Решение № 4236 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2018 г.

Решение № 4236 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. П. при ЦУ на НАП, против Решение № 1899 от 20.09.2018 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3494/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение № 1827 от 13.08.2018 г. на АС П. по същото дело, в частта за разноските, присъдени в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото в мотивите на Решение № 1837 съдът е приел, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно, а в диспозитива на същото решение е присъдена пълната сума на адвокатското възнаграждение. Нямало доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение и жалбоподателят при повторното разглеждане на делото не бил представляван от адвокат. Налице е прекомерност на присъдените разноски за адвокатски хонорар в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Иска се отмяна на решение № 1899 и постановяване на ново, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 1827 в частта за разноските. Евентуално, се иска изменение на Решение № 1837 в частта за разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Е. Дъбев, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото; евентуално- за изпращане на делото на АС за произнасяне по исканията за изменение на решение № 1837 в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С Решение № 1827 от 13.08.2018 г. по адм. д. № 3494/2017 г. Пловдивски административен съд по жалба на Е. Дъбев отменил Ревизионен акт /РА/ № 261302331/22.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., изменен с Решение № 176/25.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. П. в частта му, с която на жалбоподателя е определен данък по чл. 48 от ЗДФЛ за 2007 г. в размер на 7 536, 98 лв. и прилежащи лихви в размер на 4 488, 67 лв. и осъдил Дирекция "ОДОП"– П. при ЦУ на НАП, да заплати на жалбоподателя сумата от 3 085, 64 лв. (три хиляди осемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение. Действително, в мотивите на това решение, в частта им относно разноските, съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Въпреки това, в същите тези мотиви съдът е приел, че разноските, които следва да се присъдят са в размер на 3 085, 64 лв., колкото са присъдени с диспозитива на решението. Затова правилно с оспореното в настоящото производство Решение № 1899 съдът е приел, че не е допусната очевидна фактическа грешка относно размера на присъдените с Решение 1827 разноски, защото приетият в мотивите размер на разноските изцяло съвпада с присъдения с диспозитива. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а Решение № 1899 следва да остане в сила. Доколкото действително в мотивите на Решение № 1827 има противоречие относно дължимия размер на разноски за адвокатски хонорар и при липсата на яснота в тези мотиви как точно е изчислен присъденият размер разноски, оплакванията в касационната жалба следва да се приемат за такива относно искане за изменение на Решение № 1827 в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил първоинстанционното решение № 1827. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение