Решение № 2708 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2010 г.

Решение № 2708 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на Бургаския свободен университет (БСУ) против решение № 180/24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1499/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменена негова Заповед № УМО 24/02.10.2009 г., в частта с която е отстранен за една календарна година без право на явяване на изпити за периода на наказанието поради установен опит за преписване Апостол Стойчев Стойчев. Твърди се, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Апостол Стойчев Стойчев, редовно призован, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отменил Заповед № УМО 24/2.10.2009 г. на Ректора на БСУ, в частта с която е отстранен за една календарна година без право на явяване на изпити за периода на наказанието поради установен опит за преписване Апостол Стойчев Стойчев. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения - Стойчев не е уведомен за започналото административно производство, не са му изисквани обяснения и е бил лишен от участие в производството, които са основание за неговата отмяна. Изложени са мотиви, че заповедта не съдържа конкретни правни основания за издаването й. Крайният извод на съда е, че издадената заповед е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на оспорената заповед, административният орган е посочил Правилника за организацията на учебната дейност в БСУ. Отстраняването на студент от висше училище за определен срок и при осъществяването на определени предпоставки е регламентирано в чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО), съгласно който студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при: 1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; 2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище и 3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт не се допуска. Действително, в чл. 41 от Правилника за организацията на учебната дейност в БСУ (Правилника) е предвидено отстраняването за една календарна година на студент, за когото е установено, че преписва, прави опит за преписване или предприема други измамни действия по повод явяване или провеждане на изпит. Но съгласно чл. 37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО, академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи в съответствие с този закон. Доколкото в Правилника са предвидени допълнителни основания за отстраняване от висшето училище - чл. 41, същият не съответства на закона и не може да послужи като основание за издаване на оспорената заповед. Обстоятелството, че предвидената с Правилника хипотеза не фигурира в изброяването по чл. 74, ал. 2 от ЗВО, налага извод, че същата е в противоречие със закона, поради което приложение намира принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК. В случая, видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО, в същата са изброени изрично и изчерпателно основанията за отстраняване на студентите за определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение по смисъла на чл. 37 от ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент. На следващо място, по делото не са представени доказателства и липсват данни жалбоподателят да е отправял покана, която да е получена от Стойчев, за излагане на писмените му обяснения, респективно за изслушването му - чл. 58, ал. 3 от Правилника за дейността на БСУ. Като не е изслушал Стойчев, нито е изискал и приел писмените му обяснения и същевременно е наложил санкция на основание Правилника за организацията на учебната дейност в БСУ, което не е сред изчерпателно изброените в чл. 74, ал. 2 от ЗВО, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За прецизност следва да бъде отбелязано и че заповедта не отговаря на изискванията за форма и съдържание на индивидуален административен акт, установени императивно в чл. 59, ал. 1, ал. 2 от АПК. Липсват каквито и да било мотиви, с които да бъде обосновано издаването й, както и всички реквизити, упоменати в ал. 2 на чл. 59 от АПК. С оглед на този извод и по изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на материалния закон и административнопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,