Решение № 5328 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2016 г.

Решение № 5328 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., против решение № 149 от 12.07.2016 г. по адм. дело № 83 по описа за 2016 г. на Административен съд - К., с което е отменено решение № 2153-09-8/18.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане № 5508232864/13.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. К., а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 70 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Е. И. П. от гр. Д. е оспорил касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - К. е решение № 2153-09-8 от 18.02.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К. и потвърденото с него разпореждане № 5508232864 от 13.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Е. И. П. е отказано изменение на размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно изложените мотиви лицето не е представило заверена осигурителна книжка за периода 2001 г. - 2005 г., поради което не може да бъде определен индивидуален коефициент и пенсията се изплаща в минималния за страната размер. С постановеното решение Административен съд - К. е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на материалния закон. С влязло в сила решение № 97 от 4.05.2016 г. на Кюстендилския административен съд, постановено по адм. д. № 35/2016 г., е прието, че отказът за заверка на осигурителната книжка за периода 1.01.2001 г. - 30.06.2005 г. поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски е законосъобразен. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС пенсионният орган следва да издаде разпореждане въз основа на представените редовни документи. В пенсионната преписка са налични достатъчни по обем и редовни документи за определяне на действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70 от КСО. Съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което при изключване на осигурителния стаж и доход за периода 1.01.2001 г. - 30.06.2005 г. пенсията е в определим размер от 737.18 лв. при общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд 46 г 00 м 20 д, индивидуален коефициент 2.056 и средномесечен осигурителен доход за страната 707.48 лв. Липсата на надлежни документи, установяващи осигурителен стаж и доход за даден период, не са пречка за отпускане на пенсията в размера, който се следва въз основа на редовните документи. В противен случай лицето би било лишено от правото на индивидуален коефициент в съответствие с осигурителния му доход след 1997 г. и получаване на пенсия в размер, съответстващ на реалния му принос към държавното обществено осигуряване. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. С чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО е предвидено, че за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният стаж и размерът на осигурителния доход за пенсиониране се установяват от представените редовни документи. Периодът 2001 г. - 2005 г., за който самоосигуряващото се лице не е внесло осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответника по касация следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните документи. Продължителността на придобития осигурителен стаж и размерът на осигурителния доход са установени, поради което не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на пенсията в действителния й размер. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не са се снабдили с необходимите документи за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - К. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,