Решение № 15335 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2020 г.

Решение № 15335 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", против решение № 31 от 10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 276/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което иска неговата отмяна. Ответната страна – Ц. Генов, чрез адвокат Лалова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС – Ловеч е образувано по предявен иск от Ц. Генов, срещу Агенция "Митници", с който се претендира обезщетение в размер на 600 лева, представляващо заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 679/2018 г. по описа на РС – Петрич и по к. н. х. д. № 181/2019 г. по описа на АС – Благоевград. С обжалваното решение Административният съд – Ловеч е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Ц. Генов сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 23/29.06.2018 г., издадено от началника на митница Югозападна, с правоприемник Териториална дирекция Югозападна. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатени в хода на обжалването му адвокатски възнаграждения в общ размер на 600 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатските възнаграждения представляват имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено Наказателно постановление № 23/29.06.2018 г., издадено от началника на митница Югозападна, с правоприемник Териториална дирекция Югозападна. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 23/29.06.2018 г., издадено от началника на митница Югозападна, с правоприемник Териториална дирекция Югозападна на Ц. Генов е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за извършено нарушение на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от същия закон. НП е обжалвано пред Районен съд – Петрич, който го отменил с решение № 679/31.12.2018 г., постановено по НАХД № 679/2018 г. В съдебното производство Ц. Генов е представлявано от адв. Лалова, на която съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г., е заплатена сумата от 300 лв. за процесуалното представителство по делото. Плащането е извършено в брой. Решението на районния съд е било обжалвано пред АС – Благоевград, като с решение № 1025 от 17.05.2019 г., постановено по к. адм. д. № 181/2019 г., е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция Ц. Генов е бил представляван от адв. Лалова, като за това й е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2018 г. Плащането е извършено в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума в общ размер на 600 лева като заплатени адвокатски възнаграждения са доказани. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред съответните съдебни инстанции във връзка с оспорването на Наказателно постановление № 23/29.06.2018 г., издадено от началника на митница Югозападна, с правоприемник Териториална дирекция Югозападна. Адвокатските възнаграждения са дължими и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателните постановления следва да се приемат като пряка и непосредствена последица от засягащите правната му сфера административни актове. Правилно административният съд е квалифицирал заплатените от Ц. Генов адвокатски възнаграждения за процесуална защита в съответните съдебни производства по обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление № 23/29.06.2018 г., издадено от началника на митница Югозападна, с правоприемник Териториална дирекция Югозападна, ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в общ размер на 600 лева за адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 350 лева за настоящата съдебна инстанция, съгласно приложения договор за правна помощ от 2.04.2020 г., изплатени изцяло в брой и съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК, което не се явява прекомерно по смисъла на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,