Решение № 7827 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област София, чрез гл. юрк. Н. Бачева против решение 2238 от 21.01.2025 г. постановено по адм. дело 11006/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед ДС-15-6/24.10.2023 г. на областния управител на област София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост и недопустимост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът Б. К. Л., чрез пълномощника си адв. А. Атанасов изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира следното: Касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е обявил нищожността на заповед ДС-15-6/24.10.2023 г. на областния управител на област София, с която е отменена заповед ДС-15-4 от 20.06.2022г. на областния управител на област София, с която е наредено да се продаде на Б. К. Л. правото на собственост върху 25% идеални части от имот - частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.403.189, с площ от 471 кв. м., за сумата от 42 119, 13 лева. без ДДС, съответно сумата в размер на 50 542, 95 лева с ДДС, представляваща цената на 25 % идеални части от гореописания имот. Заповедта била издадена въз основа на оценка, изготвена от "МАРК-ФРП Консулт" ЕООД. Определената продажна цена, заедно с дължимите данъци, такси и разноски са заплатени от Б. К. Л. на 21.06.2022 г. В обжалваната в настоящото производство заповед се сочи, че същата е издадена на основание чл.31, ал.1, т. 3 и т.4 от Закона за администрацията във връзка с чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на областните администрации и след запознаване с материалите по административна преписка с рег. ОА23-10698 от 10.08.2021г. по заявление на Б. К. Л. и пазарни оценки, изготвени от ЕВРОЕКСПЕРТИ ЕООД на 22.01.2016г. и от Консултантска къща АМРИТА ООД на 22.08.2023г., както и преписка с рег. 94РР/55 от 2010г. образувано по заявление на Р. Б. Л. (майка на Б. К. Л. съобразно удостоверение за наследници- л.142 от делото). За да постанови този резултат, съдът е установил, че обжалваната заповед е мотивирана с обстоятелството, че по преписка с рег. 94/55/10 от 2010 на Областна администрация на област София по молба от Р. Б. Л. за закупуване на 25% идеални части от процесния имот, на 22.01.2016 г. от "Евроексперти" ЕООД е определена пазарна стойност на идеалните части в размер на 143 320 лв. без ДДС. Съгласно пазарната оценка, изготвена от инж. М. Грозданов през м. май 2016 г. пазарната стойност на процесните 25% идеални части е 126 840 лв. Ето защо след издаването на заповедта за продажба на имота на 20.06.2022 г., областният управител е възложил изготвянето на нова пазарна оценка на "Амрита" ООД, съгласно която към датата на изготвяне на оценката пазарната стойност на 25% идеални части от имота е 751 400 лв., а към 22.06.2022 г. същата е била 637 000 лв. По делото е била назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза, съобразно която пазарната стойност към м. май-юни 2022г. на 25% идеални части от имота е 72 429 лв. За да приеме, че оспорената заповед е нищожна, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от некомпетентен орган, доколкото посочените в нея правни основания не обуславят материалната компетентност на областния управител да отмени свой влязъл в сила административен акт. При преценката на материалната компетентност на органа да отмени своя влязла в сила заповед съдът е направил цялостна преценка и на изложените в нея фактически основания и е преценил относимостта им към хипотезите по чл.99 АПК и чл.91 от АПК. Съдът е приел, че изготвянето на нова пазарна оценка, която е определила по-висока пазарна цена на продавания имот, послужила за мотивиране на обжалваната заповед, не представлява обстоятелство или писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т.2 АПК, а е самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне административния орган при изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания от областта на науката, техниката, медицината, практиката и пр. Съдът е преценил, че в заповедта не се сочат конкретни обстоятелства и писмени доказателства, относими към останалите основания на чл. 99 АПК. Прието е, че оспорената заповед от 24.10.2023 г. е издадена извън сроковете по чл. 102 от АПК, в който областния управител е могъл да упражни правомощието си по чл. 99 АПК. Обсъдена е неприложимостта и на хипотезата на чл.91, ал.1 от АПК. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора относно недопустимостта на първоинстанционното производство с оглед липсата на правен интерес от подаване на жалба срещу заповед ДС-15-6/24.10.2023 г. на областния управител на област София, с която е отменена заповед ДС-15-4 от 20.06.2022г. Наличието на правен интерес от оспорването е задължителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на жалба, за която съдът следи служебно. В конкретния случай, с отменената заповед ДС-15-4 от 20.06.2022г. е било наредено да се продаде на Б. К. Л. правото на собственост върху 25 % идеални части от държавна собственост, представляващ идентификатор 68134.403.189. Ето защо с отмяната на с тази заповед се засяга придобитото на нейна основа право на собственост на жалбоподателя, което обуславя и правния интерес от оспорването й. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение. Съобразно изложеното и събраните по делото доказателства е правилен извода на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. В съдебната практика се споделя и разбирането, че нищожен е този административен акт, на който липсва основен, съществен елемент, за да има волеизявлението властнически характер. Решаващи за валидността на един административен акт са въпросите, свързани с компетентността на органа и формирането на волята му. Компетентността по материя, място и време на административния орган се свързва с функциите по управление в пределите на правомощията, които той има. Ако такъв акт нарушава изискванията на закона от гледна точка на компетентността на органа, който се сочи за негов издател, то актът ще е нищожен и от него няма да се породят целените правни последици. За да направи извод за наличието на основанието по чл.146, т.1 от АПК, съдът е съобразил не само посоченото в заповедта правно основание, но и изложените в нея факти, послужили като основание за издаването й. Съдът е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства всъщност сочат на правното основание по чл.99, т.2 от АПК- изготвената нова пазарна оценка за процесния имот, както и пазарната оценка на част от същия, направена в друго производство, е възприета от административния орган като ново обстоятелство от съществено значение за издаването й. Според разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, производството може да бъде възобновено, ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Съгласно цитираната норма, в тази хипотеза влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а когато актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Според константната съдебна практика, под "нови обстоятелства от съществено значение" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са били част от установените факти при издаването на акта, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Писмените доказателства като основание за отмяна може да са новооткрити, но да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В този смисъл това са писмени доказателства, установяващи факти, които са съществували до момента на издаването на административния акт, но не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа. В конкретния случай нито пазарната оценка на част от процесния имот, направена по друго административно производство, нито изготвената нова пазарна оценка, представляват "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че експертната оценка по съществото си не представлява обстоятелство или писмено доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК. Освен това обосновано и правилно съдът е приел, че в случая сроковете по чл.102 от АПК са изтекли. Ето защо напълно съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган може да измени или отмени свой влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, само при наличието на изброените в чл.99 предпоставки, а компетентността му да стори това е времево ограничена от преклузивните срокове, установени в чл.102 от АПК. След като тези срокове са изтекли, административният орган не е разполагал с правомощието по чл.99 от АПК и оспорената заповед е постановена при липса на компетентност. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а касационната жалба оставена без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените пред настоящата инстанция разноски, заявени от ответника по касационната жалба, които съобразно представен списък по делото възлизат на сумата от 2400,00 /две хиляди и четиристотин /лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение