Решение № 1915 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2010 г.

Решение № 1915 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък, ул. "Славянска" № 9 чрез адвокат Цветанка Иванова Маркова, срещу Решение № 648/30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1959/09 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, 12-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за прихващане или възстановяване № 903450 от 07.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, поправен с решение № Р - 903745 от 23.09.2009 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, потвърден с решение № 701 от 20.10.2009 г. на ИД директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който е отказано възстановяване на внесен ДДС по справката - декларация за месец март 2008 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, ведно с данъчните актове с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Първо "А" отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил Акт за прихващане или възстановяване № 903450 от 07.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, поправен с решение № Р - 903745 от 23.09.2009 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, потвърден с решение № 701 от 20.10.2009 г. на ИД директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък е отказано възстановяване на внесен ДДС по справката - декларация за месец март 2008 г. По делото не съществува спор по установената и възприета от органите по приходите фактическа обстановка. Безспорно е между страните, че нотариус Мариела Димитрова Павлова е регистрирана по ЗДДС на 20.03.2008 г. по инициатива на орган по приходите на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 96 от ЗДДС с издаден акт за регистрация, който е отменен, с решение на Административен съд - гр. Пловдив, оставено в сила с решение № 1106 от 27.01.2009 г. на Върховен административен съд. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателката е внесла дължимия данък по справката - декларация за периода м. 03.2008 г. в размер на 711,56 лв., като за периода, обхванат от проверката по чл. 129 от ДОПК е била извършена ревизия и е издаден ревизионен акт, който не е обжалван и е влязъл в сила. Спорът по делото е правен и се състои във въпроса дали сумата на внесения от жалбоподател ката ДДС по справката - декларация за периода м. 03.2008 г., е недължимо платен данък по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и подлежи ли същия на възстановяване по реда на особеното производство по чл. 129 от ДОПК. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно обстоятелството, че към момента на издаване на РА № 240800523/14.08.2008 г. жалбоподателката е притежавала статут на регистрирано по ЗДДС лице на основание Акт за регистрация № 24042080006266/14.03.2008 г., който към процесния момент не е бил отменен с влязло в сила решение. Направил е вярната констатация, че посоченият РА е влязъл в сила, който факт е безспорен по делото. В този смисъл неправилно се явява твърдението в жалбата, че цитираният РА бил от категорията на несамостоятелните индивидуални административни актове, поради което било невъзможно след отмяната на Акта за регистрация същият да породи правни последици. След като законодателно е предвидено ревизионните актове да подлежат на самостоятелно обжалване, респ. да пораждат самостоятелни правни последици и единствената пречка да не породят такива се явява тяхната отмяна, то безспорно е, че последните се явяват самостоятелни ИАА, а изразените от жалбоподателката доводи в обратния смисъл се явяват несъстоятелни. В процесния АПВ, а оттам и в съдебното решение е допусната техническа грешка относно номера и датата на издаването на РА, като е изписан № 24000800523, вместо действителния такъв - 240800523, както и дата 23.07.2008 г., вместо действителната - 14.08.2008 г. Независимо, че по делото не се спори относно факта на издаване и влизане в сила на РА № 240800523/14.08.2008 г., както и обхвата на ревизирания с него период 20.03.2008 г. - 31.03.2008 г., за които факти се съдържат изрични констатации в процесния АПВ. Въз основа на събраните доказателства съдът е стигнал до извод, че с процесния АПВ правилно е отказано възстановяване на декларирания за внасяне ДДС от жалбоподателката за проверявания данъчен период. Съдът при спазване на служебното начало е изяснил в цялост фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички събрани доказателства и е формирал изводи по всяко едно тях. В този смисъл, потвърждавайки обжалвания АПВ, същият е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение. Независимо от това обаче, съдът намира, че в случая не е налице основание за възстановяване на внесения ДДС по справка-декларация за м. 03.2008 г. по реда на особеното производство по чл. 129 от ДОПК, като същият не се явява недължимо платено данъчно задължение по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Основание за този извод е безспорния факт по делото, че за периода, обхванат от проверката по прихващане и възстановяване - 20.03.2008 г. - 31.03.2008 г., е издаден РА № 24000800523 от 23.07.2008 г., обхващащ този период, който е влязъл в законна сила. Това е отразено като изрична констатация в процесния АПВ, която не е спорна между страните по делото. С въпросния ревизионен акт е установено, че резултатът по подадената справка - декларация по ЗДДС с вх. № 24000987317/14.04.2008 г. е такъв, какъвто е деклариран от лицето, а именно ДДС за внасяне в размер на 711, 56 лв., като данъкът е внесен в бюджета в законоустановените срокове, като при ревизията не са установени различия с декларираните данни и липсват констатации за неправилно или недължимо платени суми. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ДОПК с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; се възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон; се възстановяват недължимо платени или събрани суми. ДОПК не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на § 21 от ДПК (отм.), приложение намират правилата на общия процесуален закон, според които, когато данъчният акт не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване, същият влиза в сила. Влезлият в сила данъчен акт преклудира възможността да се въздействува върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, което осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е ревизионния акт. Ето защо, влезлият в сила административен акт се ползва със стабилитет и гарантира на адресата си, че разглеждания административноправен въпрос е разрешен окончателно и непререшимо, така, както е установено в акта. При това положение, декларирания и внесен ДДС за внасяне по справка - декларация, не е недължимо платен данък по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, тъй като към момента на подаването на искането, същият се явява дължимо платен, с оглед влезлия в сила ревизионен акт, с който резултата за периода е окончателно установен по смисъла на чл. 108 от ДОПК и който е определил дължимия данък по основание и размер. След като данъчното задължение, като резултат за периода м. 03.2008 г. е определено с влязъл в сила ревизионен акт, то не може да се търси промяна на този резултат чрез акт за прихващане и връщане, издаден по реда на чл. 129 от ДОПК. Към момента на издаване на РА № 240800523/14.08.2008 г. жалбоподателката е притежавала статута на регистрирано по ЗДДС лице на основание Акт за регистрация № 24042080006266 от 14.03.2008 г., който към този момент не е бил отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение на съда. Въпросният ревизионен акт, установяващ данъчното задължение, не е обжалван от жалбоподателката в законоустановения срок, като е влязъл в законна сила, и се ползва със стабилитет, гарантиращ окончателно и непререшимо разрешаване на разгледания материално правен въпрос. За случаите, когато се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се преодолее този стабилитет и да се измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт. Регламентацията се съдържа в Глава XVI "Особени производства", Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски" от ДОПК. В действащата нормативна уредба лимитативно са изброени предпоставките, при които е възможно да се образува такова производство, като точно са определени лицата, които имат инициатива за това, както и административния орган, който може да сложи в ход такова производство. При това положение с отмяната на акта за регистрация, като унищожаем с влязлото в сила съдебно решение, е възникнало основание за изменение на установеното с влезлия в сила РА задължение за периода м. 03.2008 г. по реда на особеното производство, регламентирано в разпоредбите на Глава XVI "Особени производства", Раздел II от ДОПК "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски". В случая отмяната на Акта за регистрация, съгласно влязлото в сила съдебно решение, без всякакво съмнение, е новонастъпило обстоятелство, след влизане в сила на ревизионния акт и като такова съставлява основание, съдържащо се в хипотезите на чл. 133, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ДОПК за иницииране на особеното производство, регламентирано в Глава XVI, Раздел. II, като инициативата за образуване на това производство е предоставена, както на задълженото лице /чл. 133, ал. 1, във вр. с чл. 134, ал. 2 от ДОПК/, така и на административния орган, който също е снабден с правомощието да иниицира това производство /чл. 133, ал. 1, във вр. с чл. 134, ал. 1 от ДОПК/. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Първо "А" отделение