Решение № 53 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5871/2007 г.

Решение № 53 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5871/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Л. К. и М. В. К. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 20.06.2007 г. по гр.д. № 767/05 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответниците по касация М. Г. С. и Е. П. С. чрез своя процесуален представител адв. Б. Б. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата доводи, намира:

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 16.07.2004 г. по гр.д. № 2912/2003 г., с което С. Л. К. и М. В. К. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на М. Г. С. и Е. П. С. владението върху 1/2 ид. част от сутеренния етаж на сградата, находяща се в гр. С., кв. "Л", ул. ". № 9, съставляващ подземен паркинг, състоящ се от паркоместа, маневрено пространство и рампа, при съседи: от изток- калкан, от запад- калкан, от север- ул. "Д", стълбищна клетка, коридор и мазе № 1 и от юг- двор. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот с влязлото в сила решение по гр.д. № 2820/97 г. на Софийски районен съд, с което по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 19.10.1994 г. между тях от една страна и "Д" ЕООД, представлявано от А. Д., за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 7 на 4 етаж в сградата, построена в имот пл. № в кв. * по плана на гр. С., кв. "Л", ул. "Д" № 9, с площ за апартамента 199.95 кв. м. и паркомясто в подземен гараж с РЗП 40 кв. м., ведно със съответните им идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и от дворното място. Приел е също, че сключеният на 13.07.1999 г. договор за продажба, обективиран в нотариален акт № */ г., с който "Д" ЕООД е продало на ответника С по време на брака му с М. К. описаните в същия обекти в сградата, в това число и сутеренния етаж, съставляващ паркинг, е непротивопоставим на ищците, тъй като е сключен след вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което вписване е запазило оповестителнозащитното си действие предвид вписването на влязлото в сила решение, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен, в срока по чл. 115 ЗС.

Тези изводи на въззивния съд са обосновани и законосъобразни. Неоснователен е касационният довод, че вписването на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е нередовно, поради което вписването на исковата молба е загубило действието си. Безспорно е установено, че решението по гр.д. № 2820/97 г. на Софийски районен съд е било съобщено на "Д" ЕООД- ответник по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на 14.07.1999 г., с оглед на което правилно въззивният съд е приел, че като необжалвано то е влязло в сила на 29.07.1999 г. По делото е представено удостоверение от Службата по вписванията, видно от което решението е вписано на 09.09.1999 г., т. е. в рамките на предвидения в чл. 115, ал. 2 ЗС 6- месечен срок от влизането му в сила.

Законосъобразно е становището на въззивния съд, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, откъдето е заключил, че ищците са придобили не реална част от сутеренния етаж-паркинг, а идеална част от него. Правилно е определен и обема на техните права. По делото е установено, че площта на подземния гараж е 144.70 кв. м., която включва места за паркиране - 80 кв. м., 32.20 кв.м рампа и 32.80 кв.м ивица за маневриране. Ищците, които са закупили половината от площта за паркиране, са придобили съответно и припадащата се 1/2 ид. част от рампата и ивицата за маневриране, които имат обслужващо предназначение по отношение на паркоместата. В обобщение, правилно съдът е заключил, че ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид. част от подземния гараж.

По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./ следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът