Решение № 1253 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2017 г.

Решение № 1253 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община М. срещу решение № 467 от 21 декември 2016 г., постановено по адм. д. № 579/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена негова заповед № РД. 08-66/5 август 2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Ц. Н. Първанов не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по съществено е основателна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Ц. Н. П. срещу заповед № РД. 08-66/05 август 2016 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Обор № 3 към кравеферма за около 20 бр. крави", находящ се в УПИ ХIV-485 в кв. 42 по плана на с. К., община М. Съдът е приел, че наредения за премахване строеж е незаконен, тъй като е изграден без необходимите за това строителни книжа, но е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Поради това съдът е отменил оспорената пред него заповед. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1980 г. е извършено строителството на полумасивна постройка с размери в план 8,50/4,00 м и височина около 3,50 м до кота било. Не е спорен и въпроса относно това, че сградата е разположена на около 4,00 м от страничната регулационна линия с УПИ ХV и пресича регулационната линия между УПИ ХIV и УПИ ХIII. От заключението на вещото лице е установено, че действащия регулационен план на с. К. е одобрен през 1956 г. и по отношение на посочените урегулирани поземлени имоти не са извършвани промени. Единственият спорен въпрос по делото е този относно търпимостта на установения незаконен строеж. При тези данни изводът на административния съд, че наредения за премахване строеж е незаконен съгласно определението на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Другият извод на съда - че този строеж представлява търпим такъв, е незаконосъобразен. Този извод е направен въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза, прието безрезервно от съда. Действително, заключението не е оспорено от страните по делото, но това обстоятелство не е пречка съдът да прецени неговата правилност предвид изискванията за законосъобразност. Изграждането на процесния строеж от допълващото застрояване върху регулационната линия - обратно на приетото от административния съд, не е допустимо нито съгласно правилата и нормативите на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) и Правилника за прилагането му (отм.), действали по време на изграждането му, нито съгласно сега действащия Закон за устройство на територията. Доколкото това съответствие е една от кумулативно предвидените в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предпоставки за търпимост на строежите, то в случая цитираната разпоредба е неприложима, което прави процесния незаконен строеж нетърпим и съответно - подлежащ на премахване. В тази връзка не може да бъде възприето становището на вещото лице, че след като след като незаконният строеж е разположен в рамките на един имот, който според него е собственост на Ц. П., то няма пречка да бъде изменена регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота - ХIV и ХV, което очевидна е повлияло решението на административния съд. Преди всичко по делото не са представени доказателства, че Ц. П. е собственик на имота, разделен с действащия регулационен план на три урегулирани поземлени имота. Представеният от Първанов нотариален акт го легитимира като собственик само на УПИ ХIV. Освен това, дори и Ц. П. да беше собственик на съседния УПИ ХIII, то предлаганото от вещото лице изменение на регулационния план не е допустимо предвид нормата на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, забраняваща изменението на влезли в сила подробни устройствени планове с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. С оглед горното оспореното решение на Административен съд В. като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което подадената срещу законосъобразната заповед на кмета на община М. жалба ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,