Решение № 14267 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2014 г.

Решение № 14267 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна, обективирано в молба от Рухан Мехмед Али, действащ като ЕТ "Туинс - Рухан Мехмед", със седалище и адрес на управление с. Скална глава, община Кърджали, област Кърджали. Молителят претендира отмяна на влязло в сила решение № 10415 от 10.07.2013 г., постановено от Върховния административен съд - Първо отделение, по адм. д. № 10312/2012 г., с което е оставено в сила решение № 1579 от 04.07.2012 г., постановено от Административен съд - Пловдив, по адм. д. № 1889/2010 г. Молителят се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК и е приложил към искането си писмени доказателства: Удостоверение от Българския спортен тотализатор, Районна дирекция - гр. Стара Загора с изх. № 2405/10.06.2014 г. и Договор за заем - разписка между молителя и Мехмед Ахмед Тефик за сумата 20000 лв., подписан на 14.10.2004 г. По делото е постъпила втора молба от искателя, към която прилага още доказателства, а именно: Договор за банков кредит с Райфайзенбанк България " ЕАД, сключен на 21.11.2007 г. в гр. Кърджали за сумата 100000 лв.; Договор за банков кредит, сключен на 21.11.2007 г. в гр. Кърджали със същата банка за сумата 150000 лв.; Даговор за "Прокредит динамо" № 061Д00551/24.02.2005 г. в размер на 5000 лв.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том 2, рег. № 1918, д. № 207/2005 г. за продажба на магазин за хранителни стоки в с. Севдалина, община Кърджали. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. С. Мехмед и с писмена защита се поддържат двете молби за отмяна на посочените съдебни решения. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва искането за отмяна с два писмени отговора, представени чрез упълномощен юрисконсулт Бъчварова, която пледира за отхвърляне на първоначалната и допълнителната молба за отмяна, като неоснователни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира искането за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 10415 от 10.07.2013 г., постановено от Върховния административен съд - Първо отделение, по адм. д. № 10312/2012 г. е оставено в сила решение № 1579 от 04.07.2012 г., постановено от Административен съд - Пловдив, по адм. д. № 1889/2010 г. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на Рухан Мехмед Али, собственик на ЕТ "Туинс - Рухан Мехмед", със седалище и адрес на управление с. Скална глава, общ. Черноочене, област Кърджали против Ревизионен акт № 091000479 от 28.05.2010 г., издадено от Кр. Делчева, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решение № 600 от 06.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, с който са определени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 6 885, 50 лв. и лихви - 4 603, 55 лв.; за 2005 г. в размер на 735, 75 лв. и лихви - 408, 20 лв.; за 2006 г. в размер на 3 783, 30 лв. и лихви 1 614, 33 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 445, 56 лв. и лихви - 936, 54 лв. и едноличният търговец е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 900,05 лв. За да достигнат до този резултат касационният и първоинстанционният съд са приели съобразно събраните в хода на ревизионното и съдебно производство писмени доказателства и изслушаните съдебно -техническа и съдебно- счетоводна експертиза, че на ЕТ "Туинс - Рухан Мехмед" законосъобразно са определени с процесния ревизионен акт допълнително данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът е счел за правилна преценката на административния орган за приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 и по т. 7 от ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за ревизирания период, поради което правилно данъчната основа за облагане с пряк данък за годините от 2003 г. до 2007 г., е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Касационният съдебен състав е преценил за правилни изводите на административния съд относно това, че не са оборени констатациите на органите на приходната администрация за разполагаемите парични средства за извършване на процесните СМР, защото за периода 2003 г. - 2007 г. жалбоподателят е декларирал като финансов резултат загуба в общ размер на 116 778, 41 лв., през 2004 г. е получил заем в общ размер от 45 000 лв., а в същото време за периода 2004 г. - 2006 г. e изградил сграда на стойност 197 164 лв. В настоящото отменително произовдство искателят се позовава на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, по силата на която влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая ЕТ "Туинс - Рухан Мехмед" е приложил към първоначалната си молба за отмяна Удостоверение изх. № 2405/10.06.2014 г., издадено от Българския спортен тотализатор, Районна дирекция - гр. Стара Загора. По отношение на това удостоверение съдът констатира, че то съдържа информация и удостоверява обстоятелство за получени печалби през 2005 г. и 2006 г. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че се касае за факти, които безспорно са били известни на искателя, в качеството му на получател на печалбите, поради което той е следвало да представи доказателства за получаването им в хода на ревизионното производство, съответно в съдебното произовдство или на вещите лица, изготвили приетите по делото експертизи. Ако се допусне хипотетично, че искателят едва сега е узнал за получените от него печалби, това би означавало, че същите са не са били част от разполагаемите от него средства през процесния ревизиран период. Относно приложения към молбата за отмяна Договор за заем - разписка между молителя и Мехмед Ахмед Тефик за сумата 20000 лв., от него е видно, че е подписан на дата 14.10.2004 г., от което решаващият съдебен състав извежда извод, че не се касае за ново доказателство или ново обстоятелство, което не е било известно на страната, доколкото искателят е страна по този договор и го е подписал, тоест е имал възможност да представи договора във всеки етап от производството. Във връзка с приложените към допълнителната молба за отмяна доказателства: Договор за банков кредит с Райфайзенбанк България" ЕАД, сключен на 21.11.2007 г. в гр. Кърджали за сумата 100000 лв.; Договор за банков кредит, сключен на 21.11.2007 г. в гр. Кърджали със същата банка за сумата 150000 лв.; Договор за "Прокредит динамо" № 061Д00551/24.02.2005 г. в размер на 5000 лв., съдът констатира, че същите са били обект на обсъждане в приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, тоест били са предоставени на вещото лице при изготвяне на заключението и същите са анализирани от съда при постановяване на атакуваните съдебни решения. Ето защо те нямат характер на нови доказателства и са съобразени от първоинстанционният и от касационният съдебен състав. Относно представеният от искателя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том 2, рег. № 1918, д. № 207/2005 г. за продажба на магазин за хранителни стоки в с. Севдалина, община Кърджали, съдът счита, че също не съставлява ново обстоятелство и ново доказателство, което да е от съществено значение за изхода на спора. Това е така, защото страни по горепосочената правна сделка са родителите на искателя, а няма данни за предоставен заем или сключен договор за дарение в негова полза. По този повод в мотивите на касационното решение изрично е отразено, че за получаването на заем над 5000 лв. е необходимо писмено доказателство, каквото не е представено по делото. От съществено значение е и обстоятелството, че по отношение на нито едно от представените в настоящото произовдство доказателства не са били налице пречки за искателя да се снабди с тях и да ги представи на ревизиращия орган и на съда, за да бъдат надлежно преценени в хода на първоинстанционното и на касационното производство. По изложените съображения настоящият петчленен съдебен състав счита, че представените в това съдебно производство писмени доказателства нямат характер на нови, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което налага отхвърляне на искането за отмяна като неоснователно. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия