Решение № 4397 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2014 г.

Решение № 4397 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Васил Александров Йорданов от гр. София, чрез адв. Панайотова като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 3547 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 2666/2009 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 2889 от 28.02.2012 г. по адм. дело № 13949/2011 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В искането за отмяна се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК. Искателят счита, че са налице нови писмени доказателства, които не са взети предвид при решаване на делото и са от съществено значение за спора, като представя позволителен билет № 633 от 30.12.1974 г., скица № 1720 от 23.11.1959 г., издадена от технически отдел на Софийски градски народен съвет и скица на поземлен имот № 27015 от 30.04.2013 г. На това основание иска отмяна на съдебните актове. Ответникът - началникът на Столична регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район - сектор София, не изразява становище по искането. Ответниците - Неда Герова Йорданова и Снежина Темелкова Александрова-Бачева, двете от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова изразяват становище за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 2889 от 28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 13949/2011 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 3547 от 18.07.2011 г. по адм. дело № 2666/2009 г. на Административен съд София-град. С последното е отхвърлена жалбата на Васил Александров Йорданов срещу заповед № ДК-02-00-20/1.04.2009 г. на началника на сектор "Строителен контрол" при Столична регионална дирекция за национален строителен контрол (СРДНСК), с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-522, 523, кв. 6 по плана на гр. София, м. "кв. Модерно предградие". Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на позволителен билет № 633 от 30.12.1974 г., издаден от отдел "Строителство, архитектура и благоустройство" към Софийски градски районен съвет и скица № 1720 от 23.11.1959 г., издадена от технически отдел на Софийски градски районен съвет. Настоящият съдебен състав приема, че те не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Представените по делото доказателства са съществували към момента на издаване на административния акт и е било възможно да бъдат представени по инициатива на искателя, който е можел да се снабди с тях при полагане на необходимата грижа. Отделно от това, новопредставените писмени доказателства не са и от съществено значение за делото, тъй като не съдържат данни, от които да се направи извод за законност на строежа. В производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи се изследва с оглед нормата на § 16 от ПР на ЗУТ тяхната евентуална търпимост, при което преценката в тази връзка се прави въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, без значение издадено ли е или не удостоверение за търпимост от главния архитект на общината. Липсата на такова удостоверение не се отразява на търпимостта на строежа, в какъвто смисъл са доводите в искането за отмяна. В случая от двете съдебни инстанции са изложени мотиви относно липсата на предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ, предвид което неоснователно в искането за отмяна се навежда довод за търпимост на строежа, обоснован с наличието на тези доказателства. Искането за отмяна на решението на Административен съд София-град се основава и на данните, съдържащи се в скица на поземлен имот № 27015 от 30.04.2013 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - София. Същата е с дата след приключване на делото пред двете съдебни инстанции и влизане в сила на решението, поради което не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Скицата касае поземлен имот с идентификатор 68134.2824.522, с отразени данни за площ, начин на трайно ползване, съседи и съсобственици, в който имот е извършен незаконният строеж. Тези обстоятелства нямат отношение към законността на строежа и премахването му като незаконен. От изложеното следва, че представената по делото скица няма значение за правилността на решението. Останалите доводи, развити в искането и в писмената защита, са неотносими към посоченото отменително основание - чл. 239, т. 1 от АПК. Същите представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, относими към касационното производство. Настоящето производство е извънинстанционно за отмяна на влезли в сила решения, за което са приложими основанията по чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Като неотносими към производството за отмяна, съдът не дължи произнасяне по тях. По изложените съображения искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевремено направеното искане за присъждане на разноски от ответниците - физически лица, Васил Александров Йорданов следва да бъде осъден да заплати на Неда Герова Йорданова и Снежина Темелкова Александрова-Бачева направените по делото разноски в размер на 250 лв., реално заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,