Решение № 3710 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2021 г.

Решение № 3710 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Г. от гр. Русе срещу Решение № 56 от 14.12.2020 г., постановено по адм. д. № 559/2020 г. по описа на Административен съд – Русе. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Бюро по труда"- Русе, чрез гл. юрисконсулт В. Р., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното Решение № 56 от 14.12.2020 г., постановено по адм. д. № 559/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, е отхвърлена жалбата на А. Г. против решение от 14.09.2020 г., издадено от директора на Дирекция "бюро по труда"- Русе, с което, предвид констатирани фактически обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 8 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗН3/, е прекратена регистрацията на жалбоподателя в Дирекция "Бюро по труда"- Русе с рег. № 10087718/26.05.2020 г., считано от 26.05.2020 г. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички необходими реквизити в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото административният орган е събрал въз основа на задълженията си по чл. 34-35 от АПК всички допустими от закона, относими към предмета на административното производство и необходими за разкриване на релевантните факти, доказателства. Прекратяването на регистрацията е постановено поради липсата на предпоставките за регистрация на А. Г. като безработно лице към дата 26.05.2020 г. до 31.05.2020 г., поради което и съдът е преценил, че не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК- противоречие с материалноправни разпоредби. Касационната инстанция намира тези изводи на първоинстанционния съд за правилни и напълно кореспондиращи със съдържанието на административния акт и събраните доказателства. В решение от 14.09.2020 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда"- гр. Русе, макар и лаконично, е посочено, че регистрацията на А. Г. се прекратява, тъй като лицето декларира неверни данни при регистрацията си в териториалното поделение на Агенцията по заетостта– на основание Решение № 16 от 08.09.2020 г. на Дирекция "РСЗ"- Русе и писмо, изх. № Ц 1019-17-1752#1/3.08.2020 г. на ТП, А. Г. е осигурен до 31.05.2020 г. вкл, потвърдено от преносим документ U1 от компетентната институция на Република Малта, с потвърден период на осигурена заетост от 2.05.2016 г. до 31.05.2020 г. Като правно основание е посочена нормата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ. Последната (обн. в ДВ, бр. 101 от 2015 г.) разпорежда прекратяване регистрацията на безработните лица и в случаите, когато декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. В посочения случай, тъй като лицето е осигурено за посочения период, каквото фактическо основание е било прието от административния орган, то са налице предпоставките на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ. Дори хипотетично да бъде прието, че жалбоподателят не е бил наясно относно фактическите и правните основания за прекратяване на регистрацията му като безработно лице, предвид лаконичните мотиви, то с Решение № 16 от 8.09.2020 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта"- гр. Русе, причините за прекратяване на регистрацията са му били изяснени. В Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило своето значение и приложение в съдебната практика, се приема: "Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред". Правилно съдът е съобразил, че от данните по административната преписка се установява, че преди оспорения административен акт е било проведено производство по възобновяване по чл. 103, вр. с чл. 102 от АПК, като издаденото Решение № 16 от 8.09.2020 г. не е било оспорено от А. Г. и представлява влязъл в сила административен акт. В цитираното решение, което е връчено на жалбоподателя, са обективирани всички релевантни данни относно осигуряването на лицето и най-вече периода, видно от преносим документ U1 от компетентната институция на Република Малта. След това решение административното производство е възобновено при условията на чл. 103, ал. 4 АПК и е издадено процесното решение на директора на Дирекция "Бюро по труда"- гр. Русе. При възобновяване на административното производство по повод регистрацията пред ДБТ - Русе от 26.05.2020 г., от лицето са изискани и получени на 5.08.2020 г. устни обяснения за периода на осигурената заетост към момента на регистрацията му, същият е представил пред Д "БТ" – Русе и писмо за прекратяване на трудов договор на английски език. Както правилно е посочил съдът, от съдържанието на писмото /с превод от английски език/ не става ясно до кого е адресирано и кой трудов договор се прекратява, поради което и коректен е изводът, че представените писмени доказателства, ведно с представен трудов договор на лицето с "Crystal River Cruises Manning"/ без превод от английски", с изключение на чл. 19/, несъдържащ подписи и изписано име на едната страна по договора, не оборват данните, съдържащи се също в представен от Г. преносим документ U1, издаден от компетентната институция на РМалта с потвърден период на осигурена заетост за времето от 2.05.2016 г. до 31.05.2020 г., включително. При това фактическо положение към датата 26.05.2020 г., когато е регистриран, заявителят не е доказал, че е бил "безработен" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта, т. е. да е лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи. Съгласно чл. 103, ал. 4 АПК, ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на Глава пета АПК именувана "Издаване на административни актове". Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК, страните оказват съдействие на органа при събиране на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В съдебната фаза жалбоподателят е представил посочените по- горе документи, но те не опровергават крайния извод на административния орган, а жалбоподателят не е доказал при условията на пълно насрещно доказване, че по отношение на него не е била налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ и чл. 16, ал. 2 от ППЗНЗ, а именно, че към датата на регистрация- 26.05.2020 г. той не е бил с осигурена заетост от работодател в Р Малта – друга държава-членка на Европейския съюз. А. Г. не е опровергал наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 8 ЗНЗ, а именно че при регистрацията си е декларирал неверни данни относно статуса си на безработно лице, което води до прекратяване на регистрацията му при условията на тази правна норма. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение