Решение № 5335 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9839/2018 г.

Решение № 5335 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9839/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община П., представляван от пълномощника си юрк. Стойчев, против решение № 471 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 532/2018 г. по описа на Административен съд – П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, , с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - Д. Питовска, чрез адв. Симеонова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Д. Питовска отказ на главния архитект на община П., приложен към писмо от 11.05.2018 г., за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение - автомат за топли напитки на ул. [улица] № [номер], УПИ [номер], [номер], кв. [номер] по плана на [населено място] и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението и при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентния орган, но при неспазване на изискванията за форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Според съда органът не е събрал необходимите доказателства и не е изяснил относимите факти, тъй като от заявлението до него не става ясно мястото, на което се иска поставяне на преместваемото съоръжение - в самия частен недвижим имот или в сградата, построена в него, чия е собствеността на имота и налице ли е съгласие на собственика за това. Изложил е съображения, че съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ разрешение за поставяне се изисква само за поставянето на обекта върху поземлен имот, но не и в сграда. Приел е, че не са налице хипотезите на чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 14 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община П., на които се позовава органът в оспорения акт, послужили като основания за отказ за издаване на исканото разрешение. Изложени са подробни мотиви на Наредбата за поставянето на преместваемо съоръжение в имот, частна собственост. Съдът е обосновал извод, че на основание чл. 30, ал. 2 АПК органът следва да даде указания до заявителя да уточни дали в сградата или в поземления имот на посочения административен адрес иска разполагане на обекта, да представи съгласие на собственика на имота за това или писмен договор за наем на заетата площ, като след отстраняване на нередовностите в зависимост от направените уточнения - да се произнесе по подаденото заявление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са изяснени след обстойно обсъждане на доказателствата по делото. Законосъобразността на оспорения акт е преценена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК, като административният съд е достигнал до обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Данните по делото сочат, че в случая е поискано поставяне на преместваемо съоръжение - автомат за топли напитки в имот, който е частна собственост, индивидуализиран с посочен административен адрес. З. и обоснован е изводът, че органът се е позовал на разпоредби от приетия на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ подзаконов нормативен акт, които са неотносими в случая. Правилно съдът е приел, че ограниченията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 за предлагане на определени стоки и услуги само в изброените в чл. 2, т. 1. 1, т. 1. 2, т. 1. 3 и т. 2 от същата преместваеми обекти, касаят само тези, които са поставени върху имоти - общинска собственост, но не и върху частни имоти. Машините за топли напитки представляват самостоятелни преместваеми съоръжения съгласно чл. 2, т. 1. 8 от наредбата и затова предвидените ограничения не се отнасят за тях. В съответствие с материалния закон е заключението, че разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ не поставя изискване за изготвяне на схема за разполагане като предпоставка за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в имот - частна собственост. Такова условие липсва и в Наредба № 15. Посочената в оспорения отказ като нарушена разпоредба на чл. 14 от подзаконовия нормативен акт е неприложима в случая, доколкото касае изготвяне на схема, каквато и законът изисква единствено за съоръжения, разположени в имот - общинска собственост. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. С нормата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ законодателят е предвидил изрично, че с наредба на общинските съвети може да се установява само редът за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, но не и условията за това. Следователно, изключена е възможността с нея да се предвиждат норми от материалноправен характер, с които да се създава първична правна уредба, неуредена от по-висок по степен нормативен акт и да се определят допълнителни изисквания за провеждане на процедурата по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в частен имот. С оглед липсата на данни чия собственост е поземленият имот, описан в искането до административния орган, неконкретизиране на мястото, на което се иска поставянето на преместваемото съоръжение: в незастроената част на терена или в сградата, находяща се в него, както и липсата на представено съгласие от собственика (в случай, че е различен от заявителя), правилно съдът е приел, че главният архитект е следвало да приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК. Неизпълнението на това задължение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Едва след даване на указания на настоящия ответник да уточни посочените обстоятелства, да представи необходимите доказателства и в зависимост от отстраняването им, органът дължи произнасяне по подаденото искане. Предвид изложеното, при правилни фактически установявания и след съобразяване на приложимия правен режим, законосъобразно административният съд е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника Д. Питовска се дължат направените за касационната инстанция разноски, които община П. следва да заплати в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,