Решение № 4382 от 10.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2021 г.

Решение № 4382 от 10.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2021 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 4094 от 22.06.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1979/2021 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като необоснован и поради нарушение на материалния закон. Излага конкретни доводи в жалбата, както и в становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. Кирилова, претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Бент ойл" АД гр. София, чрез адв. Б. Евстатиев, процесуален пълномощник, в писмен отговор и становище по съществото на спора оспорва основателността на жалбата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С910-0082559/03.02.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Бент ойл" АД гр. София е наложена ПАМ - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект – бензиностанция "Бент ойл", находяща се в гр. Костинброд, бул. "Ломско шосе" у 6-ти километър, както и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, както и чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006 г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: При извършена проверка на 20.01.2021 г. в горепосочения търговски обект органите по приходите са констатирали, че на 07.11.2020 г. е налице разминаване между качените чрез клавиатура данни за получено гориво пропан- бутан – 4000 литра, съответстващи на 2180кг по АДД от 07.11.2020 г., с показателите за количеството гориво, постъпило в резервоара, по данни на нивомерната система към ЕСФП - за 2 968, 70 литра. Административният орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006 г., нарушена е разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС е наложена процесната ПАМ. В хода на съдебното производство е установено, че в търговския обект е въведена в експлоатация електронна система с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, функционира и нивомер, свързан директно с електронната система на НАП. Прието е заключение на СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице на 07.11.2021 г. от доставчика са доставени 4000 литра пропан-бутан, но нивомерната система е подала към НАП данни за доставено гориво в размер на 2968, 7 литра поради техническа неизправност на измервателната сонда. Издаден е от дружеството на същия ден АДД № 5654104/07.11.2020 г. за доставка на 2180кг, съответстващи на 4000 литра, както и са подадени към НАП, чрез ЕСПФ на бензиностанцията, коректни данни за получено гориво в размер на 2180кг /4000 литра/. При така събраните доказателства и предвид данни за предприети действия за сервиз - проверка и отстраняване на техническия проблем, констатиран при проверката на 20.01.2020 г., първоинстанционният съд е приел, че липсва неизпълнение на законовото задължение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС като се касае за възникнал технически проблем с отчитането на нивомерната система на резервоара, за който проверяваното дружество не е отговорно. При неустановеност на недобросъвестно поведение на търговеца и липсата на вреди за фиска с оглед паралелното изпращане на данни от ЕСФП, решаващият състав е достигнал до извода, че обжалваният акт е материално незаконосъобразен и необоснован, поради което следва да се отмени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, касационният съд като оставя в сила решението на АССГ, препраща към мотивите му. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, както и чл. 3, ал. 3 Наредба № Н-18/2006 г., според който всяко лице е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства не се установява търговецът недобросъвестно да не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, с оглед на което отменяйки същата, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и на ответника по касация, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени разноски в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение