Решение № 5565 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14592/2018 г.

Решение № 5565 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14592/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Димитров, чрез пълномощника му адвокат М. Калоянов, срещу Решение № 171 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 50/2018 г. по описа на Административен съд Сливен в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размера над уважената част до претендирания такъв и изцяло този за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите му претенции в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Сливен в писмени отговор и становище твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Сливен се е развило по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК от А. Димитров против ОД на МВР Сливен обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираните суми до окончателното им изплащане. Вредите основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед за задържане, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) от полицейски орган при РУ на МВР Сливен. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 200 лева, ведно с лихва върху нея от датата на предявяването му до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 5000 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен, както и изцяло искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на иска за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. Относно иска за обезщетяване на причинени имуществени вреди е приел недоказаност на претендираните такива като пряка и непосредствена последица от отменения акт. В частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която то е постановено. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца за близо 23 часа има негативно отражение върху психическото му състояние. Основателно е твърдяното в касационна жалба на А. Димитров, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 ЗЗД. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното задържане, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 500 лева. С оглед гореизложеното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ОД на МВР Сливен иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 200 лева до 500 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което: се уважи предявения иск в посочения размер. Правилно е приета от първоинстанционния съд неоснователност на предявения срещу ОД на МВР Сливен иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, конкретно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза не следва изведеното от ищеца твърдение, че пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за задържане е диагностицираното в последствие заболяване, от което, като заплатени суми за извършеното лечение се претендират причинените имуществени вреди. Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че причината за заболяването на ищеца е неизвестна, както и че в период от пет години, предхождащ установяване на заболяването, той не е посещавал лекар. При установената по делото фактическа обстановка обоснован и в съответствие с приложимия закон е изводът в обжалваното решение, че не се установява причинна връзка между отменения акт и заболяването на ищеца, за осъществено лечение на което се претендират имуществени вреди. С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на касационния жалбоподател следва да се присъдят внесената държавна такса в размер на 5 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 36 лева, по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018 г. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение