Решение № 12883 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Неткредит ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 4137 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 357/2025 на Административен съд /АС/ Хасково, с което е отменен отказ на дружеството от 10.02.2025 г., в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на С. А. поисканите от нея копия всички носители на личните ѝ данни - сключен договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи, въз основа на които се извършва тяхното обработване от Неткредит ООД, в качеството му на администратор на лични данни. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Твърди също, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - С. А. А., с адрес в гр. Хасково, в представени от процесуален представител писмени отговор и становище, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Неоснователни и голословни са наведените от дружеството доводи, за недопустимост на решението, поради липса на надлежно сезиране на съда. Последното си твърдение касаторът подкрепя с доводи за липса на посочен конкретен договор, което довело до неуточнено, неопределено и неясно искане отправено както към него така и към съда. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното. Субектът на данни не е законово задължен да сочи конкретни договори, тъй чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента) му дава правото да получи достъп до обработваните от администратора негови лични данни и това право е абсолютно по отношение на обхвата си отнася се до всички категории лични данни. Нещо повече - налице и вътрешно противоречие в твърденията на касатора, тъй като последният приема, че не следва и не е задължен да предостави копия на договори и документи, съдържащи обработваните данни, а едновременно с това обосновава отказа си от предоставяне на такива с мотив, че липсва посочен идентифициран договор за кредит. От последното следва, че дори и да е налице посочен изрично документ от искателя, то това не би променило крайния извод на администратора да откаже предоставянето на копие от него. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента). АС Хасково е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на А., които са в процес на обработване за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на Неткредит ООД за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е законосъобразно. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС Хасково, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, съдържащи лични данни на субекта на данни, отправил искането е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, описана подробно по-горе, която в случая не е предоставена, като е посочен само в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на А.. Ето защо, като не е предоставило достъп до изрично поисканата документация, дружеството не е удовлетворило така отправеното до него искане, както правилно е приел първоинстанционният съд. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви а з и й ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква и, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 900 /деветстотин/ лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение