Решение № 1296 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2017 г.

ВАСII отделение30.01.2018 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 11 от 20 април 2017 г., постановено по адм. дело № 398/2016 г., по описа на Административен съд Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Х. от гр. Р. заповед № РД - 01-3153 от 26 октомври 2016 г. на кмета на община Р., (поправена очевидна фактическа грешка с решение № РД-01-3433 от 18 ноември 2016 г. на кмета на община Р.). ОСЪЖДА М. И. Х. и К. И. Д., и двамата от гр. Р. да заплатят на община Р. общо сумата в размер на 350, 00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за две съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1296 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р., чрез пълномощника му главен юрисконсулт Н. Г. срещу решение № 11 от 20 април 2017 г., постановено по адм. дело № 398/2016 г., по описа на Административен съд Р., с което е отменена по жалба на М. И. Х. от гр. Р. заповед № РД - 01-3153 от 26 октомври 2016 г. на кмета на община Р., (поправена в нея с очевидна фактическа грешка с решение № РД-01-3433 от 18 ноември 2016 г. на кмета на община Р.) и е осъдена община Р. да заплати на М. И. Х. сумата от 760, 00 лв. (седемстотин и шестдесет лева) разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответниците - М. И. Х. и К. И. Д. не изразяват становище по касационната жалба в съдебното заседание. О. М. И. Хаджиев е постъпил писмен отговор на 18 май 2017 г., чрез пълномощника му адв. Р. С., с доводи за неоснователност на касационната жалба и за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на М. И. Х. от гр. Р. против заповед № РД-01-3153 от 26 октомври 2016 г. на кмета на община Р., с която на осн. чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ и чл. 183 от ЗУТ на М. И. Х. и на К. И. Д. е наредено, в качеството им на извършители, да премахнат незаконен строеж V категория: "основен ремонт на северната част на покрив" на сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4164, по кадастралната карта на гр. Р., с административен адрес: гр. Р., ул. "Т." ..№..., извършен без необходимите строителни книжа. С решение № РД-01-3433 от 18 ноември 2016 г., на осн. чл. 62, ал. 2 от АПК, кметът на община Р. е поправил очевидна фактическа (техническа) грешка, допусната при издаване на негова заповед № РД-01-3153 от 26 октомври 2016 г. като в края на мотивите на заповедта вместо "Налице са предпоставките на хипотезата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - наличие на незаконен строеж шеста категория" да се чете: "Налице са предпоставките на хипотезата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - наличие на незаконен строеж пета категория", като е посочено, че процесното решение следва да се счита за неразделна част от заповедта. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът не представлява незаконен, поради което е отменил заповедта като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Решението е е валидно и допустимо, но неправилно. С оглед приобщения доказателствен материал по делото, включително и от заключението на неоспорената и приета съдебно-техническа експертиза е установено, че жалбоподателят е подменил изцяло от северната страна на покрива на жилището всички хоризонтални и вертикални елементи, ребра, летви, направена е обшивка върху ребрата с "OSB" плоскости и е поставено хидроизолационно фолио над тях, след което са положени керемиди, а южната му част не е ремонтирана. При извършване на строителните работи на покрива е извършена замяна на конструктивни елементи, с които първоначално вложените, но износени материали са заменени с други, с по-добри показатели. Новите елементи са с по-голямо сечение от съществуващите и така е увеличена носимоспособността на конструкцията на покрива. При тези данни първоинстанционният съд в противоречие с материалния закон е приел, че извършените строителни дейности, изразяващи се в подмяна на част от покривната конструкция с нова, не попадат в хипотезата на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ - основен ремонт, при който се извършва частично възстановяване и замяна на конструктивни елементи, основни части съоръжения или инсталации на строежа, възстановяване на експлоатационна годност, за който не се изискват разрешения за строеж (по арг. на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ), съгласуване и одобряване на инвестиционен проект (по арг. на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ). Решаващият съд като е достигнал до крайния извод, че извършените строителномонтажни дейности не представлява незаконен строеж, е постановил необосновано решение, в противоречие със събрания доказателствен материал по делото и с материалния закон. Предвид изложеното, решението на Административен съд Р., с което отменя заповедта на кмета на община Р. за премахване на незаконен строеж V категория: "основен ремонт на северната част на покрив" на сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4164, по кадастралната карта на гр. Р., следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение отхвърлящо жалбата на М. И. Х. срещу процесния административен акт. С оглед изхода на спора, претенцията на пълномощника на кмета на община Р., за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции е основателна. Пред административния съд община Р. е заплатила 150, 00 лв. (сто и петдесет лева) депозит за вещо лице (л. 40 от първоинстанционното дело), които следва да се възложат в тежест на касаторите ведно със сумата, в размер на 200, 00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,

Цитирани разпоредби

2