Решение № 2454 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2011 г.
ВАСIV отделение20.02.2012 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 530 от 07.03.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, Трето отделение, ХХIХ състав, постановено по административно дело № 2472/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2454 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Район "Владислав Варненчик" при Община Варна, чрез Добромир Джиков - кмет, чрез адв. Ивайло Нелковски - Адвокатска колегия - Варна, против решение на Варненски административен съд, ХХIХ състав, постановено по адм. дело № 2472/2010 г., на 07.03.2011 г. Касаторът заявява, че не е доволен от решението, с което се отменя отказа за издаване на скица за снабдяване с констативен нотариален акт за поземлен имот, със стар пл. № 153 по плана на местност "Ментеше" и е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски. Счита, че същото е неправилно в противоречие с материалния закон и при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно развити аргументи моли да бъде отменено изцяло и постановено друго решение, с което да бъде потвърден отказа на кмета като правилен и законосъобразен и жалбата срещу него отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответната страна - Марийка Стоянова Иванова, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Липсват касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на съда като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Данните по делото сочат, че към датата на подаване на искането за издаване на скица на процесния имот, в действащото законодателство не е била налице норма, която изрично да забранява заверката на молбата - декларация за издаване на документ за собственост по обстоятелствена проверка, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши поисканата административна услуга - издаване на скица за имота. В този смисъл неиздаването на скица, възпрепятства да бъде извършено нотариалното охранително производство по чл. 587 от ГПК, в което единствено Нотариусът е органът, който преценява наличието на основанията за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за съответния имот, който е индивидуализиран с планоснимачен номер и граници. Предвид това жалбоподателят е бил длъжен да издаде искания документ, още повече, че не са налице данни за актуване на имота като общинска собственост, а обстоятелството, че съществуват права на други собственици, записани в имотния регистър, е без съществено значение при преценката за незаконосъобразността на отказа на Кмета на района и като го е отменил, съдът не е нарушил закона. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14 - дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 530 от 07.03.2011 г. по административно дело № 2472/2010 г., в производство по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от АПК, Административен съд - гр. Варна, Трето отделение, ХХIХ състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ отказа на кмет на район "Владислав Варненчик" при Община Варна, обективиран в писмо № УТ-9400-70/01.07.2010 г. за издаване на скица за снабдяване с констативен нотариален акт за имот пл. № 153 по кадастралния план на местност "Ментеше", р-н "Владислав Варненчик", общ. Варна, по заявление вх. № УТ-9400-70/18.06.2010 г. от Марийка Стоянова Иванова; ВРЪЩА на кмета на район "Владислав Варненчик", Община Варна административната преписка по заявление вх. № УТ-9400-70/18.06.2010 г. от Марийка Стоянова Иванова за издаване скица за снабдяване с констативен нотариален акт за имот пл. № 153, м-ст "Ментеше" по КП от 1997 г., за продължаване на производството по заявлението и издаване на скица в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА район "Владислав Варненчик" при Община Варна да заплати в полза на Марийка Стоянова Иванова, адрес: гр. Варна, кв. "Владислав Варненчик" ..., сумата от 401,00 лв., представляваща направени разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че обжалваният отказ, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, е издаден от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените (погрешно посочени съдопроизводствени) правила. Констатирал е, че жалбоподателката (пред първата инстанция) е поискала от кмета на района да издаде скица, която е необходима за представяне пред нотариус във връзка с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху процесния имот по давностно владение, следователно този документ е необходим за признаване на твърдяни права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, като законодателят в разпоредбата на чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот. В компетентност на нотариуса е признаването и установяването на правото на собственост, а административният орган и съответно административният съд нямат компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка. Доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. При предвиденото особено исково производство за защита правата на трети лица, административният орган, извършващ поисканата услуга, не може да не извърши административната услуга, а неиздаването на скица лишава жалбоподателя да извърши предвиденото охранително производство по чл. 587 от ГПК, тоест лишава го незаконосъобразно от законоустановени права. Съдът е счел, че след като е налице действащ ПНИ за имот № 1100, в който попада имот № 153 по КП от 1997 г. на м. "Ментеше", не са били налице каквито и да било пречки, които обективно да не позволяват издаването на скица, поради което административният орган е следвало да уважи искането, като отрази в скицата всички правнозначими обстоятелства, включително, че имот № 153 по КП от 1997 г. м. "Ментеше" поради приет и влязъл в сила ПНИ с. о. "Ментеше" не съществува и попада изцяло в имот № 1100, както и записванията в регистъра за имота като собственост на трети лица, но няма правомощие да отказва издаването й на посочените от него основания. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административното производство е започнало по Молба от Марийка Стоянова Иванова до Кмета на Район "Владиславово" с вх. № УТ-9400-70/18.06.2010 г., за издаване на скица за имот № 153, местност "Ментеше", която й е необходима за да бъде представена пред нотариуса. По тази молба е постановен изричен отказ на Кмета на район "Владислав Варненчик" с № УТ-9400-70 от 01.07.2010 г. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение счита, че този вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Допълнителна разпоредба от Закона за администрацията, не може да бъде отказана. По принцип скицата представлява графична извадка от някакъв план, в който е обособен имота, за който се иска тази скица - помощен, кадастрален, регулационен, подробен устройствен, план за земеразделяне, карта на възстановената собственост, план на новообразувани имоти (ПНИ) и т. н. Скицата се издава въз основа на този план, ако имота съществува в него, защото е необходимо да се нанесат индивидуализиращите му белези - площ, граници, съседи, тоест да има техническите данни за него. Съответният служител прави извадка от плана за местността, където се намира имота като освен че отбелязва от кой план е тази извадка, отразява и всички данни за имота, включително и кой е посочен за собственик. Отразяват се всички обективни технически данни, съдържащи се в съответната техническа общинска служба, на която е възложено издаването на скици. Не се прави преценка на съдържащите се в преписката данни - само нотариусът в охранителното производство по чл. 587 от ГПК (чл. 483 стар ГПК) има правото да преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност или да откаже с мотивиран акт. Освен това не е в правомощията на административния орган да прави изводи относно собствеността на имота. Предвиденият в чл. 19, ал. 11 (предишна ал. 10) от ЗСПЗЗ мораториум е отменен с изм. в ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., а освен това обжалваният отказ не е мотивиран с такова основание. В касационното производство не са представени никакви писмени доказателства, които да доведат до други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал и първоинстанционният съд. Едва в касационната жалба се навеждат за пръв път доводи, че тъй като имота се намира в КВС, в правомощие на съответната Общинска служба "Земеделие" е да издава скици. В тази връзка следва да се констатира, че отказът на Кмета на Район "Владислав Варненчик" не е обоснован с този факт, а с факта, че в действащия ПНИ няма имот пл. № 153. Такъв имот съществува обаче в КП от 1997 г. на местност "Ментеше" и от този план следва да бъде издадена исканата скица, като изрично се посочи състоянието на плана. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,