Решение № 14201 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2016 г.

Решение № 14201 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Д. - разузнавач в група "ИП" при РУ - Ц. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. (ОДМВР - Б.) срещу решение № 558/30.03.2016 г., постановено по адм. д. 2557/2015 г. по описа на Административен съд - Б. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена издадената от него заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. О. К. Г. Симидчиев оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение и писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 558/30.03.2016 г., постановено по адм. д. 2557/2015 г. по описа на АС - Б. е отменена Заповед за задържане на лице № 302зз-221/17.12.2015 г., издадена от Г. Н. Д. - разузнавач в група "ИП" при РУП - Ц., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан К. Г. С.. Административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, защото не е установено по категоричен начин, че задържаното лице е съпричастно в извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2 от Наказателния кодекс като е посочено досъдебно производство, което е водено срещу неизвестен извършител. Допълнително съдът е изложил съображения относно преценката на събраните по делото доказателства и невъзможността да бъдат свързани с конкретни относими към спора факти, които да могат да бъдат свързани по някакъв начин с наличие на данни за извършено от К. С. престъпление. Така постановеното съдебно решение е правилно. В касационната жалба са наведени доводи, че съдът е извършил неправилна преценка на приетите по делото докладна записка и сведение от задържаното лице. Настоящият касационен състав намира, че от съдържанието на тези два документа правилно АС - Б. е приел, че не се установяват каквито и да е било данни за съпричастност на К. С. в извършването на престъплението, за което е образувано досъдебното производство по повод на което е задържан за спор до 24 часа. Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител и от събраните по делото доказателства не се установяват никакви факти, които са станали повод за неговото образуване. Липсват и доказателства относно повдигнатото обвинение, което е цитирано в докладната записка, за да е възможно да бъде направена връзка между фактите по него с данни, които да са били известни на полицейските органи преди издаване на оспорената заповед. С определение от 21.03.2016 г. АС - Б. е разпределил доказателствената тежест в процеса и е дал указания на административния орган, че в негова тежест е установяването на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Въпреки дадените указания такива доказателства не са представени, поради което правилно съдът е приел за установено, че липсва фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка - задържане за срок от 24 часа. При събиране на доказателствата съдът не е допуснал процесуални нарушения, поради което несъбирането на неангажирани не е по вина на решаващия съд и не представлява касационно основание за отмяна. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на К. С. са били налице достатъчно данни, че той с поведението си е осъществил състав на НК е неоснователен, доколкото и към настоящия момент липсват по делото такива доказателства, включително липсват доказателства и относно привличането му като обвиняем и на какви фактически основания е извършено, респективно доколко те са били известни на полицейските органи при задържането на лицето. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния закон, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил разноски, а тези пред първата инстанция са му присъдени, поради което независимо от направеното искане и изхода на спора, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение