Решение № 2911 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2018 г.

Решение № 2911 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. главния архитект на Община Варна, чрез гл. юрк. Славова и 2. "Бор" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Стоева против решение № 579/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2706/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на Удостоверение № 37/28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главен архитект на Община Варна като неоснователно. Ответниците И. Гроздев и Л. Гроздева, чрез адв. Петров, в писмени възражения по жалбите, излагат становища за тяхната неоснователност и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационните жалби и предлага да се отмени решението като постановено при съществено процесуално нарушение, довело до неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и се явяват процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за основателни. С обжалваното решението, по оспорване на И. Грозев и Л. Гроздева, е отменено Удостоверение № 37/28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главен архитект на Община Варна за "жилищна сграда в УПИ ХIХ-199 по плана на к. к. [наименование], [населено място] и сградно водопроводно отклонение за ПИ 205, 206, 208 и 199, кв. 12 по плана на к. к. [наименование] и външна канализация от канална помпена станция до канализационен тласкател по КПС Кабакум, [населено място]". След подробно описание на фактическата обстановка и констатациите на приетите по делото две СТЕ е установено от съда нарушение изискванията на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ. Прието е, че по делото не са представени проекти, вкл. екзекутиви по части ВиК, Ел, ОВК и "Топлотехническа ефективност" за жилищната сграда в УПИ ХІХ-199, поради което комплексната СТЕ е дала заключение, че не е възможна преценката дали строителството, въведено в експлоатация с обжалваното удостоверение, е изпълнено съобразно описаните части на инвестиционните проекти, т. е. не може да бъде извършена преценката за съответствие на изпълнения строеж с одобрения инвестиционен проект и изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 и чл. 169а, ал. 1 от ЗУТ. На тази основа е изведен правен извод от съда за неустановеност наличието на изискванията по чл. 178, ал. 3, т. 1 ЗУТ за въвеждане в експлоатация на строежа. Освен това е прието и наличие на несъответствие на строежа с инвестиционния проект в част "Архитектура", установено от заключението на вещото лице – единична СТЕ, изразяващо се в изградено помещение в сутерена на място на предвиденото паркомясто Р15, както и неизградено друго паркомясто Р 2, т. е. съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект. Изложени са мотиви и за други отклонения от одобрения проект, ненанесени в екзекутивната документация. При съвкупна преценка на тези несъответствия с проектната документация е изведен решаващ правен извод за незаконосъобразност на оспореното Удостоверение № 37/28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строежа. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка досежно релевантните в процеса факти, но неправилно прилагане на материалния закон - чл. 177, ал. 3 във връзка с чл. 178, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно приложимата редакция на ал. 3, чл. 177 ЗУТ /ДВ бр. 82/2012 г. /"Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място". Разпоредбата недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от четвърта категория, какъвто безспорно установено е, че е въведения в експлоатация с процесното Удостоверение № 37/28.04.2017 г. Не се спори в тази връзка и по компетентността на главния архитект на Община Варна. Следователно, контрола за законосъобразност по чл. 146 АПК на процесното Удостоверение за въвеждане в експлоатация обхваща наличието на изискуемите документи по ал. 1, чл. 177 ЗУТ и липсата на пречки по ал. 3, чл. 178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация. Това е така, тъй като в случая на административният орган по ал. 3, чл. 177 ЗУТ е вменено единствено задължение в ал. 3, чл. 177 ЗУТ за проверка "на комплектуваността на документите", но не и преценка за валидност и правилност на изискуемите документи. В този смисъл е и предл. последно на ал. 3, чл. 177 ЗУТ, което предоставя възможност за извършване проверка на място, но по преценка на органа-главния архитект, а не му вменява такова задължение. Именно в това се състои и различната правна уредба за строежите от първа до трета категории и тези от четвърта и пета категории. Завършените строежи от първа, втора и трета категория, подлежат на приемане по реда на Наредба № 2/2003 г за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл. 177, ал. 2 ЗУТ, докато строежите от четвърта и пета категория подлежат на регистриране, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа и по реда на ал. 3, чл. 177 ЗУТ. По делото е безспорно установено, че към заявлението, по което е отпочнала административната процедура /№ АУ035274 ВН/24.04.17 г. / са представени всички изискуеми документи по ал. 1 на чл. 177 ЗУТ - окончателен доклад изх. № 17/15.03.17 г. на "Инекс консулт"ООД, упражняващо строителен надзор съгласно удостоверение № РК-0262/29.08.14 г., установяващ, че строежа е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 657/23.10.2006 г. на главния архитект на район "Приморски", Община Варна с презаверка от 07.11.2012 г. по чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, протокол от 11.01.2007 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа; удостоверено е изпълнение на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ; издадено е Разрешение за строеж № 81/ГИ/07.05.2008 г относно"сградно водопроводното отклонение за ПИ 205, 206, 208 и 199, кв. 12 по плана на к. к. [наименование] и външна канализация от канална помпена станция до канализационен тласкател на КПС Кабакум; Разрешение за строеж № 81/ГИ/07.05.2008 г., заповед № 0307/25.04.2008 г. за право на прокарване на ВиК отклонения, издадена от Директор Дирекция ИИБ при Община Варна и Протокол от 29.04.2009 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия ниво за строежи на техническата инфраструктура.; Разрешение за ползване на строеж: "Противосвлачищни съоръжения в УПИ-XIX-199, кв. 12 по плана на к. к. Чайка, [населено място], №СТ-05-608/04.06.2009 г., издадено от зам. Началника на ДНСК; окончателен договор от 12.04.2016 г. за присъединяване към водопроводната и канализационна система и становище № 383/12.04.2016 г. за въвеждане в експлоатация на обект: "Жилищна сграда" в УПИ XIX -199, к. к. [наименование] II, [населено място], издадени от "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД; окончателен договор от 14.09.2009 г. за присъединяване към водопроводната и канализационна система и становище № 2420/11.09.2009 г. за въвеждане в експлоатация на обект: "Външна канализация от канална помпена станция до канализационен тласкател на КПС "Кабакум" за ПИ 205, 206, 208 и 199, кв. 12 по плана на к. к. "Чайка", [населено място], издадени от "Водоснабдяване и канализация –Варна" ООД; договор изх. №В13-7358-В15-1992/27.03.2015 г. за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение с "Енерго-Про Мрежи" АД; разрешение №ДК-07-В-82/03.06.2016 г. за ползване на строеж: "Външно кабелно електрозахранване 0. 4 кV от съществуващ кабелен шкаф тип ШК до нов кабелен шкаф тип ШК-4 А пред ПИ 10135.2573.264 / УПИ XIX -199, кв. 12 и от нов кабелен шкаф до 2 бр. електромерни табла, издадено от началник РО "НСК"- Варна при РДНСК - Североизточен район; становище за въвеждане в експлоатация изх. №Вн16-Ек-349/03.06.2016 г., издадено от "Енерго-Про Мрежи" АД; удостоверение изх. № 25-8136-08.02.2017 г. за обект: "Жилищна сграда в УПИ XIX -199 по плана на к. к. [наименование] II - [населено място], с идентификатор 10135.2573.264. 1, издадено от началника на СГКК- Варна, във връзка с чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР; удостоверение № П-445/08.10.2009 г. за обект: "Сградно водопроводно отклонение за ПИ 205, 206, 208 и 199 кв. 12 по плана на к. к. [наименование] и външна канализация от канална помпена станция до канализационен тласкател на КПС Кабакум, [населено място]", издадено от началник отдел "Кадастър и регулация", Дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" при Община Варна, във връзка с чл. 52, ал. 5 и § 4, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗКИР. От изложеното следва, че са изпълнени формалните изисквания на регламентираният в ал. 3, чл. 177 ЗУТ регистрационен режим, което обстоятелство правилно е отчетено от административният орган като основание за въвеждане на строежа в експлоатация, тъй като не са налице данни за неизпълнение изискванията по ал. 3 на чл. 178 ЗУТ. Основанията за отказ за въвеждане в експлоатация на строеж са изчерпателно изброени в тази норма, поради което не могат да се тълкуват разширително, т. е. не всяко несъответствие с проектите и неизпълнение на СМР е основание за отказ за въвеждане в експлоатация. По делото не е установено да е налице наличието на някое от основанията по т. 1 до т. 7, ал. 3, чл. 178 ЗУТ, тъй като констатираните от двете СТЕ, описани подробно по пера, недовършени, респ. некачествено извършени СМР не покриват основанието за отказ по т. 1, ал. 3, чл. 178 ЗУТ, а подлежат на отстраняване в гаранционните срокове, вкл. установяване и защита в самостоятелно исково производство. От този вид са описаните СМР - частично изпълнена разводка за климатична инсталация - въздуховоди и окабеляване в снег-бара на партерния етаж, без монтирани крайни панели и решетки за климатизация и вентилация; не са монтирани вътрешни врати - към кухненските и санитарните помещения, не е монтирана част от обзавеждането по част ЕЛ - ключове за осветление, контакти, фасунки и др.; в санитарното помещение на снек-бара не е изпълнена тръбна мрежа за душ, а останалата част от ВК-инсталацията е изпълнена като тръбна мрежа на тапи, без санитарното обзавеждане - тоалетни чинии, мивки, батерии, сифони и др.: не е изпълнен зид между оси "А" и "Б", затварящ пространството под рампата; недовършен подход към 4 броя двойни гаражни клетки; неизпълнена настилка на паркомясто Р2; липса на 4 бр. междуапартаментни балконски прегради и т. н. От заключението на първоначалната СТЕ, установила разминавания в пет пункта с част"Архитектурна" от проекта, е видно, че вещото лице изрично е визирало, че описаните в т. 1, 3, 4 и 5 отклонения не съставляват съществени такива по смисъла на чл. 154 ЗУТ. Тази констатация е потвърдена и от комплексната /разширена/ експертиза, сочеща изрично, че изпълненият комин без отделно становище и отразяване в екзекутива не е съществено изменение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а останалите некачествено изпълнени СМР не са от категорията нарушения, препятстващи въвеждане на сградата в експлоатация. В тази насока е и устното заключение на вещото лице арх. Кирчева, дадено в открито съдебно заседания на 8.01.2018 г. – "сградата е напълно завършена като фасада, като стълбище и има някои апартаменти на възложителя, които не са завършени, но те са на степен да бъдат приети. Налице е озеленяване. Изпълнена е вертикална планировка. " Тези констатации са направени след оглед на място. По отношение на визираното в т. 2 на първоначалното заключение несъответствие в проекта, в съдебно заседание, вещото лице допълва, че паркомясто П2 е без настилка, но може да се паркира, т. е. констатацията по т. 2 е направена в сравнение със съседното паркомясто, което е с тротоарни плочи. Изложеното сочи на липса на нарушения по чл. 178, ал. 3, т. 1 до т. 7 ЗУТ. Следва да се има предвид и това, че паркоместата не съставляват обекти на застрояването, поради което единствено нарушението по отношение на паркомясто П15 не е достатъчно за да обоснове неизпълнение по т. 1, ал. 3, чл. 178 ЗУТ. Неподписването от част от възложителите на акт обр. 15 и екзекутива, по идентични съображения не води до незаконосъобразност на процесното удостоверение, тъй като е изпълнена процедурата с отправените нотариални покани, а споровете между възложителите подлежат на уреждане в отделно съдебно производство и са ирелевантни в настоящето. Освен това е недопустимо да се упражнява инцидентен контрол в това производство по отношение на предхождащи издаването на Удостоверение № 37/28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж актове. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗУТ изисква единствено тяхното наличие, а възраженията за валидността им и законосъобразността им не са в компетентността на административният орган. При установяване на нищожност или изготвен неистински/подправен документ по съответния ред, е разписана отделна и самостоятелна процедура в АПК, поради което и възраженията за подправени документи досежно подписа на един от оспорващите се явяват неотносими. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на И. Гроздев и Л. Гроздева срещу Удостоверение № 37/28.04.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главен архитект на Община Варна. С оглед изхода на делото в полза на двамата касатори се дължат разноски от И. Гроздев и Л. Гроздева, но тъй като такива не се претендират, не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,