Решение № 1327 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2012 г.

Решение № 1327 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 196 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 1325/2011 г. на Административен съд - Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Андрей Стоянов Андреев от с. Венец, община Карнобат, редовно призован се явява лично. Депозирано е писмено становище от пълномощника му адв. Румяна Денева от АК Бургас, в което се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Андрей Стоянов Андреев от с. Венец, община Карнобат, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23197 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 20 674,41 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 02/010609/31282. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението на 07.05.2009 г., е извършено м. 12.2009 г., а административният акт е издаден на 12.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. С оглед изхода на спора и направеното искане ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, София ще следва да бъде осъдена да заплати на Андрей Стоянов Андреев от с. Венец, община Карнобат направените и надлежно доказани за касационното производство разноски в размер на 701,40 лв./ седемстотин и един лев и нула четиридесет стотинки/ - 650 лева адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118456 от 03.04.2012 г. и 51,40 лв. пътни разходи от Карнобат до София и обратно, съгласно представени по делото квитанции. Претендираните разноски по приложения опис от 51, 40 лв. до 367,60 лв. не следва да бъдат уважавани тъй като не са доказани. Представеният договор за правна защита и съдействие, серия Б № 118443, заверено копие, за сто лева оказана правна помощ е от 10.11.2011 г. и е за услуга относима към производството пред първата инстанция за което с оспореното решение разноските надлежно доказани са били уважени изцяло. Претенцията за пътни разноски по градски транспорт е недоказана тъй като от представените билети не може да се направи извод кой, кога и по какъв повод е направил пътуванията, както и останалите претенции за разноски за копия на документи, консултации с адвокат, получаване на документи от РА, които също не са доказани с квитанции. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,