Решение № 5627 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 77/2016 г.

Решение № 5627 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 77/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Е. Б., в качеството му на процесуален представител на А. А. Б., управител на "Ей би груп" ЕООД, срещу решение № 6780 от 6.11.2015 г. по адм. дело № 5499 по описа за 2015 г. на административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу оспорения от него ревизионен акт. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Изложените аргументи в касационната жалба са конкретизирани в изпълнение на дадени от съда указания, но и те отново по съдържанието си са общи. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт И. И. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - С. град е бил ревизионен акт № Р-2202-1402480-091-01 от 12.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 549 от 16.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагане на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди м. 03, м. 06, м. 07 и м. 08.2012 г., като е определено задължение за данък върху добавената стойност и е начислена лихва за забава. Прието е, че е налице незаконосъобразно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 783.33 лв. За данъчни периоди м. 03 и м. 08.2012 г. е прието, че декларираните от ревизирания субект резултати за периодите са правилно определени, но е начислена лихва за забава по повод промяна на процедурата за приспадане по чл. 92, ал. 1 ЗДДС. Административният орган е счел, че това е налице по повод три броя фактури, издадени от "Арбитраж и КО" ЕООД, с предмет на доставките "СМР", съгласно анекс № 1 към договор за лизинг № 12012012 от 12.01.2012 г. Ревизионното производство е повторно след отменително решение № 1753 от 14.10.2013 г., с което е отменен ревизионен акт от 12.07.2013 г., т. е. след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (изм., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г.). По делото не е бил спорен фактът, че доставките, по повод на които не е признато законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, са по повод сключен договор за лизинг № 12012012 от 12.01.2012 г., допълнително споразумение и анекси към него, между "Арбитраж и КО" ЕООД и ревизираното дружество "Ей би груп" ЕООД, като на последното в качеството на лизингополучател е предоставен недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда със степен на завършеност "груб строеж". Административният орган е приел, че този договор носи характеристиките на договор за финансов лизинг, същият е породил правни последици и правилно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. По повод на договор за сътрудничество от 28.07.2010 г. между "Холидейс проджект" ЕООД, "Ей би строй" ЕООД и ревизираното дружество "Ей би груп" ЕООД, в качеството им на изпълнители и "Арбитраж и КО" ЕООД, в качеството на възложител, е следвало да бъдат извършени строително-монтажни и довършителни работи в посочения недвижим имот, предмет на договора от 12.01.2012 г. Административният орган е приел, че правото на данъчен кредит по трите броя фактури, издадени от "Арбитраж и КО" ЕООД е незаконосъобразно упражнено, понеже те не материализират действително, реално осъществени стопански операции. Административният съд - С. град е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. За да се обоснове, съдът е приел, че не се доказва по категоричен и безсъмнен начин реалното осъществяване на доставките, понеже не са ангажирани доказателства от ревизирания субект. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се констатирани твърдяните нарушения на административния съд. Съдът е отграничил основния спорен момент, а именно този дали е осъществено законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит по доставки с предмет "СМР и довършителни работи", т. е. по повод на доставки на услуги. Съдът е посочил правилно и кой е носителят на доказателствената тежест, а именно ревизираният субект, като при това е акцентирал изрично на обстоятелството, че и в административното и в съдебното производства относими и годни доказателства и доказателствени средства не са ангажирани от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е бил спорен фактът на наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Дали по доставките е осъществено плащане, е обстоятелство, което се преценява по повод на всяка една доставка и преди всички като аргумент във връзка с твърдение за реално, действително нейно извършване. Именно този последен факт по делото се явява правнорелевантен, понеже самият механизъм на облагане с данък върху добавената стойност изисква неговото реално осъществяване. Съдът точно е посочил, че доказателства и доказателствени средства не са ангажирани, като са представени такива само от ревизираното лице в ревизионното производство и по повод възражение срещу ревизионния доклад. От третите лица, посочените по-горе фирми по цитираните договори, доказателства не са ангажирани. Следва да се посочи, че на ревизирания субект е признато правото на приспадане на данъчен кредит по повод фактурата, издадена във връзка с договора за лизинг, като е прието, че тази доставка е действително осъществена. По процесните доставки не са ангажирани доказателства по вид и съдържание, подробно посочени в мотивите на съдебното решение. Във връзка с това съдът правилно е анализирал двата факта на техническа обезпеченост и на кадрови ресурс, без обосновано доказване за реализацията на доставките конкретно от посочения доставчик, съответно и изпълняване на последващи доставки от ревизираното дружество. За точност проведено е едно съдебно заседание, като процесуалният представител изрично е посочил, че няма да сочи доказателства. Процесуалната неактивност рефлектира върху начина на водене на съдебното производство, което е състезателно. Фактите, за които са събрани доказателства, които обосновават фактическите констатации на административния орган, водят до категоричния извод за нереално осъществени доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2 206.44 лв., на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в приложимата редакция и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение