Решение № 8315 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2010 г.

Решение № 8315 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Стоян Николов Иванов от гр. Велико Търново срещу решение № 41 от 5.02.2010 г., постановено по административно дело № 7/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РУ "СО" - гр. Велико Търново не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения четиринадесетдневен преклузивен срок, оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Стоян Иванов против решение № 58/15.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 041-00-3081-1/7.12.2009 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "СО" - гр. Велико Търново за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица. За да постанови отказа си, обективиран в процесното разпореждане, административният орган е изложил мотиви, че лицето не е поддържало 12 месеца редовна регистрация в Агенция по заетостта след като е получило предишното си обезщетение за безработица. Недоволен от издадения административен акт Стоян Иванов го е обжалвал пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново. Последният се е произнесъл с решение № 58/15.12.2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Иванов като неоснователна и недоказана. Прието е, че с разпоредбата на чл. 54и, ал. 1, т. 1 от КСО са определени материалноправните предпоставки за възникване правото на парично обезщетение за дълготрайна безработица, а именно: лицето след получаване на обезщетение за безработица да е останало без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по чл. 54, ал. 3 от КСО, редовно да е поддържало регистрацията си като безработен в Агенцията по заетостта и през този период да не е получавало парично обезщетение за безработица. Директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново е установил, че лицето е регистрирано в Дирекция "БТ" на 2.09.2008 г. и е получавало парично обезщетение за безработица в периода от м. септември 2008 г. до м. август 2009 г.. Към 6.11.2009 г. - момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за дълготрайна безработица Иванов е регистриран като безработен без право на парично обезщетение за този социален риск и не е придобил изискуемите от закона 12 месеца след получаване на предишно обезщетение за оставане без работа, през които лицето редовно да е поддържало регистрацията си в Агенцията по заетостта. Административният орган е посочил, че неправилно жалбоподателят се е позовал на редакцията на приложимата материалноправна норма на чл. 1, ал. 2 /ДВ бр. 15 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г./ на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица /НОИПОБ/. Изложил е мотиви относно приложението на последната редакция на чл. 1, ал. 2 от НОИПОБ (ДВ, бр. 67 от 2009 г.). Преценил е, че следва да се приложи цитираната редакция на чл. 1, ал. 2 от НОИПОБ и паричното обезщетение за дълготрайна безработица, придобита при условията на чл. 54и от КСО, да се отпусне въз основа на заявление по образец, към което се прилагат и определен набор от документи, посочени от законодателя в чл. 1, ал. 2 от т. 1 до т. 4 от НОИПОБ. Въз основа на вече окомплектованата и представена документация, компетентното териториално поделение на НОИ преценява дали лицето е придобило право на обезщетение по чл. 54и от КСО и определя размера на обезщетението за този социален риск. Административен съд - гр. Велико Търново е мотивирал обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение със задълбочено изследване и тълкуване на приложимата правна норма на чл. 54и от КСО. Изложил е доводи относно обсъжданията на законопроекта на Закона за бюджета на ДДО за 2010 г. и при анализа на стенограмата от обсъжданията на проекта на ЗБДОО с допълнението в разпоредбата на чл. 54и, ал. 3 от КСО е счел, че целта на закона е в подкрепа на безработните лица и неговото допълнение представлява едно прецизиране на законовата рамка. При тълкуване на процесната норма инстанцията по същество е достигнала до извода относно правилното приложение на чл. 54и от КСО. Решението е законосъобразно. Предмет на настоящия съдебно-административен спор е наличието на фактическия състав по т. 1 от чл. 54, ал. 1 от КСО: лицата, след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа и най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3 от същата разпоредба, редовно са поддържали регистрацията си в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта. С чл. 54и, ал. 1 от КСО се регламентира право на парично обезщетение за дълготрайна безработица на лицата, които са регистрирани като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и отговарят на условията по т. 1 - т. 5 от процесната норма. Текстът на новелата на чл. 54и, ал. 1, т. 1 от КСО сочи две изрични предпоставки за наличието на "дълготрайна безработица": оставане без работа и редовно поддържане на регистрацията в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта, най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3 от цитираната норма е релевантно само, ако това е налице при спазване на първото условие - след получаване на обезщетение за безработица. Това означава, че получаване на обезщетение за безработица при условията на чл. 54б, ал. 1 от КСО не се включва в срока от 12 месеца, предхождащи подаване на заявлението по ал. 3 от същата разпоредба, както правилно е тълкувал нормата първоинстанционния съд. Правото на обезщетение за дълготрайна безработица възниква, когато след приключване на получаването на обезщетение за безработица са изтекли не по-малко от 12 последователни месеца, в които Стоян Иванов е останал без работа, предхождащо месеца на подаване на заявлението, както и при наличието на другите кумулативни предпоставки, изброени в т. 1 - т. 5 от чл. 54и, ал. 1 от КСО. Хипотезата на правната норма на чл. 54и, ал. 1, т. 1 от КСО е приложима в редакцията й с ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. и в сила от 1.01.2007 г.), тъй като Иванов е подал заявление за отпускане на обезщетение за дълготрайна безработица на 6.11.2009 г. По отношение на същия се установява, че е налице неизпълнение на една от предпоставките по чл. 54и, ал. 1 от КСО, а именно на т. 1 от същата - след получаване на обезщетение за безработица лицето да е останало без работа и най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3 от посочената разпоредба. Следователно не се включва в 12 месечния период на обезщетение по чл. 54и, ал. 1от КСО. Относно правилното приложение на чл. 54и КСО в подобен смисъл е решение № 4521/08 г. по адм. д. № 986/08 на ВАС. Предвид изложеното до тук се установява, че наведените касационни основания от страна на Иванов се явяват неоснователни. Настоящата касационна инстанция споделя изложените от Административен съд - гр. Велико Търново правни изводи, мотивирани обстойно чрез стореното историческо тълкуване на цитираната по-горе разпоредба от КСО и доводите относно обсъжданията на законопроекта за бюджета на ДОО за 2010 г. Ето защо, касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано, постановено в съответствие с приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,