Решение № 14201 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2011 г.

Решение № 14201 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мердие Якуб Осман от село Висока поляна, обл. Кърджали, против решение № 50 от 8.06.2011 г. по адм. дело № 195/2010 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлен предявеният установителен иск срещу Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали. Развитите подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по иск на Мердие Якуб Осман от с. Висока поляна, обл. Кърджали, против Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи търсената с поканаq изх. № 12686/20.11.2008 г. по чл. 182 от ДОПК сума в размер на 2893.53 лв., представляваща лихва за просрочие към 20.11.2008 г. по влязлото в сила разпореждане № 1144/6.07.2004 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване". Въпросът за правната допустимост и правната квалификация на иска е разрешен с влязлото в сила определение № 1566 от 2.02.2011 г. по адм. дело № 452/2011 г. на Върховния административен съд, VII о., с което е отменено прекратителното определение № 130 от 18.11.2010 г. на Административен съд - Кърджали и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Дадени са указания за разглеждане на иска по реда на чл. 292 от АПК, тъй като е основан на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание - изпълнителен лист по чл. 237, б. "л" от отменения Граждански процесуален кодекс (ГПК). Въз основа на изпълнителния лист е било образувано ч. гр. пр. № 934/2004 г. на Районен съд Кърджали, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от сега действащия ГПК с постановление от 16.06.2008 г. по изпълнително дело № 2005540400073 на Държавен съдебен изпълнител, поради изплащане на задължението. Решението на Административен съд - Кърджали, с което искът с правно основание чл. 292 от АПК е отхвърлен като неоснователен, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 113 от от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която вземанията на държавното обществено осигуряване за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. След като е установил, че по влязлото в сила разпореждане № 1144 от 6.07.2004 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" ищцата е изплатила главницата заедно със съответните лихви за просрочие до 30.06.2004 г., съдът законосъобразно е приел, че претенцията на административния орган за лихви за просрочие след 30.06.2004 г. до окончателното погасяване на задължението не представлява нов факт по отношение на изпълнителното основание за събиране на дължимите суми до 30.06.2004 г. Изложените в касационната жалба пространни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. На това законово основание Мердие Якуб Осман дължи възстановяване на недобросъвестно получените суми за пенсии ведно с лихвата по чл. 113 от КСО до окончателното им изплащане. Последователността при погасяване на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи е уредена в чл. 110, ал. 9 от КСО. Искането на Мердие Якуб Осман да бъде установено, че не дължи лихви върху главницата до пълното й изплащане през м. юни 2008 г., влиза в противоречие със закона. Следва да се има предвид, че с влязлото в сила разпореждане № 1144/6.07.2004 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и с изпълнителния лист от 29.10.2004 г. на Кърджалийския районен съд задължението за лихви е било установено до датата 30.06.2004 г., а не до окончателното изплащане на главното задължение. Не се установява наличие на влязъл в сила административен или съдебен акт, с който ищцата е била задължена да заплати лихва по чл. 113 от КСО върху главницата до нейното окончателното изплащане. Задължението за лихви за времето след 30.06.2004 г. следва да бъде установено по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. По делото липсват данни за издадено разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО или за друго изпълнително основание за възстановяване на главното задължение заедно с лихвите по чл. 113 от КСО до окончателното му погасяване през м. юни 2008 г. Покана с изх. № 12686/20.11.2008 г. на Директора на РУ "СО" - Кърджали за доброволно заплащане на сумата 2893.53 лв., представляваща лихва за забава към 20.11.2008 г., е издадена по чл. 128 от ДОПК, но без установен изпълнителен титул. Ако при това фактическо положение административният орган е започнал принудително изпълнение за събиране на сумата по покана с изх. № 12686/20.11.2008 г. чрез удръжки от пенсията на ищцата, тя може да се защити по реда на чл. 250 от АПК, като поиска прекратяване на действията, които не се основават на административен акт или на закона. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 292 от АПК е неоснователен и като го е отхвърлил, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,