Решение № 6574 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение 4213/08.04.2024 г. постановено по адм. д. 1681/2023 г. по описа Върховния административен съд е отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение 11881/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 3761/2022 г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на касационния съд. С решението, отменено по реда на извънинстанционния контрол, е отменено решение 6745/17.11.2021 г. постановено по адм. дело 1089/2020 г. на Административния съд София-град, с което са отхвърлени предявените искове и вместо това е постановено решение по съществото на спора, с което БНБ е осъдена да заплати на А. В. Х. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 111 600 лв. и 677 000 евро (с левова равностойност 1 324 096,91 лв.), ведно със законната лихва, считано от 21.06.2014 г. до подаване на исковата молба 13.06.2019 г., а именно в размер на 725 945,36 лв., както и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба 13.06.2019 г. до окончателното изплащане, върху сумите 111 600 лв. и 677 000 евро (с левова равностойност 1 324 096,91 лв.). Със същото решение е отменено определение 551/24.01.2022 г., постановено по адм. дело 1089/2020 г. на Административния съд София-град и е оставено без уважение искането на БНБ за заплащане на разноски по делото. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на сумата от 5 230 лева. За да отмени влязлото в сила решение и да върна на друг състав на същия съд, петчленният състав на Върховния административен съд е приел, че с исканията са представени новосъздадени документи, които удостоверяват обстоятелства, съществували в хода на делото. Съставът е приел, че съдържащата се в документите информация е от съществено значение за правилното разрешаване на спора, но обстоятелствата в тях не са били установени и взети предвид при постановяване на решението. ВАС е посочил, че с представеното в производството по отмяна, писмо на Х. Д. директор Оперативни дейности в КТБ (в несъстоятелност) от 23.12.22г. се удостоверяват банкови операции, свързани с процесните платежни нареждания, както и че гарантираният размер на влоговете на ищеца е прехвърлен към ФГВБ за изплащане на 06.11.2014г., а така също, че на 06.11.2014г. е осчетоводена цесия с цесионер АГРО-ЖАООД за 650 000 евро. В допълнение съдът е отбелязал, че с писмото на председателя на УС на ФГВБ от 23.12.22г. се удостоверява обстоятелството, че размерът на гаранцията, подлежаща на изплащане от фонда на ищеца, е 192 932,80 лева, с която сума ищецът се е разпоредил лично на 04.12.2014г. в обслужващата банка ПИБ АД-клон София. (обстоятелство, за което не се спори в хода на производствата). Посочил е, че приетите заключения (по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи) по делото пред административния съд не коментират и въпроса относно изплатения гарантиран размер на ищеца от ФГВБ за банковите му депозити в КТБ. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че в заключенията не се съдържа информация има ли Х. вземане към КТБ в претендирания като обезщетение размер, съществува ли това вземане в патримониума на ищеца, налице ли е разпореждане от страна на ищеца с вземане към КТБ в полза на трето лице, включен ли е или не ищецът с прието вземане в Списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър. В тази връзка петчленният състав е обърнал внимание на доказателствената тежест в процеса по ЗОДОВ, а именно, че тя лежи върху ищеца, доколкото твърдените от него положителни факти в исковата молба са оспорени от ответника. Предмет на контрол пред настоящата касационна инстанция е решение 6745/17.11.2021 г., постановено по адм. дело 1089/2020 г. по описа на Административен съд София-град, срещу което е подадена касационна жалба от А. В. Х., както и определение 551/24.01.2022 г. постановено по адм. дело 1089/2020 г. по описа на Административен съд София-град, против което са подадени две частни жалби от А. В. Х. и от Българска народна банка, с което са отхвърлени исканията на двете страни за изменение на решението в частта на разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за наличие на всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Моли, решението да бъде отменено, а искът уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Българска народна банка оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Частните жалби срещу определение 551/24.01.2022 г. постановено по адм. дело 1089/2020 г. по описа на Административен съд София-град са насочени в частите, с които са отхвърлени исканията за изменение на решението в частта на разноските. Ответникът по частната жалба на А. В. Х. - Българска народна банка, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли за оставяне в сила на определението в съответната част. Ответникът по частната жалба на Българска народна банка - А. В. Х. не изразява становище по основателността й. Настоящият касационен състав намира, че чрез представените с молбата през петчленния състав на ВАС писмени доказателства се цели установяване на нови фактически установявания, за което има изрична забрана предвидена в чл. 220 АПК. С оглед възприетото от петчленния състав на ВАС и предвид забраната в касационното производство съдът да установява нови фактически обстоятелства, ще следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане и съобразно указанията, дадени от петчленния състав на ВАС в производството по чл. 239 АПК, съдът следва да обсъди съвкупно доказателствата по делото, включително представените и описани по-горе нови писмени доказателства, с които според същия състав се установява ново обстоятелство. Обсъждането на новите доказателства само от касационната инстанция би лишила страните от възможността от една инстанция при тяхната преценка. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, и тъй като с представените пред Върховния административен съд нови писмени доказателства страната - жалбоподател пред първоинстанционния съд, се стреми да докаже своите твърдения, трябва да бъде осигурена възможност на страните да упражнят правото си на защита и да изразят съответни доводи и съображения в двуинстанционно производство. Предвид изложеното следва обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на горните указания. Предвид отмяната на решението следва да бъде отменено и определение 551/24.01.2022 г. постановено по адм. дело 1089/2020 г. по описа на Административен съд София-град по реда на чл. 248 ГПК. Въпросът относно възлагането на разноските за настоящото производство следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение