Решение № 7503 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2017 г.

Решение № 7503 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Х., гр. С. Загора, против решение № 328/14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 431/2016 г. по описа на Административен съд С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. А. Х. против заповед № 10-00-1817/29.08.2016 г. на кмета на О. С. З., с която е разпоредено премахването на незаконен стоеж "Едноетажна масивна жилищна сграда № 19", находящ се в ПИ 68850.303.808 по КК на гр. С. Загора, м. "Халваджи бунар". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С обжалваната заповед на кмета, на основание чл. 225а вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на процесния незаконен строеж - 5-та категория. Строежът представлява едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 77 кв. м., изградена в земеделски имот, общинска собственост, чието предназначение не е променено, както и при липсата на издадени строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За имота не е одобрен ПУП, което препятства възможността да се провери неговата допустимост и съответствие с параметрите на предвидената устройствена зона. По заявление на жалбоподателката Е. Х. - настоящ касатор, строежът е извършен от нея и сина й за времето от 2003 г. до 2006 г. Отчитайки периода на строителството, правилно съдът е приел неприложимост на разпоредбата на § 127 от ЗУТ за третиране на строежа като "търпим", след като същият е изпълнен по време на действието на ЗУТ. Неоснователни са касационните възражения, явяващи се повторение на изложените пред първоинстанционния съд, който обосновано ги е отхвърлил поради несъстоятелността им. Противно на изложените твърдения, съдебното решение съдържа в необходимия обем фактически и правни съображения, с оглед изискването на чл. 172а от АПК, основаващи се на установената фактическа обстановка. Правилно е прието, че посоченият в заповедта неизвестен извършител като неин адресат не се определя за съществен недостатък, който да обуславя нейната отмяна. Това е така, защото обстоятелствата относно собствеността върху строежа и неговия извършител са ирелевантни за законността му, а имат значение само за разпределяне на разноските за премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав