Решение № 14408 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2017 г.

Решение № 14408 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 4230 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 8344/2016 г. по описа на Административния съд – София град в частта, с която е била осъдена да заплати на С. Методиев обезщетение в размер на 600 лева за понесените от него в периода 12.09.2012 г. - 25.09.2012 г. неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт и психическо натоварване, причинени от незаконосъобразната заповед № 648/03.09.2012 г., издадена от началника на Затвора - София за налагането на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия, както и незаконосъобразното действие на началника на Затвора - София, изразяващо се в осъществения от Методиев престой в наказателната килия преди заповедта да влезе в сила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2012 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от С. Методиев в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 28 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2012 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковата претенция да се уважи изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е неправилно в осъдителната му част поради допуснатите от съда грешки при преценка на доказателствата и правилно в останалата част. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд – София-град е образувано по исковата молба на С. Методиев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили като резултат от отменената като незаконосъобразна от съда заповед № 648/03.09.2012 г., издадена от началника на Затвора - София, с която на лишения от свобода било наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия, както и от незаконосъобразното действие на началника на Затвора - София, който привел в изпълнение заповедта преди тя да влезе в сила. Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразявали в дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на сън и апетит за храна, изтезание, тормоз, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство, злепоставяне пред близки и обществена среда, опетняване и оклеветяване на името на ищеца, невъзможност за същия да полага доброволен труд, водещ до намаляване на срока на наложеното му наказание. Обезщетението за вреди се претендирало в размер на 28 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2012 г. - датата на отмяната на заповедта, до окончателното изплащане на сумата. Административният съд установил, че със заповед № 648/03.09.2012 г. началникът на Затвора - София наложил на лишения от свобода С. Методиев дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия за нарушения на чл. 96, т. 3 и т. 5 и чл. 97, т. 5 ЗИНЗС. Ищецът обжалвал заповедта и тя била отменена с протоколно определение от 20.09.2012 г. по н. ч. х. д. № 17094/2012 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на датата на постановяването му. Методиев престоял в наказателната килия от 12.09.2012 г. до 25.09.2012 г. За изясняване на обстоятелствата по делото били разпитани двама свидетели. Първият свидетел посочил, че след излизането от наказателната килия Методиев бил много нервен, защото се наложило да изтърпи наказанието, въпреки че заповедта била отменена. Вторият свидетел посочил, че е бил с ищеца в наказателната килия за около три, четири дни. По време на престоя на Методиев там той бил много неспокоен, като постоянно повтарял, че бил невинен. След излизането от наказателната килия ищецът се успокоил. От правна страна съдът приел, че предявеният иск е частично основателен. Според изложените мотиви, ищецът понесъл вреди, както от незаконосъобразния административен акт, отменен по съответния ред, така и от незаконосъобразното действие на началника на Затвора - София, който задържал Методиев в наказателната килия няколко дни след отмяната на заповедта. В заповед № 648/03.09.2012 г., не се съдържало разпореждане за предварителното й изпълнение. Тъй като разпоредбата на чл. 111 ЗИНЗС (редакция ДВ, бр. 25 от 3 април 2009 г.) не предвиждала предварителното изпълнение, следвало да се приеме, че жалбата до съда спира изпълнението на заповедта. По отношение на твърденията за незаконосъобразни действия от страна на началника на Затвора - София съдът посочил, че към момента на постъпване на ищеца в наказателната килия, действията на началника на Затвора - София не са се основавали нито на закона, нито на влязъл в сила административен акт. Административният съд направил извод, че като резултат от незаконосъобразния акт и незаконосъобразното действия на началника на Затвора-София С. Методиев понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в понесени дискомфорт и психическо натоварване. Съдът счел за недоказани твърденията на ищеца, че изпаднал в депресия, не можел да спи, загубил апетит за храна, че бил лишен от свиждане, не можел да полага доброволен труд, водещ до намаляване на срока на наложеното му наказание, което представлявало тормоз, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство, злепоставяне пред близки и обществена сред, опетняване и оклеветяване на името му. Отчитайки характера и интензитета на изживения от ищеца дискомфорт и психическо натоварване, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на С. Методиев, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обезщетение в размер на 600 лева, за неимуществените вреди, понесени от незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразното действие, с което той бил приведен в изпълнение от началника на Затвора - София в периода 12.09.2012 г. - 25.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2012 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 28 000 лева, ведно със законната лихва, искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях правилно приел, че в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения от началника на Затвора-София незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразното му действие по задържането на ищеца в наказателна килия преди да влезе в сила актът за налагане на дисциплинарно наказание, С. Методиев понесъл неимуществени вреди. Първоинстанционният съд обаче е допуснал противоречие с материалния закон, като е присъдил по-висок от справедливия размер на обезщетението. Настаняването на ищеца в наказателна килия, продължило тринадесет дни, не се е отразило съществено върху условията на живот, при които лишеният от свобода обичайно пребивава, което не сочи на проявлението на повече по вид неимуществени вреди, които са и значителни по своята интензивност. Съгласно чл. 96 ППЗИНЗС наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия. Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода. На наказаните на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Те нямат право на свиждане, на хранителна пратка, на пари за лични нужди и ползване на телефон. В разглеждания случай лишеният от свобода Методиев е бил настанен в наказателна килия заедно с друго лице. Той не е ангажирал доказателства, че за времето на престоя си в наказателната килия е имал свиждане, което не е било осъществено поради наложеното му наказание или че е бил лишен от хранителна пратка, от пари за лични нужди или от ползване на телефон за времето, през което е пребивавал в наказателната килия, което да обуслови и по-високия размер на обезщетението. Съдът е следвало да съобрази размера на обезщетението със степента на засягане на моралната сфера на ищеца, чието чувство за справедливост е било накърнено от наложеното и реално изтърпяно незаконно наказание, и да присъди обезщетение, което да съответства на понесената вреда. Поради допуснатото нарушение на материалния закон, решението следва да се отмени в обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част за разликата над сумата 450 лева до присъдения размер от 600 лева, ведно със законната лихва, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. Административният съд е постановил правилно решение в частта, в която е отхвърлил предявения от С. Методиев иск за разликата над уважения размер. Съдът е направил обоснована преценка за отсъствието на основание за обезщетяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди като депресия, липса на сън и апетит за храна, изтезание, тормоз, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство, злепоставяне пред близки и обществена среда, опетняване и оклеветяване на името му, невъзможност за полагане на доброволен труд, водещ до намаляване на срока на наложеното му наказание, както и лишаване от свиждане. Твърденията на ищеца не са подкрепени от събраните гласни доказателства, поради което първоинстанционният съд е формирал законосъобразно убеждение да отхвърли предявения иск за обезщетяване на вреди за разликата над присъдения размер. Решението в тази част не е засегнато от пороци и следва да бъде оставено в сила. Тъй като решението се отменя само в частта относно присъдения по-висок размер на обезщетението, на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд