Решение № 10344 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2015 г.

Решение № 10344 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Първанова Станчева и Николина Първанова Ангелова, от гр. София, срещу решение № 1367/9.03.2015 г. по адм. д. № 2714/2013 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу отказ на кмета на Столична община да се извърши оценка и обезщетяване на отчуждаване на част от недвижим имот, бивш пл. № 4188, м. "Къро", с площ от 1 512 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че отчуждаването на имота е извършено спрямо друго лице, а не по отношение на наследодателя на жалбоподателките. Поради това не са налице и условията за тяхното обезщетяване. Решението е правилно: Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение по отношение на касаторките е отменено отчуждаване на имот, отчужден в лицето на Никола Георгиев Гергов, в размер от 3 140 кв. м. Прието е, че отчуждителното действие се запазва и спрямо действителния собственик, макар че отчуждителното производство е водено срещу ненадлежен собственик. По отношение на процесната част с площ от 1 512 кв. м. отчуждаването по отношение на жалбоподателките, не е отменено, тъй като мероприятието, за което е отчужден-улична регулация-е реализирано. Поради това не са налице предпоставките на § 10 ПЗРЗУТ по отношение на жалбоподателките. Отчуждителното производство е финализирано при действието на ЗТСУ /отм./, като отчуждаването е извършено спрямо трето лице, на което е присъдено и съответното обезщетение. В случая за жалбоподателките не може да възникне право на обезщетение, тъй като хипотезиса на § 10 ПЗРЗУТ има предвид право на претенция за обезщетение от лицето, от което е отчужден недвижимия имот. Процесният имот, както се посочи, е отчужден от трето лице. Съдебното решение признава на жалбоподателките реституционни права-отмяна на отчуждаване на имот съобразно скица, неразделна част от съдебното решение. По делото по начало няма установяване на извършено отчуждаване на собствен на жалбоподателките имот, за да възникне и правото на обезщетение. По реда на ЗТСУ улично-регулационният план няма пряко отчуждително действие, а се провежда процедура по отчуждаване и обезщетяване. Няма данни спрямо жалбоподателките да е извършено отчуждаване, което обуславя право на обезщетяване с друг недвижим имот или вещно право, каквото е изискването на § 10 ПЗРЗУТ. За да възникне това право, следва да се отрекат правата на обезщетение на лицето, получило такова. Предвид изложеното, като е приел оспорения отказ за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил съответно на закона решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,