Решение № 5353 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2010 г.

ВАСVI отделение15.04.2011 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 27.05.2010 г. по адм. дело № 523 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе. ОСЪЖДА "Вела М" ООД, гр. Русе, да заплати на Кирчо Борисов Кирчев от гр. Русе деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5353 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Вела М" ООД, гр. Русе, против решение № 18 от 27.05.2010 г. по адм. дело № 523 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено решение № 60 от 01.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане № 107 от 17.11.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за неприемане за трудова на злополуката, станала с Кирчо Борисов Кирчев на 03.01.2009 г. и вместо това злополуката по декларация вх. № 107 от 27.10.2009 г. на ТП на НОИ Русе е приета за трудова. Развитите в касационната жалба подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В депозираната писмена защита се излагат твърдения за нарушения при прилагането на чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 6, ал. 2 от НМЕР (отм.). Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Русе, не е взел становище. Ответникът Кирчо Борисов Кирчев от гр. Русе е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение № 60 от 01.12.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 107 от 17.11.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО (началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол"), с което не е приета за трудова злополуката, станала на 03.01.2009 г. с осигуреното лице Кирчо Борисов Кирчев - общ работник във "Вела М" ООД, гр. Русе. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата на Кирчо Борисов Кирчев е изцяло уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства (медицинска документация, заключение на съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания и др.), съдът законосъобразно е приел, че настъпилото по време на изпълнение на възложената работа внезапно здравословно увреждане, причинило повърхностна травма на главата и наложило болнично лечение на осигуреното лице, покрива напълно признаците на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. От показанията на разпитания свидетел Веско Илиев, който е присъствал при настъпване на увреждането, се установява, че на 03.01.2009 г. (събота) жалбоподателят Кирчев заедно с други работници е изпълнявал възложената му от работодателя работа - складиране на чували с гъби. Злополуката е станала по време на местенето на стелажите, когато горното желязо паднало върху главата на Кирчев. На 06.01.2009 г. пострадалият бил приет за тридневно лечение в неврохирургичното отделение на "МБАЛ - Русе" АД с диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри. Обстоятелствата, при които е станала злополуката и причиненият от нея резултат, я квалифицират като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Установено е кумулативното наличие и на двете материалноправни предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО: настъпило внезапно увреждане на здравето на работника по време на извършване на възложената от работодателя работа и причинена временна неработоспособност. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи съдопроизводствени нарушения. Свидетелските показания на Веско Илиев, който е в неизяснено по степен родство по сватовство с пострадалия (негов зет), са допустими. Няма данни за възможна лична заинтересованост на свидетеля, чиито показания оборват съставения от работодателя частен документ - таблица за отчитане и явяването на работа през м. януари 2009 г. Твърдението за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 2 от отменената Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) е ирелевантно към спорното обстоятелство относно причинена от злополуката временна неработоспособност. Определение № 4888 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 987/2009 г. на ВАС, VI о., на което непрецизно се позовава касаторът, не е постановено по спор за трудова злополука, а касае установяването на състояние на временна неработоспособност като пречка за извършване на определено процесуално действие в законоустановения преклузивен срок. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕР (отм.) временната неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради злополука или други причини. В разглеждания случай временната неработоспособност, поради която осигуреното лице не е можело да работи поради претърпяна злополука, е доказано с издадената епикриза от "МБАЛ - Русе" АД за проведено болнично лечение от 06.01.2009 г. до 09.01.2009 г. Обстоятелството, че съгласно епикризата осигуреното лице е съобщило, че е безработно и не е поискало издаване на болничен лист за ползване на отпуск по болест, не опровергава доказаното състояние на временна неработоспособност. Оспорените административни актове, с които злополуката не е приета за трудова, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Русе, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е и следва да бъде уважено искането на ответника по касация Кирчев за присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1