Решение № 10359 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3307/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности - гр. Варна към Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт С. Стоянова, срещу Решение 6 от 12.02.2021 г., постановено по адм. дело 594/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Русе, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 275-ФК от 16.09.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Варна към Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и НАП е осъдена да заплати на Професионален домоуправител Русе ЕООД разноски в размер на 550,00 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност. Изразява се убеждение, че при издаване на процесната заповед административният орган се е мотивирал относно продължителността на срока, като при определянето му е съобразил както тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, така и вида и характера на извършваната от дружеството. Иска се отмяната на решението на АС - Русе, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Професионален домоуправител Русе ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И. Илиев, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Русе, както и да присъди разноски за касационното производство съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС - Русе е отменил ЗПАМ 275-ФК от 16.09.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Професионален домоуправител Русе ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект офис, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. Муткурова 40, стопанисван от Професионален домоуправител Русе ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма, но при допуснато противоречие на материалния закон и при несъответствие с целите му. На първо място, въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) 0383761 от 15.09.2020 г., АС Русе е приел за безспорно установено, че на 15.09.2020 г. при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - офис, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. Муткурова 40, стопанисван от Професионален домоуправител Русе ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че по издадена от Професионален домоуправител Русе" ЕООД квитанция 3230 от 15.09.2020 г. на етажна собственост с адрес гр. Русе, бл. В. Пискова, вх. В, ет. 7 за сумата от 84,00 лева, платена в брой, дружеството не е издало фискална касова бележка (ФКБ) при заплащане на сумата в брой от наличното в обекта монтирано и работещо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Констатираните с проверката обстоятелствата се потвърждават от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за периода от дата 13.05.2020 г., 23,17 ч. до дата 16.05.2020 г. 10,00 ч. и са отразени в протокол за извършена проверка серия АА 0383761/15.09.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Според първоинстанционният съд, обаче, определеният от административният орган срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, не отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Обосновал е извод, че в конкретния случай, са изложени съображения за определената продължителност, при определянето на срока на правното действие на мярката, но органът не е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на търговеца, доколкото при проверката не са установени други нарушения, дружеството има налично в офиса инсталирано и работещо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, а основното съображение на административния орган за продължителността на мярката е с оглед недопускане на други подобни нарушения от търговеца. Изложени са мотиви, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В конкретния случай съдът е установил, че Професионален домоуправител Русе" ЕООД не е изпълнило задължението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неправилно, обаче, АС - Русе е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон и неговите цели. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел Оперативни дейности гр. Варна, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. На следващо място - противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата касационна инстанция приема, че при определяне продължителността на срока на мярката е съобразен и принципът на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, като при 30-дневен максимален срок правилно е определен 14-дневен срок на мярката, съответстващ на тежестта на нарушението, вида на извършваната дейност, осъществяване на дейността от страна на дружеството в голям брой сгради в режим на етажна собственост, наличието на непогасени публични задължения към НАП към 16.09.2020 г., както и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съобразно е и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, доколкото при проверката не са установени други нарушения на фискалната дисциплина от страна на проверяваното дружеството. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Професионален домоуправител Русе ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка 275-ФК от 16.09.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Варна към Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация Професионален домоуправител Русе ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП гр. София разноски за за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,