Решение № 7818 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2008 г.

Решение № 7818 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борислав Валентинов Стойков от гр. София, против решение № 788/31.07.2008 г., постановено по адм. дело № 730/2008 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, 17-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 90/29.07.2008 г. за полицейско задържане, издадена от инспектор III степен, категория Г - полицейски орган при 06 РПУ - Столична дирекция "Полиция". Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което обжалваната в първоинстанционното производство заповед да бъде отменена. Ответната страна не изразява становище по съществото на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна участвала в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С оспорената пред Административен съд - София-град заповед № 90/29.07.2008 г. е заповядано задържането на лицето Борислав Валентинов Стойков за срок до 24 часа в 06 РПУ при СДВР, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на посочено правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът обосновано е приел, че при проверката по преписка № ЗМ 4304/2007 г., образувана по заявление от Петър Дерменджиев за осъществен на 30.12.2007 г. грабеж, са събрани данни за вероятното участие на Борислав Стойков в извършеното на посочената дата престъпление, което е наложило довеждането му в 06 РПУ - СДП за даване на обяснения във връзка с приложените в по преписката доказателства. Като е взел предвид, че заповедта съдържа конкретизация на хипотезата по чл. 63, ал. 1 ЗМВР, при условията на която е постановено задържането и посочване на вида на престъплението, данни за извършването на което и обосноваващи предположение за участието на жалбоподателя са налице към момента на издаване на заповедта видно от приложените по делото доказателства, административният съд е направил правилен извод за законосъобразността на оспорения административен акт. При постановяване на решението, противно на наведените от касационния жалбоподател доводи, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Във връзка с наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че не намира правно основание твърдението, че за издаване на заповед при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление. Цитираната правна норма предполага установяването само на данни в този смисъл, каквито несъмнено са били налице към момента на издаване на заповедта. Предвид изложеното следва да се приеме, че не се установяват релевираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение