Решение № 3408 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2013 г.

Решение № 3408 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане от Любчо Петров Симеонов, от с. Казичене, Столична община, чрез пълномощника му - адв. Емил Касабов, за отмяна на влязлото в сила Решение № 200/18.12.2012 г. по адм. дело № 396/2011 г. на Административен съд-Ловеч, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането е приложено като доказателство Удостоверение от 21.06.2013 г. на гл. архитект на община-Тетевен. Ответникът: началника на РДНСК-СЗР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства и нови обстоятелства следва: 1/ да са съществували към момента на решаване на делото; 2/ да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна, не е могла да ги представи по обективни причини; и 3/ да са от съществено значение за правилното му решаване; В конкретния случай искателят се позовава на ново писмено доказателство, приложено към искането за отмяна, а именно Удостоверение от 21.06.2013 г. на главния архитект на община-Тетевен, от което е видно, че строеж: "Постройка с предназначение-жилищно и навес" в УПИ Х-646,кв. 58 по плана на с. Черни Вит, общ. Тетевен, е Пета категория, поддържайки, че поради това решението, чиято отмяна се иска, подлежи на касационен контрол и че заповедта за премахване на този строеж, предмет на същото решение, е нищожна, поради това, че строежи от пета категория се спират и премахват със заповед на кмета на общината, а не на началника на ДНСК. Касационният съд не споделя тези доводи. Представеното писмено доказателство не е ново, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като не отговаря на посочените по-горе условия по т. 2 и т. 3. Удостоверените с него доказателствени факти - че строежа е пета категория, са били известни на искателя като оспорваща страна, но същия не е положил дължими грижи за изясняването им чрез съответните процесуални способи по чл. 171, ал. 2 от АПК, както и не е оспорил заключението на приетата СТЕ в частта му, касаещо характера и категорията на строежа. От изложеното следва, че ако беше поискано от искателя в хода на съдебноадминистративното производство пред АС-Ловеч, това удостоверение би могло да бъде друго доказателствено средство, но не и след като делото е приключило с влязло в сила решение. Поради това че няма характер на ново писмено доказателство, а на новосъздадено, същото не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Освен това същото не е и от съществено значение за делото, защото компетентността на кметовете на общините по отношение премахването на незаконни строежи от пета категория, е въведена с новата разпоредба на чл. 225а, ал. 1 и сл. от ЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, а процесната заповед е издадена преди това - на 24.11.2011 г., към който момент компетентността е на началника на ДНСК, или упълномощено от него дл. лице, съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ /ред. Д. в. 65/2003 г./. По изложените съображения, като неоснователно, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение