Решение № 4263 от 5.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на областния управител на област с административен център Видин и на Българското национално радио срещу решение 3666 от 07.06.2021 г., постановено по адм. дело 9443/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която са отхвърлени жалбите им срещу Решение 144 /28.02.2020г. по преписка 193/2018г. на Комисията за защита от дискриминация и в частта, с която им е наложена глоба. Наведените в жалбите възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат подадените жалби. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Комисия за защита от дискриминация взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Доц. д-р Б. Хюсеинов - заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационните жалби. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, на основанията посочени в тях, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същите са неоснователни. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбите, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационните жалби не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил правилно фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Административното производство по преписка 193/2018 г. е образувано въз основа на Заповед 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗДискр. С констативен протокол вх. 12-11-570/23.04.2018 г. за резултати от извършена проверка в рамките на кампания Достъпна България на обект Българско национално радио (БНР) - Радио Видин, намиращ се на адрес гр. Видин, пл. Бдинци 3, ет. 3 и 4 се установява, че в обекта няма изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания, намиращи се в неравностойно положение, а именно: частично неотговаряща на изискванията рампа за лица с увреждания, входна двойна врата, с отговарящи на изискванията размери, но с праг над размера на изискванията (7 см), на първия етаж е изградена специална тоалетна кабина, но без да е монтирана странична хоризонтална ръкохватка, липса на съоръжение, осигуряващо достъп на лица с увреждания на третия и четвъртия етаж на сградата, в които се помещава БНР - Радио Видин. Към протокола са изготвени и приложени 6 бр. снимки, приложени като доказателство по преписката. Установено е, че БНР - Радио Видин се помещава в самостоятелни обекти на третия и четвъртия етаж в сградата - частна държавна собственост (акт за държавна собственост 3141/05.06.2014 г.), предоставени за безвъзмездно управление въз основа на договор 106/30.09.2015 г. Правилен е изводът на съда, че решението в частта, с която се установява, че областният управител на област Видин поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава БНР - Радио Видин, представлява нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Съгласно чл. 5 ЗЗДискр. изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Нормата на чл. 5 ЗЗДискр. задължава правните субекти да осигурят такава архитектурна среда, която да гарантира равнопоставен достъп, както на лица без увреждания, така и на лица с увреждания, като последните не следва да са зависими от чужда помощ или воля, за да имат достъп до публично място или за да получат услуга, предоставяна на такова място. Споделят се изводите на съда относно задълженото лице за осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда в сгради, в които се предоставят административни услуги, в който смисъл са неоснователни възраженията на първия касатор - областен управител на област Видин, че същият не е такова лице, тъй като управлението е било предоставено на БНР. Правилно съдът е приел, че даденото от Комисията предписание на областния управител съответства на материалния закон и е насочено към постигане на целта му. Предписанието, дадено от КЗДискр. е за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен достъп на лица, включително хора с ограничена подвижност, до и в сградата. Безспорно разпоредбите на Наредба 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания, предписват задължения към собствениците на всички сгради с обществен характер /за обществено обслужване/ за привеждането им в съответствие с изискванията й, което за процесният случай представлява осигуряване на достъп по някой от предвидените в същата способи за осигуряване на достъпни елементи на сградите и съоръженията и свързване помежду им с достъпни маршрути. По арг. от чл.2, ал.1 т.3 и т.5 от горепосочената Наредба обаче, нормите й са адресирани и към субектите които поддържат и експлоатират съществуващи сгради с обществено предназначение. Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са свързани с експлоатацията на имота. Експлоатацията на процесния обект се осъществява от жалбоподателя- БНР. Съгласно чл. 10 ЗЗД всички държавни органи, в т.ч. и БНР като национален обществен доставчик на радиоуслуги /чл. 2 от Правилник за структурата и организацията на дейността на БНР/ са длъжни, при осъществяване на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация. В сградата жалбоподателят БНР осъществява именно правомощията си и неизпълнението на задължението за равно третиране е нарушение на антидискриминационното законодателство. Неоснователни са доводите на касатора БНР, че не е адресат на изискването на нормата на чл. 5 ЗЗДискр, като ползвател на обекта и няма законови права да извърши в имота изисканите от комисията действия, тъй като не е собственик. Задължението за създаване на достъпна архитектурна среда е на БНР, която предоставя в сградата радиоуслуги /осъществява правомощия по см. на чл.10 от ЗЗДискрм/, за които е необходим достъп за лица с увреждания. При условие, че приложения по делото договор от 18.09.2015г препраща към разпоредбите на ЗДС, вкл. и чл .26 от ЗДС, изискванията свързани с експлоатация на обекта, която включва изграждане и поддържане на достъпна среда са в тежест на ползвателя, ремонта и преустройството за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания са в пределите на компетентност на БНР, която упражнява правото на ползване на имота. Действително, както е изложил в мотивите си съдът, предоставянето на безвъзмездно право на управление на обекта на Радио Видин на БНР не води до отпадане на задължението на Областния управител да изпълни задълженията си, като собственик от името на Държавата. Безспорно е доказано по делото, че Областен управител на област Видин също е с безвъзмездно право на управление върху два обекта, находящи се в същата сграда, а именно с 10971.502.197.5.6 и 10971.502.197.5.3. поради това и би следвало да носи отговорност, във връзка с управлението на общите части на сградата, не само като собственик, а и като ползвател на част от тези обекти. В тези помещения са ситуирани някои от службите на Областна администрация на област Видин. Посочените доказателства са представени и приети още в производството пред КЗД и не са оспорени от страните. В този смисъл и неоснователно е твърдението на другият жалбоподател Областен управител на област Видин, че не следва да носи отговорност за липсите на изградени удобства и архитектурна среда, която да улеснява достъпа на лица с увреждания, като това следва да бъде изцяло в тежест на БНР. Споделят се изводите на съда, че като действащ от името на Държавата, като собственик на сградата, Областният управител е следвало да инициира привеждането на сградата и архитектурната среда във вид, който би бил достъпен за всички хора с увреждания, респ. със специални потребности, за да може всеки от тях да има равен достъп до предлаганите в сградата обществени услуги. В този смисъл Решение 14849 от 01.12.2020 по адм. д. 7459/ 2020 на ВАС, V отд. /. Неоснователни са доводите на областния управител на област Видин за нарушение на чл.17 ЗАНН във връзка с чл.84 ал.3 от ЗАНН, тъй като за едно и също нарушение неколкократно му било налагано наказание. Споделят се напълно изложените доводи на първоинстанционния съд, че цитираните и представени по делото решения на КЗД касаят различни обекти, до които не е изградена достъпна архитектурна среда, което обуславя и самостоятелно нарушение относно всеки от тях. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,