Решение № 5239 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Бургас в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/, срещу Решение 137/04.06.2021г., постановено по адм. д. 202 по описа за 2021 г. на Административен съд Сливен /АС-Сливен/. С атакуваното решение, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-77-0052149 /09.03.2021 г., издадена от Началник отдел "ОД"-Бургас в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която на Тони М - 14 ЕООД е наложена ПАМ "Запечатване на търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Сливен, ул. Панайот Хитов 39 , и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС вр. чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение. Счита, че при издаването на заповедта обстойно се е мотивирал защо е наложил този срок на мярката. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Тони М - 14 ЕООД, не изразява становище. Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.02.2021 г. в 16:15 часа при извършена проверка в търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Сливен, ул. Панайот Хитов 39, стопанисван от Тони М - 14 ЕООД, е установено извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. При осъществена контролна покупка на 1045гр. портокали на обща стойност 3, 14лв., заплатени в брой, не е издаден ФКБ от монтираното в обекта фискално устройство (ФУ). Установеното нарушение се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. АА 0052149/26.02.2021г. Първоинстанционният съд е приел, че изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока касаят тежестта на извършеното нарушение, но същите са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. С обжалваното решение АС-Сливен е отменил заповедта с мотивите, че наложената ПАМ за срок от 14 дни е несъразмерна с целта на закона. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Налагане на принудителна административна мярка съгласно чл.186, ал.1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. В действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е съобразено обстоятелството, че нарушението се явява първо. Поради това определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения . Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти,т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл.22 ЗАНН. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителна административна мярка първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,