Решение № 6101 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2010 г.

Решение № 6101 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Монтана против Решение от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 207/2010 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменена негова Заповед № з-727/22.03.2010 г., в частта, с която е наредено Давид Гагики ежедневно в 09,00 часа да се явява в дежурната част на РУ - МВР гр. Монтана. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие със закона и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Давид Гагики, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Монтана е отменил Заповед № з-727/22.03.2010 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Монтана, в частта, с която на основание чл. 44б и чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, е наредено Давид Гагики ежедневно в 09,00 часа да се явява в дежурната част на РУ - МВР гр. Монтана. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за да бъде постановена мярката ежедневно явяване в структурите на МВР следва да са налице две предпоставки - наличие на принудителна административна мярка за напускане на страната и опасност от укриване на лицето. Изложени са мотиви, че втората предпоставка - опасност от укриване на лицето не е налице, а освен това са събрани достатъчно доказателства, че липсва опасност от укриване. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 44б, ал. 1 от ЗЧРБ, предвижда при невъзможност за незабавното принудително отвеждане на чужденец до границата или наличие на причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й. Съгласно чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, в заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 и 2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да напусне доброволно страната. Когато е разрешено доброволно напускане, но съществува опасност от укриване на чужденеца, компетентният орган, издал заповедта по ал. 1, може да издаде заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване - чл. 39б, ал. 3 ЗЧРБ. В случая срок за доброволно напускане не е определен, изпълнението на заповедта е отложено за неопределен срок - до отпадане на основанието и не съществува пряка и реална опасност от укриване на лицето - същото пребивава на територията на РБ от 7-годишна възраст, в собствено жилище на територията на страната пребивават неговите родители и сестра, а към настоящия момент е в процедура за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване в РБ, във връзка с което му е издадена регистрационна карта по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), за срок до 26.04.2011 г. Издавайки обжалваната заповед, административният орган не е съобразил данните, че липсват наведени доводи и представени доказателства относно наличието на опасност лицето да се укрие. При безспорно установената фактическа обстановка решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че при издаването й не са изпълнени предпоставките на чл. 39б, ал. 3 от ЗЧРБ, вр. с чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му. За прецизност следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, определящ тежестта на доказване в процеса, административният орган носи тежестта да докаже с надлежни доказателства материалноправните предпоставки за издаване на заповедта и главните за спора факти, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право. В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантни факти, с които мотивира взетото административно решение, като липсата на опасност от укриване на лицето е отрицателна предпоставка за издаването на заповедта. Следва да бъде отбелязано също, че правилно в мотивите си първоинстанционният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 7, т. 3 от Директива 2008/115/ЕС, регламентираща, че по време на срока за доброволно напускане могат да бъдат наложени някои изисквания с оглед избягване на опасността от укриване, като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, предоставяне на документи или задължение за престой на определено място. Така цитираната правна норма на общностното право, наред с редовното явяване пред властите, визира и други мерки, целящи избягване на опасността от укриване на лицето. Освен това разпоредбата регламентира изискването за редовно явяване пред властите, което в никакъв случай не означава ежедневно, постоянно и непрекъснато такова. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Монтана съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,