочените по-горе фактури, тъй като същите не отразяват реално извършени към "ВРЗ Вола" ЕАД - гр. В., продажби на услуги. От приходната администрация е била извършена преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, описани по-горе в частта на настоящото решение по ЗДДС. В хода на съдебното дирене от жалбоподателя не са били ангажирани други доказателства, нито са наведени и конкретни възражения срещу констатациите в тази част на РА. С оглед приетите за установени факти в частта по ЗДДС съдът е счел, че след като документираните с фактура № 8/28.04.2008 г. на "Стомет" ЕООД и фактури № 16/22.08.2008 г. и № 23/30.10.2008 г. на "Интер Енерджи 2005" ЕООД - гр. С., разходи са заплатени, без услугите да са били осъществени, то правилно е преобразуван с тези суми финансовия резултат на жалбоподателя за отчетната 2008 г. След като корекцията е приета за законосъобразна, то правилно е определената от органите по приходите данъчна основа на жалбоподателя по чл. 19 от ЗКПО за съответните периоди, респективно правилно е доначислен и дължимия пряк данък, в размер на 5 203,21 лв. за 2007 г. в размер на 53 922,58 лв. за 2008 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено след подробно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда, че по процесните фактури не е доказано реалното осъществяване на доставките, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Налице и обосновани са правните основания въз основа на които е извършено увеличението на финансовия резултат на дружеството - чл. 16, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Доводите изложени в касационната жалба са същите, които са били предмет на разглеждане от първоинстанционният съд, на които са дадени законосъобразни отговори в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Изложените общи твърдения за необоснованост на решението и необсъждане на всички доказателства по делото са неоснователни. Съдът не е игнорирал или изопачил доказателства, нито е тълкувал превратно такива. Напротив мотивите са ясни, изключително подробни, а изложените съображения последователни и обосновани от анализираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно съдът е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя, само по себе си не означава, че доставките са били реализирани. Неизпълнението на сделките означава и липса на облагаеми доставки, което е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса при подобен род дела, където в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на тези доставки. Неправилно е и тълкуването което дава касатора на практиката на СЕС, тъй като във всички случаи се приема, че правото на данъчен кредит може да възникне само при реално извършени доставки. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на нормите на ЗКПО. Правилно съдът е приел, че в случая от жалбоподателя са заплатени разходи за услуги за които няма доказателства, че са извършени. Касае се до неоправдан икономически разход, който води до намаление на финансовия резултат. По отношение на фактурите с разходите, по които е намален финансовия резултат е установено, че не отразяват вярно стопанските операции и след като това е така, то са налице основанията, както на чл. 16, ал. 1, вр. с ал. 2, така и на чл. 26, т. 2 ЗКПО, за увеличението на финансовия резултат. По отношение на представените в касационната инстанция писмени доказателства а именно ревизионен акт и ревизионен доклад издадени по отношение извършена ревизия на доставчика "Интер Енерджи 2005" ЕООД, с тях не се опровергават по никакъв начин констатациите на органа по приходите и приетото от съда, че този доставчик, не е имал материалната, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Напротив те подкрепят направените изводи, тъй като и в тях е прието, че издадените от "Интер Енерджи 2005" ЕООД, фактури не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги вкл. и тези към "ВРЗ Вола " ЕАД. Предвид изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,