Решение № 376 от 13.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ашлуау, гражданин на Мароко, чрез пълномощника му адв. Девенска, срещу решение 1663 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 11049/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът полицейски орган при отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и с представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 1663 от 14.03.2022г., постановено по адм. дело 11049/2021г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на И. Ашлуау, гражданин на Мароко, роден на [дата]., срещу разпореждане от 15.10.2021г. на полицейски орган при отдел Миграция СДВР, с което на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с това, че не отговаря на условията за престой или пребиваване в страната и съгласно § 1, т. 3б ДР на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) се явява незаконно пребиваващ чужденец, е разпоредено на И. Ашлуау, гражданин на Мароко, в срок до 15.11.2021г. да предприеме действия по узаконяване на пребиваването си в Република България или да изпълни наложената принудителна административна мярка (ПАМ), като И. Ашлуау е осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Административният съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват основания за отмяната му, както и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Разпореждането е издадено от компетентен полицейски орган при изпълнение на функциите му по установяване на незаконно пребиваващи чужденци на територията на СДВР. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на изискването за мотивиране на акта, изразяващо се в позоваване само на законовата разпоредба на чл. 64 ЗМВР без да е налице яснота относно фактическите основания за прилагането му. Оспореното разпореждане съдържа всички реквизити по чл. 64 ЗМВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в справка рег. 513р-94697/04.11.2021г., отразяваща проведена беседа с чужденеца, при която същият е заявил, че не желае да се завръща в страната си на произход и от издаването на заповедта, с която му е наложена ПАМ по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, до настоящия момент (повече от три години) не е предприел действия по изпълнение на наложената му ПАМ или за узаконяването си в страната. Посочената справка ведно със заповед УРИ 5392ПАМ-77/13.02.2018г. на началник сектор Миграция - СДВР, с която на лицето е наложена ПАМ по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, са представени по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, се налага извод за неоснователност на оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на фактически и правни основания за издаване на разпореждането. Неоснователни са и доводите, че разпореждането е постановено при съществени нарушения на материалния закон. От данните по делото се установява, че с влязло в сила решение УП-51/20.06.2014г. на интервюиращия орган при ДАБ е отхвърлена молбата на И. Ашлуау за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради което същият има статут на незаконно пребиваващ чужденец съобразно легалното определение, дадено в § 1, т. 3б ДР на ЗЧРБ. Установява се също така, че спрямо чужденеца има влязла в сила ПАМ връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, наложена със заповед УРИ 5392ПАМ-77/13.02.2018г. на началник сектор Миграция - СДВР, която ПАМ не е изпълнена. При това положение и в изпълнение на възложените му функции по длъжностна характеристика да осъществява контрол над незаконно пребиваващи чужденци полицейският орган е постановил разпореждане лицето да узакони престоя си или да изпълни наложената му ПАМ и да напусне пределите на Република България. Действително спрямо чужденеца има наложена и ПАМ Ежеседмично явяване на чужденец в териториална структура на МВР по местопребиваване, видно от заповед УРИ 5392ПАМ-209/04.04.2018г. на началник сектор Миграция СДВР, която ПАМ продължава да се изпълнява от него съгласно представения по делото личен картон. Но както законосъобразно е приел решаващият съд, посочената ПАМ е вид обезпечителна мярка (чл. 44б ЗЧРБ), чието основно предназначение е да се обезпечи изпълнението на наложената ПАМ за връщане в страната на произход. Обстоятелството, че чужденецът продължава да изпълнява тази обезпечителна мярка, не се отразява на законосъобразността на издаденото разпореждане, след като е безспорно установено, че И. Ашлуау е незаконно пребиваващ чужденец, който не е предприел действия да узакони престоя си или да изпълни наложената му ПАМ - връщане. Неотносимо за настоящото производство е представеното пред касационната инстанция удостоверение за сключен граждански брак от И. Ашлуау с М. Ковачева. Само по себе си сключването на граждански брак с български гражданин не узаконява престоя на чужденеца, докато не бъде проведено съответното производство по реда на ЗЧРБ. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,