Решение № 3380 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2018 г.

Решение № 3380 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представена от Т. Бельова, срещу решение № 2984/03.05.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 5853 по описа за 2017 г. в частта му, с която е изменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № УДВ-21/26.04.2017 г., издаден от Комисията за енергийно и водно регулиране, като са намалени размерите на установените с т. т. 1, 2 и 3 от акта задължения за годишни лицензионни такси и за лихви за забава. Касаторът сочи общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията към познавателната дейност на съда по оценка на писмените доказателствени средства, обуславяща констатациите му за размера на приходите от лицензионна дейност, за които се дължи пропорционалната годишна такса с ефект върху разрешаването на спора за размера на публичните държавни вземания. Настоява, че съдът неоснователно е ценил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е пренебрегнал като информационен източник писмото на адресата на АУПДВ, въз основа на което са определени публичните задължения. Като противоречащ на материалния закон определя изводът за допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваната част от решението и "потвърждаване" на съответната част от АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "ОЕТ – Обединени енергийни търговци" ООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССГ АУПДВ са установени в тежест на "ОЕТ – Обединени енергийно търговци" ООД задължения за годишни лицензионни такси за дейността по чл. 39, ал. 1 ЗЕ /в частност това е дейността по т. 5 – търговия с електрическа енергия/ за отчетни периоди 2012 - 2016 г. в общ размер 45 502. 80 лева /т. 1 от разпоредителната част/ с лихви за забава в общ размер 19 553. 43 лева /т. 2 от разпоредителната част/ и законната лихва върху сумата 45 502.80 лева от 01.01.2017 г. до извършване на плащането ? по сметка на КЕВР /т. 3 от разпоредителната част/. Общият размер на установеното задължение за лицензионна такса е сбор от неплатените /изцяло или частично/ първа и втора вноски по отчетни периоди. За определяне на размера на таксата административният орган се е позовал на писмо на лицензианта с вх. № Ф-13-129-2/24.10.2016 г., в които той сам бил декларирал приходите от лицензионна и нелицензионна дейност. С първоинстанционното решение е изменен АУПДВ, като е намален размера на установените задължения – за главниците по т. 1 от акта от общо 45 502. 80 лева на ЗЗ 508. 17 лева, на лихвите по т. 2 от акта от общо 19 553. 43 лева на 14 597. 31 лева и на главницата по т. 3 от акта, върху която се дължи лихва от 01.01.2017 г. до момента на плащането по сметка на КЕВР от общо 45 502. 80 лева на ЗЗ 508. 17 лева. Според първостепенния съд не се спори по съществуването, а за размера на публичните държавни вземания. В решението си е отбелязал двукомпонентността на таксата – постоянна компонента от 2 000 лева и променлива в размер 0. 055 на сто от годишните приходи на дружеството от съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. С позоваване на неоспореното от страните заключение на ССЕ съдът е коригирал установения от администрацията размер на приходите от лицензионна дейност, като е изключил префактурираните плащания на "ЕСО" ЕАД и "НЕК" ЕАД за предоставени от тези дружества услуги, предмет на тяхна лицензионна дейност, от значение за таксите за 2011, 2012 и 2015 г. Приел е приходи от лицензионна дейност за 2010 – 20105 г. /определящи за размера на таксите за 2011 – 2016 г. / в размери съответно 115 868 000 лева, 35 979 450. 87 лева, 10 513 699. 64 лева, 0 лева, 0 лева и 270 594. 73 лева. Пак по заключението на ССЕ е определил конкретните размери на публичните вземания по отчетни периоди. Незаконосъобразността на АУПДВ е обвързал с нарушаването от администрацията на административнопроизводственото правило на чл. 35 АПК, което е довело и до противоречащо на материалния закон определяне на размера на задълженията. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. По хипотеза /вж. чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката/ информационни източници за приходите от лицензионна дейност, които са основа за определяне на размера на пропорционалната част от годишната лицензионна такса за дейностите по чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката са изходящи от задълженото лице частни свидетелстващи документи – годишният финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ. Несъмнено тези доказателствени средства са допустими в административното производство /чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 АПК/. В случая всички събрани доказателствени средства са описани, но се са проверени и оценени в съответствие с правилото на чл. 36, ал. 3 АПК. Затова и фактите от мотивите на административния акт относно размера на приходите от лицензионна дейност са неверни. В тази връзка основателен е упрекът на съда към процесуалната дейност на администрацията в контекста на разпоредбата на чл. 35 АПК. Касаторът, като ответник в първоинстанционното производство, не е оспорил заключението на съдебно-счетоводната експертиза по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. И в касационната жалба не се оспорва установеното от експерта неоснователно включване в отчетените приходи от дейности по чл. 39, ал. 1 ЗЕ на префактурирани услуги, предоставени от други лицензирани оператори. Процесуалната дейност на съда е насочена към установяване на истината в съответствие с правилото на чл. 10 ГПК, за да се постигне съответствието по чл. 7, ал. 1 АПК с действителните факти. В касационната жалба не се отрича съдът да е установил действителните факти. При установения от първостепенния съд действителен размер на приходите от лицензионна дейност релевантни за размера на годишните лицензионни такси не възниква съмнение за правилността на основаната на източника на специални знания корекция на определените с АУПДВ размери на публичните държавни вземания. Правилното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция, но не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение