Решение № 12130 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2016 г.

Решение № 12130 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Х. А., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 466 от 1.03.2016 г., постановено по административно дело № 3268/2015 г. от Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 317з-4071/9.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - П.. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на ОД на МВР- П. в представени от процесуален представител писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При разглеждане на делото съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства е извел правилен извод, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение във формата на акта. Правилно въз основа на съдържанието на същата и приложената към административната преписка справка за извършена проверка с рег. № 8121р-35187 от 25.09.2015 г. от комисията, назначена със заповед рег. № 8121з-997/19.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, съдът е извел извод, че същата отговаря на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Не са налице нарушения на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като при определяне на наказанието са съобразени всички обстоятелства, предвид тежестта на нарушението, формата на вината, цялостното поведение на служителя и настъпилите вредни последици. Наказанието е определено съобразно вида на нарушението, в съответствие с нормата на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР. Същото е за минималния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от закона, поради което липсата на съображения относно неговия размер в случая не накърнява изискванията за форма, както и правото на служителя на защита. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Показанията на свидетеля Серафимов, както и обясненията на Н. А. са обсъдени от съда, като са съобразени с констатациите на проверяващите инспектори от дирекция "Инспекторат" в МВР, като е изложено, че същите се опровергават от останалите писмени доказателства. Ето защо доводът на касационния жалбоподател, че доказателствата са интерпретирани едностранчиво е неоснователен. Наложеното наказание "порицание" е по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, в съответствие с всички фактически обстоятелства, които сочат за законосъобразност на обжалваната заповед. Правилен и обоснован е и изводът в обжалваното решение, че в случая са налице предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание "порицание", тъй като е налице виновно нарушение на чл. 13, ал. 2 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система "Справки", утвърдени с МЗ № Iз-1825/4.09.2012 г.: "Служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, няма право да предоставя потребителско име и парола на друго лице", установени от наказващия орган при спазване на предвидената процедура. Този извод е обоснован, като изведен въз основа на всички събрани по делото доказателства, които са подробно обсъдени. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в поза на касатора. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение